Платете ми обратно мисстонките, Пирин е мой и на войводите
Нека написаното се преглежда като отворено писмо до българското държавно управление и особено до министър Нено Димов
Живеем с толкоз права и придобивки, за които не си даваме сметка и които предците ни не са имали. Приемаме ги за даденост. Началото на едвам предишния век България посреща с много по-малка територия. Тя не е включвала Пирин да вземем за пример, други земи също. Общото сред всички тези неща е, че са били извоювани – постоянно безусловно и/или с кръв. Или с човешкото време и старания на някакви хора. На някои от тях в този момент са кръстени булеварди, други не сме и чували, само че в случай че не бяха те, нашият живот би бил различен.
Сега измерваме всичко в пари и акции, а нашите дядовци, че и някои баби единствено преди стотина години са го мерили в пушки. Звучи ни непознато?
Пирин е единствената наша планина, част от Световното естествено завещание на ЮНЕСКО.
Стойности. Цени. Активи... Неотдавна Никола Вапцаров - от рода на поета, загатна песента на банскалии, че " Пирин е на Гоце, Даме и Тодор Александров ", тъй като " те са кървяли за Пирин ". Та това в действителност желая да напомня - по тази причина в този момент Пирин е наш. Защото в миналото едни прелестни и почтени хора са оценили свободата му с живота си.
Така че имаме отговорност. Не можем даже да си помислим да го остойностяваме.
Пирин не се продава и купува
Той е на войводите. Той е и на Яворов. Същите тези многовековни дървета, които министрите и " вложителите " ни виждат в кубици дървесина, са виждали и домакинствали комитлъка на същите тези войводи и на хиляди четници, по чиито улици през днешния ден вървим, мемоари четем и учим в учебно заведение. Те са нашите дядовци. Това не е по никакъв начин от дълго време – единствено преди стотина години. Нима ще допуснем да изсечем дърветата, под които са спали Яворов, Гоце, Даме, Тодор...
Пирин е и на прабаба ми
Тя се споделя Катерина Цилка, от Банско е и тук, които знаят за аферата " Мис Стоун ", могат да пропуснат пасажа, а за останалите ще се опитам да съм къса или да гледат чудесния филм на Георги Дюлгеров " Мера съгласно мера ". Та: в самата зора на 20 век македоно-одринската революционна организация – в тази ситуация четата на Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов, търсят способи да финансират битката и стартират за задачата терористични и други актове. Един от тях е отвличането за откуп на значим чужденец. Избират старата американска протестантска мисионерка мис Стоун, а дружно с нея попада и прабаба ми – също протестантска възпитаничка.
Става безусловно международен медиен и политически скандал, който се тресе няколко месеца сред Турция, България, Англия, Съединени американски щати, Европа... Насред всичко това на четата й се постанова да открие, че прабаба ми е бременна... (не с дядо ми, а с първата си щерка, тъй като постоянно ме питат). Кадем ли, пакост ли - и те се чудят. Четата обикаля и се крие цялата есен и зима на 1901 из Пирин, Гърция и къде ли още не, до момента в който тя най-после ражда. Така това евентуално ще пристигна единственото в света политическо похищение с раждане.
Баба ми кръщава момичето Елена, а четниците й прибавят " Късмет ". Така написа след това и на гроба й: " Елена Късмет ". Откупът от 14 500 златни! турски лири е заплатен и е колосална за времето си сума – през днешния ден май милиони. Златните лири се кръщават мисстонки, след това, несъмнено, и пушките, купени с тях. Двете дами са освободени, само че към този момент са инфектирани с идеята. След години се озовават в Америка, където обикалят и вършат сказки и срещи, в които споделят всичко, радват се на голям интерес и печелят доста благосклонности. И двете са припознали освободителната идея на революционерите и я описват завладяващо.
След гореизложеното считам, че имам цялостното право над следното изказване:
Прабаба ми финансира македонското освободително придвижване.
Така че, уважаемо държавно управление и изключително господин министре Димов,
Пирин е и мой, и на четниците
Така че който ще го продава, подарява, развива, унищожава, изсича, остойностява, в случай че обича, да ми го заплати назад. Дължи и кръвнината на четниците.
Кристина Димитрова,
правнучка на Катерина Цилка от Банско
© "Изгубената България "
Четата на Христо Чернопеев, към 1903 година Снимката е от уеб страницата " Изгубената България "
Живеем с толкоз права и придобивки, за които не си даваме сметка и които предците ни не са имали. Приемаме ги за даденост. Началото на едвам предишния век България посреща с много по-малка територия. Тя не е включвала Пирин да вземем за пример, други земи също. Общото сред всички тези неща е, че са били извоювани – постоянно безусловно и/или с кръв. Или с човешкото време и старания на някакви хора. На някои от тях в този момент са кръстени булеварди, други не сме и чували, само че в случай че не бяха те, нашият живот би бил различен.
Сега измерваме всичко в пари и акции, а нашите дядовци, че и някои баби единствено преди стотина години са го мерили в пушки. Звучи ни непознато?
Пирин е единствената наша планина, част от Световното естествено завещание на ЮНЕСКО.
Стойности. Цени. Активи... Неотдавна Никола Вапцаров - от рода на поета, загатна песента на банскалии, че " Пирин е на Гоце, Даме и Тодор Александров ", тъй като " те са кървяли за Пирин ". Та това в действителност желая да напомня - по тази причина в този момент Пирин е наш. Защото в миналото едни прелестни и почтени хора са оценили свободата му с живота си.
Така че имаме отговорност. Не можем даже да си помислим да го остойностяваме.
Пирин не се продава и купува
Той е на войводите. Той е и на Яворов. Същите тези многовековни дървета, които министрите и " вложителите " ни виждат в кубици дървесина, са виждали и домакинствали комитлъка на същите тези войводи и на хиляди четници, по чиито улици през днешния ден вървим, мемоари четем и учим в учебно заведение. Те са нашите дядовци. Това не е по никакъв начин от дълго време – единствено преди стотина години. Нима ще допуснем да изсечем дърветата, под които са спали Яворов, Гоце, Даме, Тодор...
Пирин е и на прабаба ми
Тя се споделя Катерина Цилка, от Банско е и тук, които знаят за аферата " Мис Стоун ", могат да пропуснат пасажа, а за останалите ще се опитам да съм къса или да гледат чудесния филм на Георги Дюлгеров " Мера съгласно мера ". Та: в самата зора на 20 век македоно-одринската революционна организация – в тази ситуация четата на Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов, търсят способи да финансират битката и стартират за задачата терористични и други актове. Един от тях е отвличането за откуп на значим чужденец. Избират старата американска протестантска мисионерка мис Стоун, а дружно с нея попада и прабаба ми – също протестантска възпитаничка.
Става безусловно международен медиен и политически скандал, който се тресе няколко месеца сред Турция, България, Англия, Съединени американски щати, Европа... Насред всичко това на четата й се постанова да открие, че прабаба ми е бременна... (не с дядо ми, а с първата си щерка, тъй като постоянно ме питат). Кадем ли, пакост ли - и те се чудят. Четата обикаля и се крие цялата есен и зима на 1901 из Пирин, Гърция и къде ли още не, до момента в който тя най-после ражда. Така това евентуално ще пристигна единственото в света политическо похищение с раждане.
Баба ми кръщава момичето Елена, а четниците й прибавят " Късмет ". Така написа след това и на гроба й: " Елена Късмет ". Откупът от 14 500 златни! турски лири е заплатен и е колосална за времето си сума – през днешния ден май милиони. Златните лири се кръщават мисстонки, след това, несъмнено, и пушките, купени с тях. Двете дами са освободени, само че към този момент са инфектирани с идеята. След години се озовават в Америка, където обикалят и вършат сказки и срещи, в които споделят всичко, радват се на голям интерес и печелят доста благосклонности. И двете са припознали освободителната идея на революционерите и я описват завладяващо.
След гореизложеното считам, че имам цялостното право над следното изказване:
Прабаба ми финансира македонското освободително придвижване.
Така че, уважаемо държавно управление и изключително господин министре Димов,
Пирин е и мой, и на четниците
Така че който ще го продава, подарява, развива, унищожава, изсича, остойностява, в случай че обича, да ми го заплати назад. Дължи и кръвнината на четниците.
Кристина Димитрова,
правнучка на Катерина Цилка от Банско
© "Изгубената България "
Четата на Христо Чернопеев, към 1903 година Снимката е от уеб страницата " Изгубената България "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ