Белило, червило и “коконски” дрехи издават слабоумие у жената
Нека да уясним: елегантните българи в края на ХІХ век докъм средата на ХХ век носят върху долната фланела от домашно тъкан плат на сини и червени линии (този плат към момента го помним като дюшеклък) не риза, а така наречен нагръдник - бял или пъстър, прикован към панталоните с едно копче и няколко секретни игли. За да е илюзията цялостна, в ръкавите на сакото се напъхват ръкавели. Ако мъжът е по-темпераментен и буйно жестикулира, ръкавелите изскачали задачите, а от време на време дори “излитали” против лицето на събеседника За да стои яката на сакото или пардесюто корава и изправена, под нея се инсталирала специфична стоманена пружина. Но изобретението трябвало дискретно да се смъква всякога преди събличане. Иначе пружината се отскубвала и понасяла нанякъде, за смях на всички. Истинската гражданска война в модата в предосвобожденска България правят студентите, които учат във Франция, Германия, Румъния, Швейцария. Те придвижват модата на облеклата “а ла франга”, към които възрастните, естествено, се отнасяли с очевидно отрицание. Към костюмите наложително бомбета или даже цилиндри, а също по този начин бастунчета със сребърна или кокалена ръкохватка, ловко премятани във въздуха с показалеца и междинния пръст. Модата изплашила нашенските производители до такава степен, че котленските, градешките, медвенските, ичеренските и катунински абаджии и овчари, съзирайки заплаха за своите занаяти (новата мода изисквала по-фини, фабрични платове), писали прошение и го пратили до в. “Дунавски лебед” през 1860 година и неговия редактор Г.С. Раковски. 
Модни софийски магазини - вляво Ръкоделен, вдясно Модна дрехарница Е, Раковски ги ожалил, само че и самият той бил прочут с увлечението си по хубави фешън облекла - обичал да се качи нагизден на файтон с по една красавица на всяко коляно и да мине през целия град. Женската мода също била красива, само че комплицирана, скъпа и неуместна. Ето какво навличала върху себе си всяка уважаваща себе си българка, която желае да е в крайник с модата: необятни кюлоти от хасе, батиста или коприна (с дантели или без), фуста (с дантели по краищата или без), корсет, каш-корсет (нещо като елече или жилетка над корсета), красиви жартиери, украсени с панделки или цветенца, опъващи чорапите, и едвам тогава - роклята. Всъщност роклята по това време е композиция от блуза и пола, която в кръста има спомагателен колан, закрепван с десетки карфици и секретни игли. Георги Каназирски-Верин в своите мемоари споделя, не без подигравка, че тази дамска мода с многопластови дрешки, с един куп телени копчета и шепа топлийки, които немилостиво издирали ръцете на напористите ухажори, предпазвала дамите от изневери. Кринолин, или малакоф, както го наричали в България, значи рокля, на която долната обиколка на полата стига до 10 метра, а диаметърът на прикачения изпод обръч - 2 метра. По-късно идва на мода така наречен рокля “турнюр”, отличаваща се с мъничка възглавничка малко под кръста, за повече заобленост на фигурата. А още по-късно идва роклята с шлейф, която има подплата от шифон - тъничък мек копринен или памучен плат, който се слагал за подплата от коляното надолу единствено поради съблазнителното ромолене при всяка крачка. 
Мара Белчева, Султана Рачо Петрова и Евгения Марс Не им е било елементарно на дамите да вървят с тези тоалети - шлейфът трябвало да се повдига непрекъснато с лявата ръка, а дясната била заета със слънцебрана и чантата. Да не забравим шапките, изначало огромни и претрупани с цветя или птици, или всякаква “овощия”, след това по-скромни и с воалетка към тях. За да не пада, шапката се набождала към косата с голям брой железни фиби и фуркети. През лятото дамите носели японски ветрила и по този начин наречената “боа” към врата, направена от стотици съшити щраусови перца. Както се споделя: “Трай, бабо, за красота!”. Да не приказваме за тежките пелерини зимно време, за големите кожени яки, за маншоните, в които кокетките криели своите визитки, парфюмирани кърпички и дребни чантички от дантела или кожа. Пудра, червило, парфюм? Не, не и не! Общественото мнение било такова: жена, която се червисва, белосва и парфюмира, е леконравна и покварена, карагьозчийка, певачка или шантонерка. Ето какво написа в. “Ступан”, излизащ във Видин в края на ХIХ век: “... и белилото, и червилото, кринолините, коковете и не знам що си, не са такива средства, които могат да разхубавят една жена или госпожица. Хеле пък белилото и червилото - тие токсини - ужасно скапват естествената красота...” По-нататък същият вестник се кълне, че мъжете имат омерзение към изкуствено белосани и червисани лица. И още: “Тие неща могат да занимават и залъгват единствено оние, които са слабоумни, а да обаят оние, които са безумни!”. Вестникът поучава дамите: “нека са облачат в по-скромнички дрехи”, с цел да се харесат и си намерят добър брачен партньор Според “Ступан” същински красивите дами са здравите и скромните, а не тези, дето се кипрят в “салонски” облекла. Вестникът жигосва тези хубавици, които прекарват живота си в бездействие. “Работението е живот, а леността - смърт”, написа в. “Ступан” през 1875 година Нашенски фешън шивачки се появяват доста късно. Българската мода сред двете международни войни е обвързвана с името на Пелагия Видинска. Тя приключва гимназия в Солун, владее немски и френски език. Младата модистка честичко пътува до Париж, където се свързва с огромните фешън къщи, най-добре поддържа връзка с “Шанел” и “Ланвен”. След всяко свое завръщане прави нова сбирка, която показва пред софиянци с манекени. Пелагия Видинска бързо се прочува, даже парижка фешън къща й поръчва тоалети, украсени с бродерии в стила на националните ни шевици Сред клиентките й е самата кралица, както и доста от придворните дами. Дълго време даже и в Народното събрание се следи цялостно смесване на носии, униформи и съвременни облекла. И до момента в който дядо Славейков, без да се стеснява, носи шаячени облекла, Константин Стоилов да вземем за пример праща четири страници пояснение до една компания в Лондон, която би трябвало да му създаде подобаващ за растежа и усета му цилиндър. Жените на първите ни държавни мъже също бързо се научават да си “изписват” рокли от странство, които наложително покриват чепичките им и метат земята. Едва когато се появяват копринените чорапи, роклите мъничко се съкратяват, едвам се мерне от време на време елегантен гален. Появяват се и първите фешън магазини. В София те се намират на ул. “Леге” и улица “Търговска”. Там е магазинът на Янко Бакърджиев, габровец, индустриалец, който създава най-фини вълнени платове. Конкурент му е магазинът “Пишеви” на ул. “Съборна”. Има и магазини, където се продават вносни платове от Амстердам и Лондон, скъпи тъкани за бални рокли: копринени кадифета, муселин, тюл и сатен, тафта и дантела. В началото на “Леге” е Дишков пазар и Леге пазар. Там, в дребни магазинчета, може да се откри всичко - долни дрехи, платове, парфюми, галантерия, връзки, шапки, яки... Евреи са притежатели на най-престижните магазини за бижута и часовници, арменците са известни майстори на обувки. Петя АЛЕКСАНДРОВА
Модни софийски магазини - вляво Ръкоделен, вдясно Модна дрехарница Е, Раковски ги ожалил, само че и самият той бил прочут с увлечението си по хубави фешън облекла - обичал да се качи нагизден на файтон с по една красавица на всяко коляно и да мине през целия град. Женската мода също била красива, само че комплицирана, скъпа и неуместна. Ето какво навличала върху себе си всяка уважаваща себе си българка, която желае да е в крайник с модата: необятни кюлоти от хасе, батиста или коприна (с дантели или без), фуста (с дантели по краищата или без), корсет, каш-корсет (нещо като елече или жилетка над корсета), красиви жартиери, украсени с панделки или цветенца, опъващи чорапите, и едвам тогава - роклята. Всъщност роклята по това време е композиция от блуза и пола, която в кръста има спомагателен колан, закрепван с десетки карфици и секретни игли. Георги Каназирски-Верин в своите мемоари споделя, не без подигравка, че тази дамска мода с многопластови дрешки, с един куп телени копчета и шепа топлийки, които немилостиво издирали ръцете на напористите ухажори, предпазвала дамите от изневери. Кринолин, или малакоф, както го наричали в България, значи рокля, на която долната обиколка на полата стига до 10 метра, а диаметърът на прикачения изпод обръч - 2 метра. По-късно идва на мода така наречен рокля “турнюр”, отличаваща се с мъничка възглавничка малко под кръста, за повече заобленост на фигурата. А още по-късно идва роклята с шлейф, която има подплата от шифон - тъничък мек копринен или памучен плат, който се слагал за подплата от коляното надолу единствено поради съблазнителното ромолене при всяка крачка. Мара Белчева, Султана Рачо Петрова и Евгения Марс Не им е било елементарно на дамите да вървят с тези тоалети - шлейфът трябвало да се повдига непрекъснато с лявата ръка, а дясната била заета със слънцебрана и чантата. Да не забравим шапките, изначало огромни и претрупани с цветя или птици, или всякаква “овощия”, след това по-скромни и с воалетка към тях. За да не пада, шапката се набождала към косата с голям брой железни фиби и фуркети. През лятото дамите носели японски ветрила и по този начин наречената “боа” към врата, направена от стотици съшити щраусови перца. Както се споделя: “Трай, бабо, за красота!”. Да не приказваме за тежките пелерини зимно време, за големите кожени яки, за маншоните, в които кокетките криели своите визитки, парфюмирани кърпички и дребни чантички от дантела или кожа. Пудра, червило, парфюм? Не, не и не! Общественото мнение било такова: жена, която се червисва, белосва и парфюмира, е леконравна и покварена, карагьозчийка, певачка или шантонерка. Ето какво написа в. “Ступан”, излизащ във Видин в края на ХIХ век: “... и белилото, и червилото, кринолините, коковете и не знам що си, не са такива средства, които могат да разхубавят една жена или госпожица. Хеле пък белилото и червилото - тие токсини - ужасно скапват естествената красота...” По-нататък същият вестник се кълне, че мъжете имат омерзение към изкуствено белосани и червисани лица. И още: “Тие неща могат да занимават и залъгват единствено оние, които са слабоумни, а да обаят оние, които са безумни!”. Вестникът поучава дамите: “нека са облачат в по-скромнички дрехи”, с цел да се харесат и си намерят добър брачен партньор Според “Ступан” същински красивите дами са здравите и скромните, а не тези, дето се кипрят в “салонски” облекла. Вестникът жигосва тези хубавици, които прекарват живота си в бездействие. “Работението е живот, а леността - смърт”, написа в. “Ступан” през 1875 година Нашенски фешън шивачки се появяват доста късно. Българската мода сред двете международни войни е обвързвана с името на Пелагия Видинска. Тя приключва гимназия в Солун, владее немски и френски език. Младата модистка честичко пътува до Париж, където се свързва с огромните фешън къщи, най-добре поддържа връзка с “Шанел” и “Ланвен”. След всяко свое завръщане прави нова сбирка, която показва пред софиянци с манекени. Пелагия Видинска бързо се прочува, даже парижка фешън къща й поръчва тоалети, украсени с бродерии в стила на националните ни шевици Сред клиентките й е самата кралица, както и доста от придворните дами. Дълго време даже и в Народното събрание се следи цялостно смесване на носии, униформи и съвременни облекла. И до момента в който дядо Славейков, без да се стеснява, носи шаячени облекла, Константин Стоилов да вземем за пример праща четири страници пояснение до една компания в Лондон, която би трябвало да му създаде подобаващ за растежа и усета му цилиндър. Жените на първите ни държавни мъже също бързо се научават да си “изписват” рокли от странство, които наложително покриват чепичките им и метат земята. Едва когато се появяват копринените чорапи, роклите мъничко се съкратяват, едвам се мерне от време на време елегантен гален. Появяват се и първите фешън магазини. В София те се намират на ул. “Леге” и улица “Търговска”. Там е магазинът на Янко Бакърджиев, габровец, индустриалец, който създава най-фини вълнени платове. Конкурент му е магазинът “Пишеви” на ул. “Съборна”. Има и магазини, където се продават вносни платове от Амстердам и Лондон, скъпи тъкани за бални рокли: копринени кадифета, муселин, тюл и сатен, тафта и дантела. В началото на “Леге” е Дишков пазар и Леге пазар. Там, в дребни магазинчета, може да се откри всичко - долни дрехи, платове, парфюми, галантерия, връзки, шапки, яки... Евреи са притежатели на най-престижните магазини за бижута и часовници, арменците са известни майстори на обувки. Петя АЛЕКСАНДРОВА Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ