Българският парламент предприе безпрецедентен ход в защита на потребителите, като прие на първо четене законопроекта „Антиспекула“. С голямо мнозинство народните представители одобриха налагането на таван върху надценките на основни храни, лекарства и услуги. Мярката, която ще важи за период от една година, цели да овладее инфлационния натиск и евентуалните злоупотреби на търговците непосредствено след официалното приемане на еврото у нас.
В основата на новите регулации заляга списък със стоки от „малката потребителска кошница“. За продукти като хляб, мляко, олио и захар се предвиждат фиксирани горни граници на търговската печалба, които бизнесът няма право да прескача. Законопроектът обхваща и фармацевтичния сектор, като цели да спре поскъпването на медикаментите без лекарско предписание, които често са първа мишена при спекулативни процеси.
Освен стоките, под държавен прицел попаднаха банковият и телекомуникационният сектор. Новите текстове предвиждат „замразяване“ на банковите такси за обслужване на граждани и забрана за индексация на месечните абонаменти за мобилни услуги. Вносителите от „БСП-Обединена левица“ аргументираха спешността на мерките с думите: „Държавата трябва да бъде щит за българските семейства в този критичен преходен период“.
Гласуването в пленарната зала очерта ясно политическо разделение. Почти всички парламентарни сили, включително ГЕРБ-СДС, „Възраждане“ и ДПС, подкрепиха инициативата като социално необходима. Единствената опозиция дойде от редиците на ПП-ДБ. Техните представители предупредиха, че административното определяне на цени е „опасен експеримент“, който може да доведе до дефицит на стоки и да изкриви конкуренцията на свободния пазар.
Бизнес организациите също реагираха остро, определяйки закона като антипазарен. Според производителите и големите търговски вериги, подобен контрол ще затрудни доставките и може да принуди някои фирми да работят на загуба. Въпреки тези критики, мнозинството в Народното събрание остана непоколебимо, че интересите на крайния потребител в момента са приоритет пред търговската свобода.
Предстои текстовете да преминат през детайлно обсъждане в парламентарните комисии преди финалното гласуване. Очаква се между двете четения да бъдат прецизирани конкретните проценти на максималните надценки и механизмът, по който контролните органи ще извършват проверките по магазините. Ако законът бъде окончателно приет, той ще влезе в сила със задна дата от 1 февруари 2026 година.
