Николай Огнянов, чиято работа е да не загубим едно прекрасно поколение
Неговата роля е още по-важна във време на пандемия. През миналите две години стана напълно мъчно да бъдат върнати в учебно заведение деца, които по този начин или другояче не желаят да посещават часове. Става дума най-вече за деца от ромската общественост, а работата на просветителния посредник Николай Огнянов е да ги убеждава да завършат образованието си.
Той прави това от към този момент над пет години. А в четвъртък стана притежател на огромната премия в първото издание на състезанието "Образователен посредник на годината “, проведен от Министерството на образованието.
"Тази премия още повече ме стимулира да си правя работата “, споделя Огнянов пред Свободна Европа.
Преди да се заеме с тази специалност му се постанова да живее в чужбина, до момента в който фамилията му оказва помощ с неговите деца в България.
"Тогава се живееше мъчно “, споделя Огнянов. Днес обаче е благополучен с работата си, макар че по думите му не е добре платена. „ Сега за тези, които си обичаме работата, не е мъчно, макар че получаваме минимална заплата. Тя е малко за нашата работа, само че въпреки всичко съм удовлетворен “, споделя Огнянов.
Той работи в СУ "Христо Смирненски “ в градчето Гулянци, покрай Плевен. Оттам се движи сред общо 12 обитаеми места, в които живеят възпитаници.
Задачата му по никакъв начин не е лесна. Обикновено децата споделят, че са пропуснали учебно заведение, тъй като "няма пари за закуски, закъснели са, изпуснали си рейса “, споделя през смях Огнянов. Зад това обаче постоянно се крие по-сериозно отвращение, подбудено да вземем за пример от спор с преподавател или съученик, расова дискриминация и други.
Ролята на Огнянов в такива обстановки е да възвърне връзката, да открие същинския проблем и да стимулира детето да се върне в класната стая. Обикновено това се случва, като им споделя за личните си деца. Най-убедителни обаче като че ли са диалозите за бъдещето.
"Ако ние допуснем те да пропущат учебно заведение или да отпадат, то това значи, че ние губим едно прелестно потомство “, споделя Огнянов. Затова стартира да приказва с децата за това за какво им е нужно приблизително обучение. "Защото човек не може нищо да прави без него ".
"Насърчаваме ги да имат най-малко десети клас, да могат да се запишат на шофьорски курсове, да си намерят работа и по някакъв метод лека-полека ги убеждаваме “, споделя Огнянов.
Когато успее, идва и най-силната мотивация за него самия. "Винаги се усещам като че ли мога да доведа още толкоз деца в учебно заведение. Много се гордея с това “, прибавя той.
Огнянов е един от над хиляда просветителни посредници в страната. Когато стартира работа преди към 5 години, мъчно привиква с провокациите. Постепенно обаче благодарение на свои сътрудници от фондация "Амалипе “, както и на учебния личен състав и локалната община, съумява да откри общ език както с децата, по този начин и с техните родители.
Той прави това от към този момент над пет години. А в четвъртък стана притежател на огромната премия в първото издание на състезанието "Образователен посредник на годината “, проведен от Министерството на образованието.
"Тази премия още повече ме стимулира да си правя работата “, споделя Огнянов пред Свободна Европа.
Преди да се заеме с тази специалност му се постанова да живее в чужбина, до момента в който фамилията му оказва помощ с неговите деца в България.
"Тогава се живееше мъчно “, споделя Огнянов. Днес обаче е благополучен с работата си, макар че по думите му не е добре платена. „ Сега за тези, които си обичаме работата, не е мъчно, макар че получаваме минимална заплата. Тя е малко за нашата работа, само че въпреки всичко съм удовлетворен “, споделя Огнянов.
Той работи в СУ "Христо Смирненски “ в градчето Гулянци, покрай Плевен. Оттам се движи сред общо 12 обитаеми места, в които живеят възпитаници.
Задачата му по никакъв начин не е лесна. Обикновено децата споделят, че са пропуснали учебно заведение, тъй като "няма пари за закуски, закъснели са, изпуснали си рейса “, споделя през смях Огнянов. Зад това обаче постоянно се крие по-сериозно отвращение, подбудено да вземем за пример от спор с преподавател или съученик, расова дискриминация и други.
Ролята на Огнянов в такива обстановки е да възвърне връзката, да открие същинския проблем и да стимулира детето да се върне в класната стая. Обикновено това се случва, като им споделя за личните си деца. Най-убедителни обаче като че ли са диалозите за бъдещето.
"Ако ние допуснем те да пропущат учебно заведение или да отпадат, то това значи, че ние губим едно прелестно потомство “, споделя Огнянов. Затова стартира да приказва с децата за това за какво им е нужно приблизително обучение. "Защото човек не може нищо да прави без него ".
"Насърчаваме ги да имат най-малко десети клас, да могат да се запишат на шофьорски курсове, да си намерят работа и по някакъв метод лека-полека ги убеждаваме “, споделя Огнянов.
Когато успее, идва и най-силната мотивация за него самия. "Винаги се усещам като че ли мога да доведа още толкоз деца в учебно заведение. Много се гордея с това “, прибавя той.
Огнянов е един от над хиляда просветителни посредници в страната. Когато стартира работа преди към 5 години, мъчно привиква с провокациите. Постепенно обаче благодарение на свои сътрудници от фондация "Амалипе “, както и на учебния личен състав и локалната община, съумява да откри общ език както с децата, по този начин и с техните родители.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ