Защо е опасно да подценяваме дребните болежки?
Неглижираните инфекциозни болести са способни да опропастят човешкия живот, споделя Д-р Петър Кътев
" Разумното образование даже и злия по натура прави или по-малко неприятен, или даже добър; то развива до известна степен и най-затъпелите качества и по опция очовечава най-ограничената и дребнава натура ". По този метод философът, журналист и книжовен критик Висарион Белински изяснява смисъла на едно от най-важните качества у индивида, което стартира да се образува още от най-ранна детска възраст. На него държат цивилизованите общества, тъй като се основават такива точно с помощта на възпитанието.
Но, въпреки и да не се слага всичко и всички под един общ знаменател, няма спор, че от много дълго време насам се вижда една липса на доминантност на рационалното и почтително държание. То остана за хората от предходните генерации, заради което и се възприема за демоде. А опитите да се резервира в бъдещето постоянно се оказват безрезултатни. Новините са запълнени от репортажи за принуждение и, меко казано, безобразно отношение към заобикалящия ни свят. Доскоро го обвинявахме за сполитащите ни несгоди, само че наподобява и отсега нататък ще бъде определящ фактор в живота ни. Може би и за това Белински твърди: " Възпитанието е велико дело - от него зависи ориста на индивида ". И тук той е напълно прецизен, защото редица от решенията, които вземаме, се базират на метода, по който възприемаме живота и от реакциите ни към неговите изненади. Те също са подвластни на възпитанието, тъй като човек с положително такова не би си разрешил да се държи дебелашки, нападателно, неуважително към живо създание, без значение от типа му. Нещо повече, той не би позволил сходни прояви най-малкото тъй като ги възприема за неуважителни към самия него. По същия метод тези, притежаващи образование, даже и в минимална степен не позволяват, или най-малко се стремят да не го вършат, неглижиране на здравословното си положение. Те в действителност схващат и осъзнават последствията, само че и образеца, който дават на близките, от които се изисква да бъдат виновни както към себе си, по този начин и към другите.
Говорейки за образование и отговорност в подтекста на здравето, на фокус попада една в действителност значима тематика, на която СЗО отдава изключително огромно внимание, и с право. Става дума за неглижираните болести. На тях даже е отдаден и международен ден, който има за цел да подсети индивида, че тази процедура е способна да опропасти и затрие човешкия живот.
Неглижираните инфекциозни болести са разнообразна група положения, които се смятат за необятно публикувани в доста едва развити райони на света, където качеството на питейни и хранителни източници се възприема за рисково за здравето. Някои от тях включват: болест на Шагас, денга, ехинококоза, фасциолиаза, лайшманиоза, проказа, лимфна филариоза, мицетом, хромобластомикоза и други дълбоки микози, онхоцеркоза (речна слепота), с-предавани хелминтиази, тениаза, цистицеркоза, трахома и фрамбезия. Всички изброени са срещани в много от тропическите страни и са извънредно тежки и рискови инфекции.
Например мицетомът, чийто подбудител са представители на актиномицетите или микозите,
се възприема в медицината за един от най - рисковите инфекциозни процеси
Той обгръща както кожата, по този начин и подкожните й пластове, което разрешава напредване на положението във вътрешността в организма, надлежно прави допустимо засягане и на органните системи в него.
Заболяването има две съществени форми, които се дефинират според от типа на причинителя. Диагнозата еумицетом се слага когато е налице микотичен подбудител. При съществуване на актиномицети (вид бактериални агенти), наричани още лъчисти гъби, към този момент се приказва за положението актиномицетом. Въпросните постоянно се намират в устната празнина и се дефинират за едва патогенни. Но някои имат капацитет да предизвикват инфекции тъкмо в този " сектор ", а те, комбинирани с ранички в оралната лигавица, разрешават изместване и задълбочаване на инфекциозния развой още веднъж към орагни и системи в тялото.
Друга специфичност, присъща за актиномицетите, е тази, че те също населяват сляпото черво, както и репродуктивната система при дамите. Тази тяхна локализация при съществуване на предразполагащи и удобни фактори прераства в поява на ендогенна зараза.
В търсенето на причинителя на мицетома, най-често изолираните причнители са Madurella grisea, Madurella mycetomatis, Aspergillus flavus, Actinomyces israelii, Actinomyces gerencseriae, A. Naeslundii, A. Viscosus, A. Odontolyticus, A. meyeri. Всички те, както и други представители, могат да попаднат в организма елементарно, тъй като населяват почва, растения, гниещи дървета. А заразяването се случва главно посредством проникването им през кожна или лигавична повърхнина, чиято целокупност е нарушена.
Инкубационният интервал на болестта преди появяването на първите присъщи признаци е много самостоятелен, както и със мощно променлива и друга дълготрайност. Това прави мъчно определянето по кое време тъкмо за първи път организмът е бил изумен. Но съгласно данните от проучвания може да се добие визия какъв брой напреднало е болестта и до каква степен се е разпростряло то, както и какви спомагателни проучвания следва да се назначат, с цел да се откри в каква степен са пострадали други органи.
Тъй като мицетомът има две разновидности, то и клиничните признаци са самостоятелни за всяка от тях. При мадуромикозата, както още се наименува еумицетомът, първичната клиника е доста едва забележима. Тя стартира постепенно, с оток на даден сектор от кожата, който не е мъчителен. Най-често той се следи по стъпалата и рядко от кръста нагоре. Това в допълнение спомага подуването да не бъде видяно незабавно. С придвижване на времето положението прогресира, обхващайки прилежащи наоколо места, включително кости и мускули. Започват да се образуват с неясно или черно наличие от микотични хифи циреи, което към този момент е сигурен знак, че инфекцията е достигнала рисков за организма стадий от своето развиване.
За разлика от мадуромикозата,
протичането на инфекциозния развой при актиномицетома прогресира бързо и бурно
Засеганите от него зони може да са кожата и тъканите, намиращи се под нея, гастроинтестиналния тракт, бели дробове и джука празнина. Наблюдават се още веднъж циреи, само че те са мощно мъчителни и изпълнени с гной. При разнсяне и възпаление на прилежащи тъкани в организма съществува сериозен риск от попадане в кръвния поток, което към този момент е причина за появяването на дисеминираната форма на мицетома. Тя е същинско предизвикателство, тъй като е извънредно сложна за терапевтиране заради лимитираните благоприятни условия при използването на лекуване, от където следва и още по-неблагоприятното развиване на заболяването, включващо от време на време необратимо увреждане на организма. От друга страна самото лекуване, колкото и мъчно да е, следва да се ползва и трансформира по отношение на регулярно проведжани проучвания в хода на лечението, която продължава с месеци. Нещо извънредно значимо заради склонността на мицетома да рецидивира постоянно и надлежно да отключва съществени затруднения.
Но, несъмнено, с цел да се проумее това е нужна както просвета, по този начин и качеството да уважаваш мнението на този, който самичък си потърсил за помощ. Иначе казано - образование! А както се споделя в една азербайджанска поговорка - " Възпитанието го няма на пазара "!
" Разумното образование даже и злия по натура прави или по-малко неприятен, или даже добър; то развива до известна степен и най-затъпелите качества и по опция очовечава най-ограничената и дребнава натура ". По този метод философът, журналист и книжовен критик Висарион Белински изяснява смисъла на едно от най-важните качества у индивида, което стартира да се образува още от най-ранна детска възраст. На него държат цивилизованите общества, тъй като се основават такива точно с помощта на възпитанието.
Но, въпреки и да не се слага всичко и всички под един общ знаменател, няма спор, че от много дълго време насам се вижда една липса на доминантност на рационалното и почтително държание. То остана за хората от предходните генерации, заради което и се възприема за демоде. А опитите да се резервира в бъдещето постоянно се оказват безрезултатни. Новините са запълнени от репортажи за принуждение и, меко казано, безобразно отношение към заобикалящия ни свят. Доскоро го обвинявахме за сполитащите ни несгоди, само че наподобява и отсега нататък ще бъде определящ фактор в живота ни. Може би и за това Белински твърди: " Възпитанието е велико дело - от него зависи ориста на индивида ". И тук той е напълно прецизен, защото редица от решенията, които вземаме, се базират на метода, по който възприемаме живота и от реакциите ни към неговите изненади. Те също са подвластни на възпитанието, тъй като човек с положително такова не би си разрешил да се държи дебелашки, нападателно, неуважително към живо създание, без значение от типа му. Нещо повече, той не би позволил сходни прояви най-малкото тъй като ги възприема за неуважителни към самия него. По същия метод тези, притежаващи образование, даже и в минимална степен не позволяват, или най-малко се стремят да не го вършат, неглижиране на здравословното си положение. Те в действителност схващат и осъзнават последствията, само че и образеца, който дават на близките, от които се изисква да бъдат виновни както към себе си, по този начин и към другите.
Говорейки за образование и отговорност в подтекста на здравето, на фокус попада една в действителност значима тематика, на която СЗО отдава изключително огромно внимание, и с право. Става дума за неглижираните болести. На тях даже е отдаден и международен ден, който има за цел да подсети индивида, че тази процедура е способна да опропасти и затрие човешкия живот.
Неглижираните инфекциозни болести са разнообразна група положения, които се смятат за необятно публикувани в доста едва развити райони на света, където качеството на питейни и хранителни източници се възприема за рисково за здравето. Някои от тях включват: болест на Шагас, денга, ехинококоза, фасциолиаза, лайшманиоза, проказа, лимфна филариоза, мицетом, хромобластомикоза и други дълбоки микози, онхоцеркоза (речна слепота), с-предавани хелминтиази, тениаза, цистицеркоза, трахома и фрамбезия. Всички изброени са срещани в много от тропическите страни и са извънредно тежки и рискови инфекции.
Например мицетомът, чийто подбудител са представители на актиномицетите или микозите,
се възприема в медицината за един от най - рисковите инфекциозни процеси
Той обгръща както кожата, по този начин и подкожните й пластове, което разрешава напредване на положението във вътрешността в организма, надлежно прави допустимо засягане и на органните системи в него.
Заболяването има две съществени форми, които се дефинират според от типа на причинителя. Диагнозата еумицетом се слага когато е налице микотичен подбудител. При съществуване на актиномицети (вид бактериални агенти), наричани още лъчисти гъби, към този момент се приказва за положението актиномицетом. Въпросните постоянно се намират в устната празнина и се дефинират за едва патогенни. Но някои имат капацитет да предизвикват инфекции тъкмо в този " сектор ", а те, комбинирани с ранички в оралната лигавица, разрешават изместване и задълбочаване на инфекциозния развой още веднъж към орагни и системи в тялото.
Друга специфичност, присъща за актиномицетите, е тази, че те също населяват сляпото черво, както и репродуктивната система при дамите. Тази тяхна локализация при съществуване на предразполагащи и удобни фактори прераства в поява на ендогенна зараза.
В търсенето на причинителя на мицетома, най-често изолираните причнители са Madurella grisea, Madurella mycetomatis, Aspergillus flavus, Actinomyces israelii, Actinomyces gerencseriae, A. Naeslundii, A. Viscosus, A. Odontolyticus, A. meyeri. Всички те, както и други представители, могат да попаднат в организма елементарно, тъй като населяват почва, растения, гниещи дървета. А заразяването се случва главно посредством проникването им през кожна или лигавична повърхнина, чиято целокупност е нарушена.
Инкубационният интервал на болестта преди появяването на първите присъщи признаци е много самостоятелен, както и със мощно променлива и друга дълготрайност. Това прави мъчно определянето по кое време тъкмо за първи път организмът е бил изумен. Но съгласно данните от проучвания може да се добие визия какъв брой напреднало е болестта и до каква степен се е разпростряло то, както и какви спомагателни проучвания следва да се назначат, с цел да се откри в каква степен са пострадали други органи.
Тъй като мицетомът има две разновидности, то и клиничните признаци са самостоятелни за всяка от тях. При мадуромикозата, както още се наименува еумицетомът, първичната клиника е доста едва забележима. Тя стартира постепенно, с оток на даден сектор от кожата, който не е мъчителен. Най-често той се следи по стъпалата и рядко от кръста нагоре. Това в допълнение спомага подуването да не бъде видяно незабавно. С придвижване на времето положението прогресира, обхващайки прилежащи наоколо места, включително кости и мускули. Започват да се образуват с неясно или черно наличие от микотични хифи циреи, което към този момент е сигурен знак, че инфекцията е достигнала рисков за организма стадий от своето развиване.
За разлика от мадуромикозата,
протичането на инфекциозния развой при актиномицетома прогресира бързо и бурно
Засеганите от него зони може да са кожата и тъканите, намиращи се под нея, гастроинтестиналния тракт, бели дробове и джука празнина. Наблюдават се още веднъж циреи, само че те са мощно мъчителни и изпълнени с гной. При разнсяне и възпаление на прилежащи тъкани в организма съществува сериозен риск от попадане в кръвния поток, което към този момент е причина за появяването на дисеминираната форма на мицетома. Тя е същинско предизвикателство, тъй като е извънредно сложна за терапевтиране заради лимитираните благоприятни условия при използването на лекуване, от където следва и още по-неблагоприятното развиване на заболяването, включващо от време на време необратимо увреждане на организма. От друга страна самото лекуване, колкото и мъчно да е, следва да се ползва и трансформира по отношение на регулярно проведжани проучвания в хода на лечението, която продължава с месеци. Нещо извънредно значимо заради склонността на мицетома да рецидивира постоянно и надлежно да отключва съществени затруднения.
Но, несъмнено, с цел да се проумее това е нужна както просвета, по този начин и качеството да уважаваш мнението на този, който самичък си потърсил за помощ. Иначе казано - образование! А както се споделя в една азербайджанска поговорка - " Възпитанието го няма на пазара "!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ