Д-р Станимир Хасърджиев пред Фрог: Кризата не е COVID-19, а другаде и Националната педиатрия е част от решението
Не знаем какво се случва с Национална детска болница. При всички положения тези неща би трябвало да се случат с необятен спор, а подобен като че ли отсъстваше. Поради неналичието му сега никой не е сигурен в другия и не се знае дали вършим нещо въобще. Кризата не е единствено COVID-19. Кризата е това, че не сме подготвени да обгрижваме хората с хронични болести. Там би трябвало да наблегнем. Националната детска болница е част от решението.
Това съобщи в изявление пред ФрогНюз доктор Станимир Хасърджиев, ръководител на Българската пациентска организация.
Един значим проблем на здравната система у нас е на път да бъде заметен под килима за следващ път през последните 30 години. Изграждането на Национална детска болница е горещият картоф сред общество, медици и политици през интервала на целия Преход. През миналите няколко месеца абсурдът получи нов подтик, като този път казусът откри и своето решение. Поне по този начин изглеждаше.
ФрогНюз напомня, че по време на изключителното състояние здравният министър Кирил Ананиев подписа контракт за създаване на Национална педиатрия, само че във към този момент съществуващия и незавършен градеж в двора на Александровска болница. Това е и главният проблем съгласно критиците на решението - постройката не просто е негодна, само че и не е безвредна. Освен всичко, не може да обезпечи потребностите за построяването на една модерна детска болница. Въпреки това с решение на Министерския съвет постройката бе превърната в обект от национално значение, което в допълнение форсира процедурата по довършването на градежа.
Стигна се и до митинги, които в крана сметка доведоха до решение от страна на държавното управление постройката да бъде съборена, а на нейно място да се появи напълно нова детска болница. Веднага обаче се появиха и опасения, че всичко ще спре дотук. Затова и неправителтвени организации изпратиха писмо до ръководещите, в което настояха събарянето на остарялата постройка да се случи неотложно. От тогава до момента към този момент няколко абсурда са станали обект на публичното внимание. А за Националната детска болница никой не приказва.
Д-р Хасърджиев, имате ли информация дали в последна сметка тече някаква процедура по срутване на остарялата постройка в двора на Александровска болница?
Няма никакво развиване. Опитваме се да следим по какъв начин се развива целия развой и изобщо дали ще се вземат под внимание всички мнения. Смятам, че всяка от страните има рационални доводи.
За страдание не доближават регулярни информации какво е придвижването по този проблем. Мнението на Българската пациентска организация постоянно е било като се прави нещо да се прави за бъдещето, да се прави модерно и да дава отговор на развиването на науката и на потребностите на страната в един дълготраен интервал. От там нататък решенията по какъв начин тъкмо да наподобява, къде да бъде също са значими. Но това са все неща, които специалисти да разясняват.
При всички положения това би трябвало да се случи с необятен спор - освен публичен, само че и на експертно равнище, като включително влизат родителите и пациентите. Този спор сякаш не се случи по метода, по който трябваше. Стана през медии, в случай че въобще това може да се назова спор. Той би трябвало да стане в градивна среда, в която да се прегледат всички препоръчани и да се върви напред.
Поради неналичието му сега никой не е сигурен в другия и дали вършим нещо въобще.
Защо тази тематика се замита под килима и като че ли стопира да се приказва за този проблем?
Много неща отсъстват около рецесията с COVID-19. Докато това си върви обаче, върви и останалото. Хората все по този начин не престават да си се разболяват - няма да спрат сърдечните болести, няма да спрат и онкологичните.
Покрай епидемията се концентрирахме върху това имаме ли защитни маски и средства и забравихме, че най-засегнати са хронично болните. Те останаха настрана. Много пациенти не си посетиха лекарите, вършиха се стъпки, които не бяха добре оправдани, като да вземем за пример прекъсването на женските съвещания. Извинете, само че можеш ли да спреш бременността по време на COVID-19? Можеше да се създадат нещата надалеч по-добре.
Те се оправиха добре от позиция на това, че рано вкарахме цялата нация в карантинен режим. Това беше единственият потребен ход, в който нито имахме проект, нито имахме структури. Всичко се случва пъкъл хок.
Здравната ни система обаче и до ден сегашен не е пригодена да одобри една същинска епидемиологична конюнктура. Няма по какъв начин да успеем за тези два-три месеца, в които успяхме да задържим ниската заболеваемост и да понижим скоростта н инфекцията, да произведем инфекционисти, епидемиолози и да ги обучим да работят по гайдлайн.
Имаше подобен гайдлайн, изработен от Експертния медицински съвет, който се оказа наличен само за здравните служащи. Пациентите обаче като че ли бяха забравени.
Да. Искаме да се разпишат простички правила за пациентите. Много хора не отидоха даже на лекар. Държавата не е осигурила и опция пациент с хронично или онкологично заболяване да получи рецептата си онлайн. Не се знае безвредно ли е.
Представете си, че живеете в единия завършек на София и би трябвало да пътувате с градски превоз, с цел да ви кажат, че не можете да вземете лекарството си през днешния ден.
Тези два-три месеца демонстрират, че системата продължава да е неподготвена. Това е.
Смятам по този начин - ранната карантина даде опция да се подготвим - с защитни средства, респиратори, да се пообучат лекарите. Доживях да чуя лекари, които сами желаят някой да им напише директива. Явно има смисъл от това. Имаше време да се приготвят някои неща.
Притеснителното в този момент е, че още не сме подговнени да се погрижим за най-засегнатите. Нямаме никаква опция да понижим цялата административна тежест на хронично болните пациенти, които са съвсем 100% от умрелите. Те са превърнати в разносвачи на всевъзможни хартии, бумги, редят се по опашки с цел да си получат лекарството. сами разбирате, че самите те са подложени на голям риск, с цел да поставят подписи тук и там.
Какво би трябвало да се направи и има ли воля от страна на страната?
Националната пациентска организация е подготвила относително добър пакет от дейности и ограничения, които се надявам НЗОК да внедри. В това число влизат и IT решения, които да дадат опция за съблюдаване на рекомендациите на лекарите.
Заявена воля от институциите има това да се случи. Да се надяваме, че ще спомага да се случи оптимално бързо.
Кризата не е COVID-19. Кризата е това, че не сме подготвени да обгрижваме хората с хронични болести. Там е рецесията и там би трябвало да наблегнем. Детската болница е част от решението.
Въпросите зададе Джесика Вълчева
Това съобщи в изявление пред ФрогНюз доктор Станимир Хасърджиев, ръководител на Българската пациентска организация.
Един значим проблем на здравната система у нас е на път да бъде заметен под килима за следващ път през последните 30 години. Изграждането на Национална детска болница е горещият картоф сред общество, медици и политици през интервала на целия Преход. През миналите няколко месеца абсурдът получи нов подтик, като този път казусът откри и своето решение. Поне по този начин изглеждаше.
ФрогНюз напомня, че по време на изключителното състояние здравният министър Кирил Ананиев подписа контракт за създаване на Национална педиатрия, само че във към този момент съществуващия и незавършен градеж в двора на Александровска болница. Това е и главният проблем съгласно критиците на решението - постройката не просто е негодна, само че и не е безвредна. Освен всичко, не може да обезпечи потребностите за построяването на една модерна детска болница. Въпреки това с решение на Министерския съвет постройката бе превърната в обект от национално значение, което в допълнение форсира процедурата по довършването на градежа.
Стигна се и до митинги, които в крана сметка доведоха до решение от страна на държавното управление постройката да бъде съборена, а на нейно място да се появи напълно нова детска болница. Веднага обаче се появиха и опасения, че всичко ще спре дотук. Затова и неправителтвени организации изпратиха писмо до ръководещите, в което настояха събарянето на остарялата постройка да се случи неотложно. От тогава до момента към този момент няколко абсурда са станали обект на публичното внимание. А за Националната детска болница никой не приказва.
Д-р Хасърджиев, имате ли информация дали в последна сметка тече някаква процедура по срутване на остарялата постройка в двора на Александровска болница?
Няма никакво развиване. Опитваме се да следим по какъв начин се развива целия развой и изобщо дали ще се вземат под внимание всички мнения. Смятам, че всяка от страните има рационални доводи.
За страдание не доближават регулярни информации какво е придвижването по този проблем. Мнението на Българската пациентска организация постоянно е било като се прави нещо да се прави за бъдещето, да се прави модерно и да дава отговор на развиването на науката и на потребностите на страната в един дълготраен интервал. От там нататък решенията по какъв начин тъкмо да наподобява, къде да бъде също са значими. Но това са все неща, които специалисти да разясняват.
При всички положения това би трябвало да се случи с необятен спор - освен публичен, само че и на експертно равнище, като включително влизат родителите и пациентите. Този спор сякаш не се случи по метода, по който трябваше. Стана през медии, в случай че въобще това може да се назова спор. Той би трябвало да стане в градивна среда, в която да се прегледат всички препоръчани и да се върви напред.
Поради неналичието му сега никой не е сигурен в другия и дали вършим нещо въобще.
Защо тази тематика се замита под килима и като че ли стопира да се приказва за този проблем?
Много неща отсъстват около рецесията с COVID-19. Докато това си върви обаче, върви и останалото. Хората все по този начин не престават да си се разболяват - няма да спрат сърдечните болести, няма да спрат и онкологичните.
Покрай епидемията се концентрирахме върху това имаме ли защитни маски и средства и забравихме, че най-засегнати са хронично болните. Те останаха настрана. Много пациенти не си посетиха лекарите, вършиха се стъпки, които не бяха добре оправдани, като да вземем за пример прекъсването на женските съвещания. Извинете, само че можеш ли да спреш бременността по време на COVID-19? Можеше да се създадат нещата надалеч по-добре.
Те се оправиха добре от позиция на това, че рано вкарахме цялата нация в карантинен режим. Това беше единственият потребен ход, в който нито имахме проект, нито имахме структури. Всичко се случва пъкъл хок.
Здравната ни система обаче и до ден сегашен не е пригодена да одобри една същинска епидемиологична конюнктура. Няма по какъв начин да успеем за тези два-три месеца, в които успяхме да задържим ниската заболеваемост и да понижим скоростта н инфекцията, да произведем инфекционисти, епидемиолози и да ги обучим да работят по гайдлайн.
Имаше подобен гайдлайн, изработен от Експертния медицински съвет, който се оказа наличен само за здравните служащи. Пациентите обаче като че ли бяха забравени.
Да. Искаме да се разпишат простички правила за пациентите. Много хора не отидоха даже на лекар. Държавата не е осигурила и опция пациент с хронично или онкологично заболяване да получи рецептата си онлайн. Не се знае безвредно ли е.
Представете си, че живеете в единия завършек на София и би трябвало да пътувате с градски превоз, с цел да ви кажат, че не можете да вземете лекарството си през днешния ден.
Тези два-три месеца демонстрират, че системата продължава да е неподготвена. Това е.
Смятам по този начин - ранната карантина даде опция да се подготвим - с защитни средства, респиратори, да се пообучат лекарите. Доживях да чуя лекари, които сами желаят някой да им напише директива. Явно има смисъл от това. Имаше време да се приготвят някои неща.
Притеснителното в този момент е, че още не сме подговнени да се погрижим за най-засегнатите. Нямаме никаква опция да понижим цялата административна тежест на хронично болните пациенти, които са съвсем 100% от умрелите. Те са превърнати в разносвачи на всевъзможни хартии, бумги, редят се по опашки с цел да си получат лекарството. сами разбирате, че самите те са подложени на голям риск, с цел да поставят подписи тук и там.
Какво би трябвало да се направи и има ли воля от страна на страната?
Националната пациентска организация е подготвила относително добър пакет от дейности и ограничения, които се надявам НЗОК да внедри. В това число влизат и IT решения, които да дадат опция за съблюдаване на рекомендациите на лекарите.
Заявена воля от институциите има това да се случи. Да се надяваме, че ще спомага да се случи оптимално бързо.
Кризата не е COVID-19. Кризата е това, че не сме подготвени да обгрижваме хората с хронични болести. Там е рецесията и там би трябвало да наблегнем. Детската болница е част от решението.
Въпросите зададе Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ