Иван Стамболов – Сула: Очаква се шарен парламент
Не виждам нещо изключително и нещо новаторско да се случва в тази предизборна акция, сподели в изявление за БГНЕС анализаторът и журналист Иван Стамболов – Сула.
„ Има една раздразнителност и неспокойствие на хората, които по някакъв метод са пресметнали шанса да влязат в Народното събрание. Това ги прави по-настойчиви. Интригата е в това, че се чака относително пъстър парламент макар спорните социологически изследвания. Нищо изключително – следва да се вземе решение, тъй като гласуването е точно това. Решението ще бъде или вярно, или погрешно. Каквото и друго да се каже, може да прозвучи като агитация сега. Дори да се каже, че никой не си заслужава да бъде подкрепян, това може да се разчете като пропаганда да не се гласоподава “, разяснява той протичането на предизборната акция.
Поведение на политиците и послания на партиите към своя електорат той проучва по този начин:
„ Когато човек се стяга и бори за избори, той насочва няколко съществени групи послания и в няколко разнообразни направления. Едната група са посланията към твърдите ядра на съответната партия. Другата група са меките периферии, които вероятно биха подкрепили и симпатизирали. Трета група пък се насочат за превръщане на гласоподавателите, за прозелитизъм, по този начин да се каже. Например някой, който до момента е дал своя вот за друга партия, този път да бъде уверен да гласоподава за агитиращия. Четвърта група са посланията сред самите партии. Там, за жалост, не се мерят толкоз нови хрумвания за политики, колкото се вадят компромати и се приказват неприятни неща “.
Решението на партиите още веднъж да заложат на известни лица и даже екзотични имена в гражданските квоти на листите си, Иван Стамболов счита за елементарна предизборна технология. „ Когато партията реши, че е овладяла твърдото си ядро и с по-малко сила може да го поддържа интензивно, потегля да уголемява ветрилото, стъпвайки на максимата, че публично познати хора водят след себе си доверие. Това доверие се трансформира в гласове. Лично аз не съм последовател на тази техника, тъй като в огромна част от случаите се получава циркаджийска история. Това, че някой е добър артист, не значи, че ще е и добър народен представител. Ако някой може да докара 10 хиляди души на концерт, не значи, че ще заведе 10 хиляди души да гласоподават “, акцентира анализаторът и добави: „ Така или другояче изборните технолози са си създали някоя и друга сметка, за това има конкуренция кой по-колоритна фигура ще покаже в листите си “.
Според него обаче в това се крие огромна заплаха, защото тези хора доста мъчно ще носят отговорност за дейностите си. „ Както те, по този начин и партиите. Ако подобен човек направи нещо неоправдателно и се провали в Народното събрание, партията ще свие плещи и ще каже, че е от гражданската квота “, счита Иван Стамболов.
На въпроса може ли това да се разчете и като липса партийни фрагменти, той отговори:
„ Може, само че в това отношение партиите са разнообразни. Големите партии не се оплакват от липса на фрагменти. Напротив, те си имат номенклатура, която си чака реда търпеливо. Има по-малки партии, които, в случай че ги попиташ кой ще им бъде министър на образованието, в случай че вземат да завоюват изборите, не могат да отговорят “. Той е безапелационен, че огромните партии, които имат юношески организации, към този момент са отгледали едно потомство нови политици.
„ Хората да мислят с главата си, когато слушат всички послания, които им се насочат. Да избират и да не не помнят, че човек гласоподава по 3 съществени признака – идеологически, политически и прагматичен. Първият е, когато съответният претендент изповядва светоглед, съвпадащ с този на гласоподавателя, вторият – когато се приоритизират браншове, също значими за гласоподавателя. Прагматичният метод е всеки да види къде са неговите другари и да си гласоподава за тях “, сподели още шеговито Иван Стамболов-Сула за идния избор. /БГНЕС
„ Има една раздразнителност и неспокойствие на хората, които по някакъв метод са пресметнали шанса да влязат в Народното събрание. Това ги прави по-настойчиви. Интригата е в това, че се чака относително пъстър парламент макар спорните социологически изследвания. Нищо изключително – следва да се вземе решение, тъй като гласуването е точно това. Решението ще бъде или вярно, или погрешно. Каквото и друго да се каже, може да прозвучи като агитация сега. Дори да се каже, че никой не си заслужава да бъде подкрепян, това може да се разчете като пропаганда да не се гласоподава “, разяснява той протичането на предизборната акция.
Поведение на политиците и послания на партиите към своя електорат той проучва по този начин:
„ Когато човек се стяга и бори за избори, той насочва няколко съществени групи послания и в няколко разнообразни направления. Едната група са посланията към твърдите ядра на съответната партия. Другата група са меките периферии, които вероятно биха подкрепили и симпатизирали. Трета група пък се насочат за превръщане на гласоподавателите, за прозелитизъм, по този начин да се каже. Например някой, който до момента е дал своя вот за друга партия, този път да бъде уверен да гласоподава за агитиращия. Четвърта група са посланията сред самите партии. Там, за жалост, не се мерят толкоз нови хрумвания за политики, колкото се вадят компромати и се приказват неприятни неща “.
Решението на партиите още веднъж да заложат на известни лица и даже екзотични имена в гражданските квоти на листите си, Иван Стамболов счита за елементарна предизборна технология. „ Когато партията реши, че е овладяла твърдото си ядро и с по-малко сила може да го поддържа интензивно, потегля да уголемява ветрилото, стъпвайки на максимата, че публично познати хора водят след себе си доверие. Това доверие се трансформира в гласове. Лично аз не съм последовател на тази техника, тъй като в огромна част от случаите се получава циркаджийска история. Това, че някой е добър артист, не значи, че ще е и добър народен представител. Ако някой може да докара 10 хиляди души на концерт, не значи, че ще заведе 10 хиляди души да гласоподават “, акцентира анализаторът и добави: „ Така или другояче изборните технолози са си създали някоя и друга сметка, за това има конкуренция кой по-колоритна фигура ще покаже в листите си “.
Според него обаче в това се крие огромна заплаха, защото тези хора доста мъчно ще носят отговорност за дейностите си. „ Както те, по този начин и партиите. Ако подобен човек направи нещо неоправдателно и се провали в Народното събрание, партията ще свие плещи и ще каже, че е от гражданската квота “, счита Иван Стамболов.
На въпроса може ли това да се разчете и като липса партийни фрагменти, той отговори:
„ Може, само че в това отношение партиите са разнообразни. Големите партии не се оплакват от липса на фрагменти. Напротив, те си имат номенклатура, която си чака реда търпеливо. Има по-малки партии, които, в случай че ги попиташ кой ще им бъде министър на образованието, в случай че вземат да завоюват изборите, не могат да отговорят “. Той е безапелационен, че огромните партии, които имат юношески организации, към този момент са отгледали едно потомство нови политици.
„ Хората да мислят с главата си, когато слушат всички послания, които им се насочат. Да избират и да не не помнят, че човек гласоподава по 3 съществени признака – идеологически, политически и прагматичен. Първият е, когато съответният претендент изповядва светоглед, съвпадащ с този на гласоподавателя, вторият – когато се приоритизират браншове, също значими за гласоподавателя. Прагматичният метод е всеки да види къде са неговите другари и да си гласоподава за тях “, сподели още шеговито Иван Стамболов-Сула за идния избор. /БГНЕС
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ