Пламен Даракчиев: Почна се! След 10 години идва демонтажът на модела Джипка
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Започна се. Президентът Радев свика 45-то национално заседание.
Време е към този момент и аз да кажа няколко думи за актуалната много завързана обстановка. Това разяснява във " Facebook " Пламен Даракчиев.
Не съм от хората, които чакат че смяната на модела ще мине безболезнено и няма да има рецесия. Напротив. След 10 годишно еднолично ръководство на Борисов, отварянето към плуралистичен модел ще бъде дълго и мъчно. Даже на някакъв стадий ще бъдем сюрпризирани, че го няма " слънцето ", към което да се обърнем, в случай че има проблем в страната.
Ето за какво ще ни се наложи да привикваме с мисълта, че решенията ще бъдат вземани по различен (демократичен) метод. За това си има групови органи по Конституция. Има дори и разнообразни управляващи – правосъдна, законодателна и изпълнителна, всяка от които има своите характерни пълномощия.
Също по този начин стои отворен въпросът: дали през идните месеци и години ще се тръгне към разглобяване на модела „ Борисов “ от предходното десетилeтие или пък задачата ще бъде по-амбициозна. Размерите и времевото измерение на бедата, в която сме са надалеч по-сериозни, в сравнение с си ги представяме. За три десетилетия би трябвало да сме наясно, че тази неволя е съсредоточена на първо място и най-много в изначално сбърканите институции и произлизащия от това дълготраен либерален недостиг.
Що се отнася до съответната обстановка, аз мисля, че разсъдъкът ще надделее. А той сочи, че сега няма изгледи за ръководство, което може да работи пълноценно и да взема решение насъбраните проблеми, някак си без значение от старите играчи. Имам поради ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили.
С една дума: не съм толкоз доверчив, че да имам вяра в безрезервната поддръжка на играчите на статуквото, когато без подозрение промените, които предстоят, образното казано дърпат черджето под краката им.
Тук му е мястото да кажа още няколко думи във връзка с тези, които пледират да се подхожда държавнически, т.е. да се сформира съдружен кабинет на малцинството и да се избавя България. Когато споделяме България, би трябвало да имаме поради, че България са и политическите партии. Партията е скъпо нещо.
Партията също е институции. Партиите, изключително тези, които са основани и се развиват по натурален метод, а не са нечии планове, би трябвало да укрепват и уголемяват доверието на своите гласоподаватели. Обратният развой е: делегитимация в очите на същите тези гласоподаватели. Съответно завършек на дългогодишни старания и вложено време очаквания в този така къс и драгоценен човешки живот. И даже по-лошо.
Някога, в зората на демокрацията един съветски публицист откакто свършихме изявлението ни завидя. За това, че у нас има партии, а в Съюз на съветските социалистически републики (още не се бе разпаднал) няма такива. Сега разбирам добре неговия поплак. По това време в някогашната империя цареше цялостен безпорядък и всички очаквания бяха ориентирани не към политическа мощ, а към една-единствена персона – Борис Елцин.
И в този момент се запитайте кое е по-страшното. Дали политическата рецесия, която е неизбежна при едни нови избори? Или пък сривът в доверието към преди малко пробилите партии, които занапред би трябвало да порастват и да се потвърждават.
В първия случай имаме късмет след едни нови избори да се оправим. Във втория – никакъв.
Не желая даже да си помислям какво би станало, в случай че загърбим идеалите, в случай че влезем в клопката, в случай че надделеят сметките и конюнктурата, в случай че не доближи куражът да продължим напред към това, което сме прокламирали по време на предизборната акция.
Така че мислете за страната, само че мислете и за тези, огромни групи от хора, които ви сплотяват със своята визия и послания и, които един ден би трябвало да вземат тежки управнически решения.
Ако партията, която подкрепяте вземе стъпи изкривено по времето, в което ръководи, има възможност тя да поправи грешките. И надлежно да резервира вашето доверие.
Ако, обаче неверните решения бъдат взети още в съпротива, възможностите те да бъдат поправени клонят към нула.
Започна се. Президентът Радев свика 45-то национално заседание.
Време е към този момент и аз да кажа няколко думи за актуалната много завързана обстановка. Това разяснява във " Facebook " Пламен Даракчиев.
Не съм от хората, които чакат че смяната на модела ще мине безболезнено и няма да има рецесия. Напротив. След 10 годишно еднолично ръководство на Борисов, отварянето към плуралистичен модел ще бъде дълго и мъчно. Даже на някакъв стадий ще бъдем сюрпризирани, че го няма " слънцето ", към което да се обърнем, в случай че има проблем в страната.
Ето за какво ще ни се наложи да привикваме с мисълта, че решенията ще бъдат вземани по различен (демократичен) метод. За това си има групови органи по Конституция. Има дори и разнообразни управляващи – правосъдна, законодателна и изпълнителна, всяка от които има своите характерни пълномощия.
Също по този начин стои отворен въпросът: дали през идните месеци и години ще се тръгне към разглобяване на модела „ Борисов “ от предходното десетилeтие или пък задачата ще бъде по-амбициозна. Размерите и времевото измерение на бедата, в която сме са надалеч по-сериозни, в сравнение с си ги представяме. За три десетилетия би трябвало да сме наясно, че тази неволя е съсредоточена на първо място и най-много в изначално сбърканите институции и произлизащия от това дълготраен либерален недостиг.
Що се отнася до съответната обстановка, аз мисля, че разсъдъкът ще надделее. А той сочи, че сега няма изгледи за ръководство, което може да работи пълноценно и да взема решение насъбраните проблеми, някак си без значение от старите играчи. Имам поради ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили.
С една дума: не съм толкоз доверчив, че да имам вяра в безрезервната поддръжка на играчите на статуквото, когато без подозрение промените, които предстоят, образното казано дърпат черджето под краката им.
Тук му е мястото да кажа още няколко думи във връзка с тези, които пледират да се подхожда държавнически, т.е. да се сформира съдружен кабинет на малцинството и да се избавя България. Когато споделяме България, би трябвало да имаме поради, че България са и политическите партии. Партията е скъпо нещо.
Партията също е институции. Партиите, изключително тези, които са основани и се развиват по натурален метод, а не са нечии планове, би трябвало да укрепват и уголемяват доверието на своите гласоподаватели. Обратният развой е: делегитимация в очите на същите тези гласоподаватели. Съответно завършек на дългогодишни старания и вложено време очаквания в този така къс и драгоценен човешки живот. И даже по-лошо.
Някога, в зората на демокрацията един съветски публицист откакто свършихме изявлението ни завидя. За това, че у нас има партии, а в Съюз на съветските социалистически републики (още не се бе разпаднал) няма такива. Сега разбирам добре неговия поплак. По това време в някогашната империя цареше цялостен безпорядък и всички очаквания бяха ориентирани не към политическа мощ, а към една-единствена персона – Борис Елцин.
И в този момент се запитайте кое е по-страшното. Дали политическата рецесия, която е неизбежна при едни нови избори? Или пък сривът в доверието към преди малко пробилите партии, които занапред би трябвало да порастват и да се потвърждават.
В първия случай имаме късмет след едни нови избори да се оправим. Във втория – никакъв.
Не желая даже да си помислям какво би станало, в случай че загърбим идеалите, в случай че влезем в клопката, в случай че надделеят сметките и конюнктурата, в случай че не доближи куражът да продължим напред към това, което сме прокламирали по време на предизборната акция.
Така че мислете за страната, само че мислете и за тези, огромни групи от хора, които ви сплотяват със своята визия и послания и, които един ден би трябвало да вземат тежки управнически решения.
Ако партията, която подкрепяте вземе стъпи изкривено по времето, в което ръководи, има възможност тя да поправи грешките. И надлежно да резервира вашето доверие.
Ако, обаче неверните решения бъдат взети още в съпротива, възможностите те да бъдат поправени клонят към нула.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ