Пророческите видения на Борисов
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар от Даниел Смилов:
Докато Народното събрание се конституира и стартира законодателната си активност, пророците на неговия неуспех се множат. Пръв измежду тях е, несъмнено, прясно оперираният в народен ефир основен състезател на републиката Бойко Борисов. Какъв прогрес бележи светът за малко повече от половин век!Франклин Делано Рузвелт печели четири следващи мандата като президент на Съединени американски щати, без болшинството от американците да разбере, че е неподвижен от кръста надолу. Днес българите претърпяват в най-големи детайлности всяка намеса по менискусите (а те очевидно са много) на премиера в оставка.
Една от страничните изгоди на обстановката е, че от упойката и политиците се снабдяват с оракулски качества - сходно на Пития в античния Делфи. Тежко подпрян на почтен и все по-изнурен лекар пред болничното заведение, Борисов обстойно изложи своите видения за политическата обстановка в страната. Основният претекст в тях бе следният: единствено той може да ръководи България - или най-малко може да го прави най-добре. Съответно, неговите съперници ще се провалят, Народното събрание няма да сформира държавно управление, а Христо Иванов желал да става основен прокурор.
Как Борисов затвори кръга
Политиците в древността ходели до Делфи с огромни дарове и се надявали да получат благосклонно предсказване. Борисов затвори кръга - самичък си дава подаръците и си прави предсказанията, като моделът му работи изумително добре. Поне по-добре, в сравнение с при някои социологически организации да вземем за пример.
Нищо, че някои от виденията му са напряко неверни - като това за личната му безалтернативност или за упоритостите на Христо Иванов да вземем за пример. Тук просто упойката може да се е оказала по-силна или да е била управлявана от доктор Петър Москов. Други от виденията му са по-двусмислени и може и да се осъществят, само че както и при предсказанията на Пития, не по метода, по който Борисов се надява.
Проблемът не е толкоз в качеството на виденията на премиера в болнични, а в това, че след 4 април той към този момент не е основният индивид на българската политика. Да, съумя да притегли гигантско медийно внимание с болничното си зрелище, само че по този начин, както Волен Сидеров го направи, като отиде оракулски анестезиран в предаването “Референдум”.
В този смисъл борбата на Борисов е за субектността в българската политика. Всеки негов ход след изборите цели да потвърди (най-вече на себе си), че си е останал пръв индивид на политическия терен - централният голмайстор. За задачата е податлив да издигне президента Радев в Роналдо, с цел да може той да бъде Меси - най-великият! (Или противоположното, само че отново да е най-великият.) И древногръцкият му хор (за страдание главно от мисирки) му приглася: “ти си най-великият, а след теб се подреждат Радев и Слави”.
Точно това персоналистко привидение на Борисов - че “големите мъже” вземат решение политиката, в действителност е на път да бъде отхвърлено в този парламент. 45-ото Народно заседание несъмнено не е сборище на самообявени антични или възрожденски херои и харамии, а посланичество на актуалното българско общество - такова, каквото е. С блясъка, с проблемите му, с нервностите му и даже - о, смут! - с дамите му. И тук идва едно от вътрешните несъгласия във фигурата на Борисов - в огромната интернационална политика той може да допусне Меркел да му е “началник”, само че вкъщи нещата би трябвало да се вземат решение от “мъже”. (Сложено е в кавички освен тъй като е откъс.)
Та може ли да имаме ръководство, което не е основано на сделки и съгласие сред “големите мъже” на българската политика? Повечето призоваващи за “подновяване на диалога” имат поради тъкмо това - да седнат Борисов, Слави, Доган, Радев, Пеевски и да се схванат. А за такова съгласие дарове няма да се пестят, то е ясно.
Сегашният парламент с всичките му недостатъци е късмет да се постави завършек на този вид провинциално-клиентелистки метод за правене на политика. И стъпките за това са ясни:
1. Проекто-правителството на ГЕРБ, показано по гащи, явно няма да събере подкрепа;
2. При втория мандат Има Такъв Народ, евентуално дружно с Демократична България и ИСМВ, ще имат опция да предложат опция, която да дава отговор на упованията на болшинството от хората. Не е нужно да се повтарят рефрените за здравната рецесия, възстановителния фонд, правосъдната и електоралната промяна, към които тези партии могат да се обединят. Заедно с тематиката за структурни и лични промени в прокуратурата, службите и регулаторите, несъмнено. (А не трябва да се не помнят и специфични анкетни комисии за свадите “Божков”, записите на Борисов и така нататък Хората желаят да узнаят истината по тези въпроси, а не някакво бюрократично упражнение по “цялостна ревизия” на ръководството на ГЕРБ);
3. Искане на поддръжка от Българска социалистическа партия за сходно държавно управление при изясняване на параметрите и изискванията за тази подкрепа;
4. Внимателно следене на следващия “катарзис” на Движение за права и свободи, които сами се вписаха в “протестния” блок, само че желанията им към този момент остават неразбираеми - дали това не е за този блок да бъде разрушен и обезсилен.
Кой се опасява от нови избори?
Да, Има Такъв Народ, Демократична България и ИСМВ имат единствено 92 гласа и не могат да са сигурни в поддръжка от Българска социалистическа партия, а още по-малко от Движение за права и свободи. Но в случай че има държавно управление с ясна стратегия и в случай че това държавно управление бъде торпилирано от социалистите, да речем, едни бързи избори ще са единствено от изгода за " партиите на протеста”. Дори и извършени незабавно, те най-вероятно ще доведат до усилване на позициите на Има Такъв Народ и Демократична България и до спомагателни загуби за ГЕРБ и Българска социалистическа партия. А в случай че тези избори се случат към този момент по виновност на така наречен “партии на статуквото”, загубите им може да са трагични.
Та това е, в резюме, обстановката все още. И тя мъчно ще се промени с разгащено пъчене или оракулски видения.
Бел.ред.
Партията на Слави Трифонов - " ИТН " - още от първия ден на новоизбрания парламент за главното си заричане - мажоритарни избори в два тура.
Коментар от Даниел Смилов:
Докато Народното събрание се конституира и стартира законодателната си активност, пророците на неговия неуспех се множат. Пръв измежду тях е, несъмнено, прясно оперираният в народен ефир основен състезател на републиката Бойко Борисов. Какъв прогрес бележи светът за малко повече от половин век!Франклин Делано Рузвелт печели четири следващи мандата като президент на Съединени американски щати, без болшинството от американците да разбере, че е неподвижен от кръста надолу. Днес българите претърпяват в най-големи детайлности всяка намеса по менискусите (а те очевидно са много) на премиера в оставка.
Една от страничните изгоди на обстановката е, че от упойката и политиците се снабдяват с оракулски качества - сходно на Пития в античния Делфи. Тежко подпрян на почтен и все по-изнурен лекар пред болничното заведение, Борисов обстойно изложи своите видения за политическата обстановка в страната. Основният претекст в тях бе следният: единствено той може да ръководи България - или най-малко може да го прави най-добре. Съответно, неговите съперници ще се провалят, Народното събрание няма да сформира държавно управление, а Христо Иванов желал да става основен прокурор.
Как Борисов затвори кръга
Политиците в древността ходели до Делфи с огромни дарове и се надявали да получат благосклонно предсказване. Борисов затвори кръга - самичък си дава подаръците и си прави предсказанията, като моделът му работи изумително добре. Поне по-добре, в сравнение с при някои социологически организации да вземем за пример.
Нищо, че някои от виденията му са напряко неверни - като това за личната му безалтернативност или за упоритостите на Христо Иванов да вземем за пример. Тук просто упойката може да се е оказала по-силна или да е била управлявана от доктор Петър Москов. Други от виденията му са по-двусмислени и може и да се осъществят, само че както и при предсказанията на Пития, не по метода, по който Борисов се надява.
Проблемът не е толкоз в качеството на виденията на премиера в болнични, а в това, че след 4 април той към този момент не е основният индивид на българската политика. Да, съумя да притегли гигантско медийно внимание с болничното си зрелище, само че по този начин, както Волен Сидеров го направи, като отиде оракулски анестезиран в предаването “Референдум”.
В този смисъл борбата на Борисов е за субектността в българската политика. Всеки негов ход след изборите цели да потвърди (най-вече на себе си), че си е останал пръв индивид на политическия терен - централният голмайстор. За задачата е податлив да издигне президента Радев в Роналдо, с цел да може той да бъде Меси - най-великият! (Или противоположното, само че отново да е най-великият.) И древногръцкият му хор (за страдание главно от мисирки) му приглася: “ти си най-великият, а след теб се подреждат Радев и Слави”.
Точно това персоналистко привидение на Борисов - че “големите мъже” вземат решение политиката, в действителност е на път да бъде отхвърлено в този парламент. 45-ото Народно заседание несъмнено не е сборище на самообявени антични или възрожденски херои и харамии, а посланичество на актуалното българско общество - такова, каквото е. С блясъка, с проблемите му, с нервностите му и даже - о, смут! - с дамите му. И тук идва едно от вътрешните несъгласия във фигурата на Борисов - в огромната интернационална политика той може да допусне Меркел да му е “началник”, само че вкъщи нещата би трябвало да се вземат решение от “мъже”. (Сложено е в кавички освен тъй като е откъс.)
Та може ли да имаме ръководство, което не е основано на сделки и съгласие сред “големите мъже” на българската политика? Повечето призоваващи за “подновяване на диалога” имат поради тъкмо това - да седнат Борисов, Слави, Доган, Радев, Пеевски и да се схванат. А за такова съгласие дарове няма да се пестят, то е ясно.
Сегашният парламент с всичките му недостатъци е късмет да се постави завършек на този вид провинциално-клиентелистки метод за правене на политика. И стъпките за това са ясни:
1. Проекто-правителството на ГЕРБ, показано по гащи, явно няма да събере подкрепа;
2. При втория мандат Има Такъв Народ, евентуално дружно с Демократична България и ИСМВ, ще имат опция да предложат опция, която да дава отговор на упованията на болшинството от хората. Не е нужно да се повтарят рефрените за здравната рецесия, възстановителния фонд, правосъдната и електоралната промяна, към които тези партии могат да се обединят. Заедно с тематиката за структурни и лични промени в прокуратурата, службите и регулаторите, несъмнено. (А не трябва да се не помнят и специфични анкетни комисии за свадите “Божков”, записите на Борисов и така нататък Хората желаят да узнаят истината по тези въпроси, а не някакво бюрократично упражнение по “цялостна ревизия” на ръководството на ГЕРБ);
3. Искане на поддръжка от Българска социалистическа партия за сходно държавно управление при изясняване на параметрите и изискванията за тази подкрепа;
4. Внимателно следене на следващия “катарзис” на Движение за права и свободи, които сами се вписаха в “протестния” блок, само че желанията им към този момент остават неразбираеми - дали това не е за този блок да бъде разрушен и обезсилен.
Кой се опасява от нови избори?
Да, Има Такъв Народ, Демократична България и ИСМВ имат единствено 92 гласа и не могат да са сигурни в поддръжка от Българска социалистическа партия, а още по-малко от Движение за права и свободи. Но в случай че има държавно управление с ясна стратегия и в случай че това държавно управление бъде торпилирано от социалистите, да речем, едни бързи избори ще са единствено от изгода за " партиите на протеста”. Дори и извършени незабавно, те най-вероятно ще доведат до усилване на позициите на Има Такъв Народ и Демократична България и до спомагателни загуби за ГЕРБ и Българска социалистическа партия. А в случай че тези избори се случат към този момент по виновност на така наречен “партии на статуквото”, загубите им може да са трагични.
Та това е, в резюме, обстановката все още. И тя мъчно ще се промени с разгащено пъчене или оракулски видения.
Бел.ред.
Партията на Слави Трифонов - " ИТН " - още от първия ден на новоизбрания парламент за главното си заричане - мажоритарни избори в два тура.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ