Не се ядосвам за нищо… Животът е твърде кратък, за да го живеем ядосани!
Не се нервирам за нищо!
Не се нервирам, когато завали, а нямам чадър!
Не се нервирам, когато изпусна рейса, тъй като знам, че след него идва различен!
Не се нервирам, когато нещо се счупи, тъй като всичко е поправимо, с изключение на човешкият живот, а и незаменими движимости няма, за разлика от хората!
Не се нервирам, когато срещна неприятни хора – може би те си имат основателна причина да са тъкмо такива, тъкмо сега, в който съм ги срещнала, а в действителност са прелестни хора за околните си и същински другари за някой, който има потребност от тях!
Не се нервирам за неща които не зависят от мен!
Не се нервирам, че не мога да трансформира света към себе си, тъй като може би не той има потребност от смяна, а методът, по който аз виждам на него! Тогава първо би трябвало да трансформира нещо в себе си!
И аз трансформирах – не се нервирам за нищо!
Животът е прекомерно къс, с цел да го живеем ядосани!
Автор: Марияна Дживтерова
