Не се случва често физици да бъдат упреквани за рисковано

Не се случва постоянно физици да бъдат упреквани за рисковано възприятие за комизъм в университетските публикации, които разгласяват, само че през 1991 година тъкмо това се случва с космолога Андрей Линде от Университета Станфорд. Той разгласява публикация озаглавена „ Трудното изкуство за основаване на галактика “ в списанието  Nuclear Physics B. В нея той акцентира опцията за основаване на галактика в лаборатория: напълно нов космос, който може някой ден да развие лична звездна система с планети и образован живот. Към края на публикация Линде прави (макар и с оправдателен тон) догатката, че нашата Вселена може да е била „ събрана “ от извънземен „ физик хакер “. Рецензентите на публикацията се опълчват на тази „ мръсна смешка “, религиозните се наскърбяват, че науката се пробва да си припише Сътворението и да го отнеме от ръцете на Бог. Тогава Линде сменя заглавието на публикацията, само че продължава да се придържа над линия, че Вселената може да е основана от извънземен академик. „ Не съм толкоз сигурен, че това е смешка “, ми сподели той.

Четвърт век по-късно концепцията за основаване на галактика или „ космогенезис “ наподобява по-малко комична от когато и да било. Аз съм пътувал по целия свят и съм разговарял с физици, които одобряват тази идея изцяло съществено и които даже са нахвърляли грубия чертеж за това, по какъв начин един ден човечеството може да го реализира. Рецензентите на Линде може да са били прави да се тревожат, само че са задавали неверните въпроси. Въпросът не е кой може да се обиди от концепцията за космогенезис, а какво би станало в случай че това е в действителност допустимо. Как ще се оправим с теологичните затруднения? Къде ще е моралната отговорност, в случай че неверните хора влязат в ролята на галактически основатели?

Теоретичните физици от години се занимават с сходни въпроси като част от техните съображения за това по какъв начин нашата Вселена е стартирала. През 80-те години космологът Алекс Виленкин от Университета Тъфтс в Масачузетс предлага догадка за механизма, по който законите на квантовата механика биха могли да генерират раздуваща се галактика от положение, в което няма време, няма пространство и няма материя. Има открит принцип в квантовата доктрина, че двойки частици могат непринудено да изскочат от празно пространство. Виленкин развива тази концепция стъпка напред, потвърждавайки, че квантовите правила биха разрешили и дребен тримерен балон да се появи от нищото и този подтик да докара до надуването му до астрономически мащаби. Нашият космос може да е бил „ вкаран в битието “ само от законите на физиката. За Виленкин този резултат поставя края на въпроса какво е имало преди Големия гърмеж: нищо. Много космолози са постигнали мир с концепцията за галактика без спусък, без примитивен извършител, възвишен или различен.

В другия завършек на философския набор се срещнах с Дон Пейдж, физик и християнин евангелист от Университета Алберта в Канада, прочут със взаимната си работа със Стивън Хокинг по естеството на черните дупки. За Пейдж главната точка е, че Бог е основал Вселената  ex nihilo- от безусловно нищо. Това, което Линде си показва като космогенезис въпреки това, допуска физици да „ подготвят “ космос във високотехнологична лаборатория, употребявайки доста по-мощен братовчед на огромния адронен колайдер край Женева. Предполага се и съществуването на „ семенна “ парченце, наречена „ монопол “ (за чието битие има догадка в някои физични модели, само че към момента не е открита).

Идеята е, че в случай че можем да придадем задоволително сила на монопол, той ще стартира да се раздува. Но вместо да пораства на величина вътре в нашата галактика, растящият монопол ще задържи време-пространство вътре в акселерацията и ще сътвори тунел червеева дупка, която води до обособен район на пространството. От нашата лаборатория ние ще можем да забележим единствено входа на червеевата дупка, портал, който води до бързо разширяваща се бебе – галактика, която сме основали. (Видеото, илюстриращо този развой дава още малко детайли).

Нямаме причина да имаме вяра, че даже най-напреднали хакери във физиката биха могли да основат космос от нищото, споделя Пейдж. Концепцията на Линде за космогенезис, колкото и да е дръзка, е към момента фундаментално софтуерна. По тази причина Пейдж не вижда опасност за вярата си. На този първи стадий тогава космогенезата не би трябвало да разстройва  съществуващите теологични възгледи.

Жонглирайки с казуса, започнах да се запитвам: Какви биха били последствията за хората даже от самото обсъждане на концепцията един ден да сътворят галактика, която може да се насели с образован живот? Както разисквам в книгата си „ Голям гърмеж в дребна стая “ (A Big Bang in a Little Room 2017) актуалната доктрина допуска, че един път основали нова галактика, ние ще имаме доста дребни благоприятни условия да направляваме нейната еволюция или евентуалното страдалчество на които и да било от нейните поданици. Няма ли това да ни трансформира в безотговорни и безразсъдни божества? Зададох този въпрос на Едуардо Гуенделман, физик от Университета Бен Гурион в Израел, който е един от архитектите на модела за космогенезата от 80-те години.

Сега Гуенделман продължава да се занимава с проучвания, които са свързани със основаването на бебе-вселена. Останах сюрпризиран, че моралните въпроси не му предизвикаха никакъв дискомфорт. Гуенделман гледа на учените, които разсъждават върху отговорността си, като на родители, които се чудят дали да имат деца, знаейки, че ще ги дарят с живот, цялостен както с наслада, по този начин и с болежка.

Други физици обаче са по-разтревожени. Нобоюки Сакай от Университета Ямагучи в Япония, един от теоретиците, които допускат, че монополът може да послужи като „ семка “ за бебе-вселената, споделя че космогенезата е „ бодлив въпрос “, за който би трябвало да се тревожим като общество в бъдеще. Той обаче е освободен от всевъзможни етични съображения през днешния ден. Въпреки че работи върху изчисленията, които биха разрешили космогенезис, акцентира ще минат десетилетия, до момента в който сходен опит стане вероятен. Етичните опасения могат да почакат.

Много от физиците, с които разговарях, не желаеха да се впускат в такива метафизичен разсъждения. Затова се обърнах към мъдрец – Андреас Сандберг от Университета Оксфорд, който работи върху моралните затруднения от основаването на неестествен умишлен живот в компютърни симулации. Той твърди, че разпространяването на интелигентния живот, без значение от формата му, може да се одобри като нещо, което има присъща стойност. В подобен случай космогенезата може да е морално обвързване.

Като виждам обратно към многочислените диалози, които организирах с учени и философи по тази тематика стигнах до заключението, че редакторите на  Nuclear Physics B са създали неприятна услуга както на физиката, по този начин и на теологията. Техният дребен акт на цензура е послужил само за отбягване на значима полемика. Истинската заплаха е в основаването на неприязън сред двете страни, която пречи на учените да приказват почтено за етичните и религиозните последствия от тяхната работа без да се притесняват от професионална принуда или насмешки.

Няма да създадем скоро бебе-вселена, само че учените от всички сфери на проучвания би трябвало да се усещат свободни да приказват за затрудненията, които могат да произтекат от работата им, без да се тревожат, че някой може да се засегне. Космогенезата е рисков образец, който тества правилото. Паралелни етични въпроси са заложени в по-краткосрочните вероятности към основаване на изкуствен интелект или създаването на нови типове оръжия да вземем за пример. Учените се отдръпват от философията и това е разбираемо, опасяват се да излизат оттатък тяхната зона на комфорт, само че нежеланият резултат е, че доста от тях мълчат за неща, които в действителност имат значение.

Когато напусках кабинета на Линде в Станфорд, откакто бяхме прекарали през целия ден в диалози за естеството на Бог, космоса и бебе-вселените, той уточни моите бележки и сподели тъжно: „ Ако искаш да унищожиш репутацията ми, допускам имаш задоволително материал “. Това възприятие се долавя у редица учени, които срещнах, без значение дали те се идентифицираха като атеисти, агностици, религиозни или нищо от изброените. Иронията е, че в случай че се почувстват способни да споделят мислите между тях толкоз намерено, колкото и с мен, те ще знаят, че не са сами измежду сътрудниците си, които размишляват върху някои от най-големите въпроси на нашето съществувание.

АВТОР: ЗЕЕЯ МЕРАЛИ (Zeeya Merali) , публицист на свободна процедура по научни тематики, създател на публикации, оповестени в Scientific American, Nature, New Scientist и Discover. Настоящата публикация е автентично оповестена в AEON.