6 ефекта от психологическото насилие, които трябва да познавате
Не подценявайте недоволствата на ваш непосредствен при такива обстановки, на него може да му е мъчно да приказва за това.
Ефектите от физическото принуждение са лесни за схващане. В края на краищата никой не може да скрие счупена ръка, черно око, изгаряне, подути устни или синини. Но когато става дума за психическото принуждение, операция, малтретиране и прочувствено принуждение, нещата се трансформират.
Не можете да го докоснете, да го видите или да му напра 
вите рентгенова фотография.
Въздействието, което има, е толкоз комплицирано, че жертвата постоянно се усеща неспособна да изиска помощ.
Как можете да го обясните? Как може да очаквате от хората да ви повярват, в случай че това, което боли, е вашето самоуважение и вашата еднаквост, най-интимните и персонални елементи?
Не е елементарно. Също по този начин не оказва помощ фактът, че не съществуват подобаващи системи за дамата или мъжа, с които се злоупотребява да рапортуват за това.
Понякога хората не смеят да го създадат. Те се опасяват от вероятните последици, изключително тези, които не ги имат вяра.
Психологическото принуждение е опустошително и редуцира живота заради една доста съответна причина: идва от хора, близки до вас, от хора, на които имате доверие и постоянно даже от обич.
Нека да разгледаме въздействието, което психическото принуждение може да има върху мозъка и страстите ви.
1. Чувство за позор и виновност
Най- сърцераздиращото, негативно нещо е да започнете да се обвинявате за всичко, което се случва с вас.
Това е доста постоянно нещо, което е обвързвано с това по какъв начин психическата операция се вижда извън.
Говорим за това, че „ човек се оставя да бъде измъчван “, или „ тя е слаба, тя го оставя да я бута, наранява и управлява “.
Бъдете доста деликатни, когато говорите по този начин. Лицето, върху което е оказано психическото принуждение е в прочувствен безпорядък и е в извънредно комплицирана обстановка, от която не е толкоз елементарно да се измъкне.
Нормално е, да се чувствате засрамени от себе си, когато мислите за това по какъв начин сте попаднали в обстановката.
Друго нещо, което се случва постоянно е, че се чувствате неспособни да реагирате, чувствате се прекомерно сами и изолирани, с цел да можете сами да излезете от тази дупка.
Важно е обаче да запомните, че това не е ваша виновност и постоянно има метод да се измъкнете .
2. Загуба на паметта или чувство за сюрреализъм
Когато изпитвате високи равнища на тревога, стрес и непрекъснато страдалчество, структурите в мозъка ви като да вземем за пример хипокампуса, свързани с паметта, нормално губят размер и съгласуваност.
Лицето има пропуски на паметта, не може да се концентрира, не може да взема решения с явен разум.
От друга страна възприятието, че нещата са нереални, също е доста постоянно.
Това е предпазен механизъм, при който вашият разум основава отдалеченост от действителността, с цел да го де-персонализирате , тъй че можете да си помислите, че „ това не се случва с мен „.
3. Емоционална неустойчивост и промени в настроението
Има моменти, в които се надявате нещата да се трансформират, когато мислите, че нещата могат да се подобрят, а щастието, целостта и равновесието са достижими.
Въпреки това не минава доста време, преди да се върнете в дупката . Потискане и яд се появяват още веднъж, дружно с безизходност и боязън.
Обичайно е да изживеете цялостен калейдоскоп от усеща и страсти . Чувствате, че нямате надзор върху личния си живот.
4. Злоупотреба и повтаряща се физическа болежка
Жертвата на психическото принуждение не е физически атакуван, само че страданието, което рано или късно ще преживее в тялото също боли.
Хроничното прочувствено неразположение се демонстрира в присъщи признаци като отмалялост, бодърствуване, главоболие, мускулна и ставна болежка, проблеми с храносмилането и повтарящи се инфекции, дължащи се на отслабена имунна система.
Това без подозрение е постоянно срещан резултат.
5. Чувствате се като „ без излаз “
Безпомощността е различен постоянно срещан признак. Лицето, с което е злоупотребено по този метод, в последна сметка ще мисли, че нищо, което прави, не е от никаква изгода.
Според тях неведнъж това, което вършат, няма да може да спре тази корист.
Това е още едно увещание за главното, значително значение да се отнасяме с всеки, който демонстрира признаци на всевъзможен тип корист с сензитивност и топлота.
Никога не изразявайте подозрения като „ Но какво приказваш? Сигурна ли си, че ти вършат това, или просто драматизираш?
Единственото нещо, което тези думи ще реализиран, е да накарат индивида да затъне още повече в безизходност, да го отблъсне и да засилят възприятието му за самотност.
6. Мисли за самоубийство
Когато човек стартира да споделя, че няма излаз, мислите за самоубийство могат да стартират да се появяват. Отначало те са неразбираеми хрумвания, преминаващи стремежи.
Но съдбоносният миг може да пристигна, когато наподобява, че това е единственото решение.
Ако има някой към индивида, той би трябвало да бъдат доста деликатен към всички признаци, думи, език на тялото, държание.
Психологическото принуждение оставя белези в държанието на индивида.
Бъдете наясно с тази действителност и помогнете на тези, които най-вече се нуждаят от помощ.
Инфо: https://zdraveikrasota.bg
