Българите умираме млади, не пазим здравето си
Не пазим здравето си, няма профилактика и цялостен достъп до здравна помощ, а това са фактори, които понижават продължителността на живота в България, а носят и висока смъртност измежду популацията. Най-бедните български фамилии съвсем изцяло нямат достъп до опазване на здравето поради неналичието на пари, с които да си доплащат медикаменти и прегледи. Това са част от главните заключения за здравната система в България на Европейската комисия. Те са включени в отчета за положението на здравето в Европейски Съюз за 2019 година, който бе оповестен в четвъртък.
Средната планирана дълготрайност на живота в България се е повишила с 3 години по отношение на 2000 година, само че остава доста по-ниска от междинната за Европейски Съюз. При 77,3 година междинна дълготрайност на живот в Европа през 2000 година за България тя е била 71,6 година Тенденцията се резервира и през 2017 година, когато междинното за Европа равнище е 80,9 година, а за България - 74,7 година
Основните аргументи за това са неравномерният достъп до опазване на здравето и високите равнища на тютюнопушене, консумация на алкохол и неприятна диета, които способстват за високата смъртност от инсулт, исхемична болест на сърцето и рак на белия дроб. Изобщо ограничението на широкоразпространеното нездравословно за здравето държание е съществено предизвикателство. Това се показва в отчет за България в региона на опазването на здравето, показан през днешния ден от Европейската комисия.
Въпреки слабото понижение на използването на тютюневи произведения у нас, нивото на пушачите измежду възрастните е най-високото в Европейски Съюз и през 2014 година доближава всеки трети (28 на сто). Употребата на огромни количества алкохол през същата година е малко под междинното ниво за Европейски Съюз при възрастните, само че се усилва измежду подрастващите момчета. Макар че делът на затлъстяване измежду възрастните да е малко под междинния за Европейски Съюз, нараства казусът измежду децата, като едно на всеки пет страда от наднормено тегло или затлъстяване.
Недостатъчно развитите защитни ограничения и извънболничната помощ способстват за слабите резултати в региона на опазването на здравето. Съществуват обилни разлики в здравното положение на българите съгласно пола, района и образованието. Броят на болните от инфекциозни заболявания, като туберкулоза, остава стеснителен, регистрира Европейска комисия.
Допълва се, че използването на първична профилактика у нас е относително едва и това води до висок дял на предотвратимата смъртност - четвъртата най-висока в Европейски Съюз. Според Европейска комисия това потвърждава, че системата на опазването на здравето не съумява да лекува ефикасно и навреме.
Приблизително една от пет процедури, осъществени в болница, може да се получават от извънболничната помощ и всеки десети, признат в болница, би могъл да доближи до нужната помощ отвън здравното заведение. Значителният растеж в броя на болничните кревати в градовете и в частните здравни заведения също ускоряват прибягването до болничната помощ, се прибавя в текста.
Разходите за опазване на здравето в България към момента са ниски спрямо други страни в Европейски Съюз, само че се усилват непрестанно през последните 15 години. Българската система на опазването на здравето разчита в съвсем идентична степен на частните разноски и бюджетните средства като източници на доходи. Делът на държавното финансиране (52 на сто) през последните години понижава. Това поражда опасения за равния достъп до опазване на здравето, изключително за хората с по-ниски приходи, се регистрира в документа.
Близо половината (47 на сто) от настоящите разноски за опазване на здравето България се покриват с персонални средства и това е най-високият дял в Европейски Съюз. На медикаментите се пада главният дял от персоналните разноски за опазване на здравето, следвани от разноските за извънболнична помощ.
Неофициалните заплащания ( " парични дарения " ) за лекарите съставляват забележителен дял от директните заплащания от пациентите. Съществуват огромни разлики в степента на незадоволство от получаваните здравни грижи сред хората с високи и с ниски приходи. Разходите остават най-често посочваната причина за отвод от лекарска помощ у нас, демонстрира отчетът.
Според данните 14 на 100 от българите не са обхванати от общественото здравно обезпечаване. Неравномерното систематизиране на лечебните заведения, медицинските експерти и услуги в цялата страна, също затруднява достъпа до опазване на здравето, като селските региони постоянно са ощетени, до момента в който в по-големите градове има свръхпредлагане на услуги, написа в документа.
Средната планирана дълготрайност на живота в България се е повишила с 3 години по отношение на 2000 година, само че остава доста по-ниска от междинната за Европейски Съюз. При 77,3 година междинна дълготрайност на живот в Европа през 2000 година за България тя е била 71,6 година Тенденцията се резервира и през 2017 година, когато междинното за Европа равнище е 80,9 година, а за България - 74,7 година
Основните аргументи за това са неравномерният достъп до опазване на здравето и високите равнища на тютюнопушене, консумация на алкохол и неприятна диета, които способстват за високата смъртност от инсулт, исхемична болест на сърцето и рак на белия дроб. Изобщо ограничението на широкоразпространеното нездравословно за здравето държание е съществено предизвикателство. Това се показва в отчет за България в региона на опазването на здравето, показан през днешния ден от Европейската комисия.
Въпреки слабото понижение на използването на тютюневи произведения у нас, нивото на пушачите измежду възрастните е най-високото в Европейски Съюз и през 2014 година доближава всеки трети (28 на сто). Употребата на огромни количества алкохол през същата година е малко под междинното ниво за Европейски Съюз при възрастните, само че се усилва измежду подрастващите момчета. Макар че делът на затлъстяване измежду възрастните да е малко под междинния за Европейски Съюз, нараства казусът измежду децата, като едно на всеки пет страда от наднормено тегло или затлъстяване.
Недостатъчно развитите защитни ограничения и извънболничната помощ способстват за слабите резултати в региона на опазването на здравето. Съществуват обилни разлики в здравното положение на българите съгласно пола, района и образованието. Броят на болните от инфекциозни заболявания, като туберкулоза, остава стеснителен, регистрира Европейска комисия.
Допълва се, че използването на първична профилактика у нас е относително едва и това води до висок дял на предотвратимата смъртност - четвъртата най-висока в Европейски Съюз. Според Европейска комисия това потвърждава, че системата на опазването на здравето не съумява да лекува ефикасно и навреме.
Приблизително една от пет процедури, осъществени в болница, може да се получават от извънболничната помощ и всеки десети, признат в болница, би могъл да доближи до нужната помощ отвън здравното заведение. Значителният растеж в броя на болничните кревати в градовете и в частните здравни заведения също ускоряват прибягването до болничната помощ, се прибавя в текста.
Разходите за опазване на здравето в България към момента са ниски спрямо други страни в Европейски Съюз, само че се усилват непрестанно през последните 15 години. Българската система на опазването на здравето разчита в съвсем идентична степен на частните разноски и бюджетните средства като източници на доходи. Делът на държавното финансиране (52 на сто) през последните години понижава. Това поражда опасения за равния достъп до опазване на здравето, изключително за хората с по-ниски приходи, се регистрира в документа.
Близо половината (47 на сто) от настоящите разноски за опазване на здравето България се покриват с персонални средства и това е най-високият дял в Европейски Съюз. На медикаментите се пада главният дял от персоналните разноски за опазване на здравето, следвани от разноските за извънболнична помощ.
Неофициалните заплащания ( " парични дарения " ) за лекарите съставляват забележителен дял от директните заплащания от пациентите. Съществуват огромни разлики в степента на незадоволство от получаваните здравни грижи сред хората с високи и с ниски приходи. Разходите остават най-често посочваната причина за отвод от лекарска помощ у нас, демонстрира отчетът.
Според данните 14 на 100 от българите не са обхванати от общественото здравно обезпечаване. Неравномерното систематизиране на лечебните заведения, медицинските експерти и услуги в цялата страна, също затруднява достъпа до опазване на здравето, като селските региони постоянно са ощетени, до момента в който в по-големите градове има свръхпредлагане на услуги, написа в документа.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ