Не, не се шегувам – направих предложение за такова местно допълнение към европейската конвенция
Не, не се майтапя – направих предложение за такова локално допълнение към европейската спогодба против насилието над дамите. Защото псуването, което за избрани кръгове тук е нещо като „ Добър ден ”, е последна форма на словесно принуждение над дамата, освен това в ужким най-високо ценената й роля на майка.
Да се върнем към смисъла на думите, които милиони мъже изричат без да мислят: те съдържат ни повече, ни по-малко от закана за закононарушение на полова основа, за обезчестяване. Ще кажеш: това са единствено думи. Но словесното принуждение, като се изключи че е психическа контузия единствено по себе си, води и към физическо, основава среда, в което то наподобява задоволително, легализира го. Когато псуваш жена си на майка, не значи, че ще посегнеш на майка й, само че значи че можеш да го сториш с нея самата, без да се съобразяваш с желанията й. А в случай че не ти се подчинява, и да я удариш.
Псуването дава израз на нетолерантността към дамата, залегнала надълбоко в подсъзнанието на мъжа в района (впрочем, надалеч освен нашия), трансформира дамата в глух обект на мъжката воля. Защо в случай че съседът те изнерви, няма да ти хрумне да му кажеш: „ Ще пребия татко ти ”, а ще го напсуваш на майка. Той ще ти отвърне със същото и на другия ден, все едно че нищо не е станало, отново ще си играете таблата. Словесното принуждение над майките ви ще е единствено „ колатерална вреда ” на вашата мъжка взаимност.
Подобна нападателна тирада, в случай че бъде ориентирана към религиозните или етническите усеща на някого, незабавно ще задейства отбраните на политическата уместност. Но всекидневна словесна кавга с естествената обич към майката, не провокира повече от снизходителна усмивка.
Масовата, предаваща се от потомство на потомство, податливост към псуването на майка е още едно доказателство за смисъла от утвърждението на Истанбулската спогодба в България. Показва, че неравнопоставеността в хетеросексуалните връзки сред половете, трансформирала се в стандарт, напълно не е фиктивен проблем. За разлика от този с третия пол.
Кога ставаш пълновръстен във Facebook? Според американското законодателство на 13 години. До тогава не можеш да имаш личен профил в обществената мрежа. Тя обаче откри метод да заобиколи това изискване с новото си приложение „ Месинджър кидс ”. Там профили могат да имат и доста по-малки деца, само че през профилите на родителите си и под техен контрол. Семейното другарство от рано може да се придвижи и във виртуалното пространство.
Разбира се, незабавно се чуха наложителните критически гласове, които видяха в „ Месинджър кидс ” заплаха за психическото и моралното здраве на децата, риск достъпът до Facebook да провокира у тях комплициране, меланхолия и боязън. Същото преди време се чуваше за малкия екран, за насилието в „ Том и Джери ” и другите анимационни филми, даже за приказките на Братя Грим, да не приказваме за електронните игри.
Тук работи следния синдром: възрастните в устрема си децата им да бъдат щастливи си, спомнят с носталгия за личното си детство и желаят детството на потомците им да бъде като тяхното. Но даже да съумеят да го реализиран по някакъв метод благодарение на регулацията и страната, това ще е доста по-голяма опасност за щастието на децата, в сравнение с интернет. Да ги хванеш за ръка и да ги придружиш при първите им стъпки във виртуалното пространство е къде-къде по-адекватна грижа през днешния ден към тях.
Да се върнем към смисъла на думите, които милиони мъже изричат без да мислят: те съдържат ни повече, ни по-малко от закана за закононарушение на полова основа, за обезчестяване. Ще кажеш: това са единствено думи. Но словесното принуждение, като се изключи че е психическа контузия единствено по себе си, води и към физическо, основава среда, в което то наподобява задоволително, легализира го. Когато псуваш жена си на майка, не значи, че ще посегнеш на майка й, само че значи че можеш да го сториш с нея самата, без да се съобразяваш с желанията й. А в случай че не ти се подчинява, и да я удариш.
Псуването дава израз на нетолерантността към дамата, залегнала надълбоко в подсъзнанието на мъжа в района (впрочем, надалеч освен нашия), трансформира дамата в глух обект на мъжката воля. Защо в случай че съседът те изнерви, няма да ти хрумне да му кажеш: „ Ще пребия татко ти ”, а ще го напсуваш на майка. Той ще ти отвърне със същото и на другия ден, все едно че нищо не е станало, отново ще си играете таблата. Словесното принуждение над майките ви ще е единствено „ колатерална вреда ” на вашата мъжка взаимност.
Подобна нападателна тирада, в случай че бъде ориентирана към религиозните или етническите усеща на някого, незабавно ще задейства отбраните на политическата уместност. Но всекидневна словесна кавга с естествената обич към майката, не провокира повече от снизходителна усмивка.
Масовата, предаваща се от потомство на потомство, податливост към псуването на майка е още едно доказателство за смисъла от утвърждението на Истанбулската спогодба в България. Показва, че неравнопоставеността в хетеросексуалните връзки сред половете, трансформирала се в стандарт, напълно не е фиктивен проблем. За разлика от този с третия пол.
Кога ставаш пълновръстен във Facebook? Според американското законодателство на 13 години. До тогава не можеш да имаш личен профил в обществената мрежа. Тя обаче откри метод да заобиколи това изискване с новото си приложение „ Месинджър кидс ”. Там профили могат да имат и доста по-малки деца, само че през профилите на родителите си и под техен контрол. Семейното другарство от рано може да се придвижи и във виртуалното пространство.
Разбира се, незабавно се чуха наложителните критически гласове, които видяха в „ Месинджър кидс ” заплаха за психическото и моралното здраве на децата, риск достъпът до Facebook да провокира у тях комплициране, меланхолия и боязън. Същото преди време се чуваше за малкия екран, за насилието в „ Том и Джери ” и другите анимационни филми, даже за приказките на Братя Грим, да не приказваме за електронните игри.
Тук работи следния синдром: възрастните в устрема си децата им да бъдат щастливи си, спомнят с носталгия за личното си детство и желаят детството на потомците им да бъде като тяхното. Но даже да съумеят да го реализиран по някакъв метод благодарение на регулацията и страната, това ще е доста по-голяма опасност за щастието на децата, в сравнение с интернет. Да ги хванеш за ръка и да ги придружиш при първите им стъпки във виртуалното пространство е къде-къде по-адекватна грижа през днешния ден към тях.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ