Страшно трудно е да пасеш българи - ВЕРА МУТАФЧИЕВА
Не на българина – единствено не българина ще утешиш с думи за изкупления и отвъдна разплата; ужасно мъчно е да пасеш българи.
Тях по този начин ги е изпекло тежестта и са ги довели до огромни изводи огромните превратности, в които живее тази кръстопътна земя, че рядко ще намериш българин, дето знае по-малко от пастира си.
Българинът без несъгласие ще ти признае едно – твоята мощ, в случай че я имаш повече от него; признава я, без да губи самочувствие, тъй като е виждал по-силни от тебе и е напълно сигурен, че ще види отново, още – всякакво.
Но пристигна ли до това, което се назовава предоставяне на разум, той най-много не приема. Тук самочувствието му е непоклатимо и – даже при съзнателно съпоставяне – ненапълно целесъобразно: в случай че е за разум, имаме си, видели сме, знаем.
Впрочем, в случай че всичко туй е линия на Югоизтока, България – като негова вътрешност – я показва най-чисто.
Царство на огромното подозрение бе Югоизтокът през вековете на сляпа религия. Всяка пара има две страни.
Ако върху едната й са изписани хилядолетните превратности на кръстопътя, то другата е равно значима в най-обратен смисъл.
Югоизтокът понасям премеждия, породени от външни сили, до момента в който Западът самичък си натвори не по-малки.
Кръстоносни походи, в които бяха изпратени на заколение гладници, деца или пък подбрано благородничество; религиозни войни от по десетилетия, които самоизпепелиха плодовете на древен труд; мрежа от духовници подслушвачи, духовници доносници, духовници убийци, чието предопределение бе да задържи настъплението на новото време.
Е, не го задържа, само че устрои на места такива вартоломейства, че пред тях бледнее завземането на Константинопол от Мехмед II.
С една дума, другаде сами си направиха това, което нам направиха непознати.
Ако Югоизтокът живя тежко, то най-малко не стана за смях – едно просто удостоверение за духовната му зряла възраст.
Непобедима е тази земя – да се знае! – въпреки че народът ѝ надалеч не постоянно е бил победител; тя сама е побеждавала спечелилите.
Не със мощ, принуждение, че даже и с изпитание, а със зрелостта на своите подозрения, безжалостната си преценка, с тежестта на заключенията си, със своята скъпо реализирана мъдрост.
Не се е оказвало мъчно да я завладееш, нали тук са привикнали на промяна на властта; мъчно е да я владееш – тъй като не успяваш да я убедиш.
Накратко казано: тя си знае своето и всеки твой напън има назад деяние – тя още по-здраво стартира да си знае своето.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Всяко придвижване и дума в живота ви е избор – ВЕРА МУТАФЧИЕВА
