Не можеш да заспиш, умът ти е в България
" Не можахме да обикнем Бурса. През цялото време мислехме единствено за България, въпреки че бяхме брутално изгонени. Затова като чухме за 10-ти ноември, незабавно стегнахме багажа и тръгнахме към демокрацията ", споделя 70-годишният Нури Фейзуллах, пенсиониран преподавател от Момчилград. Семейството му е прекарало едвам няколко месеца в Турция. То е едно от първите завърнали се назад в родината. Навремето на границата имало и посрещачи от Държавна сигурност, споделя Фейзуллах. Но те съдействали за транспорта единствено на своите хора - на доносниците.
През 1978 Нури Фейзуллах дръзнал да търси сметка от Тодор Живков за замененото име на родното му село Кабиле, записано към този момент като Светлен. Три дни по-късно бил задържан от Държавна сигурност в Кърджали. " Още тогава предчувствах, че върху нашето малцинство ще бъде оказан напън, несправедливостите ставаха все по-сериозни ", споделя той. Когато съумял да си купи имот в южния български град, Фейзуллах нарекъл шеговито региона " Сабра и Шатила ". Четири дни по-късно още веднъж го привикали в Държавна сигурност. На разпита негов състудент го предизвестил да не си отваря устата, тъй като никой нямало да го избави. " Тогава изтръпнах. Беше 1980 и отново се замислих какво ли ни готвят, щом ми желаят пояснения за казани думи. В началото на декември 1984 ме уволниха от работа заради неприспособимост, а в края на месеца стартира кошмарът на така наречен възродителен развой ", спомня си пенсионираният преподавател.
Перипетиите на Нури Фейзуллах нямат край. Той и брачната половинка му, детска учителка, са били осъдени на насилствен тежък физически труд. Пет пъти е призоваван на правосъдно дело поради това, че е купил " Лада ", иззета след това за потребностите на Министерство на вътрешните работи в Стара Загора. В края на май 1989 получава заповед неотложно да напусне страната със фамилията си.
Нури Фейзуллах демонстрира присъдата сиСнимка: DW/V.RufatovaСемейство Фейзуллах получава паспортите си с " преимущество ", " оказват помощ " им да прередят дългия бежански кортеж пред границата и бързо се озовават в Турция. Заедно с доста други изгонени, които в този момент напират да се върнат вечно в България.
Навремето новината за сваления от власт Тодор Живков вдъхнала голяма вяра и на Мехмедали Рамадан - бунтаря, изгонен принудително в Германия и открил се в Швеция. " Предлагаха ми дом и работа, само че вестта за пристигналата народна власт ме върна - татковина е това. После пристигнаха разочарованията. Правителствата се сменят, а още тъпчем на едно място ", споделя той, само че не съжалява, че се е върнал в България.
Членството на България в Европейски Съюз - магнит за мнозина
Днес завръщащите се от Турция изселници стават от ден на ден. Те ремонтират изоставените в миналото къщи, купуват парцели, запчоват бизнес. Ако през 2002 ставаше дума за единични случаи, то през последните години са хиляди.
Напливът за български документи може да се види всяко лято пред гишетата на паспортните служби. Опашките се вият с денонощия, вършат се описи на чакащите, множеството от които са изселници. " Българската персонална карта е независимост по европейски, за такава в Турция даже не мечтаем ", споделя Несрин Йозтюрк от Бурса. Според данни на Националния статистически институт, през 2013 година най-голямата част от общо 26 615 имигрирали в България са хора с турски паспорти - 26,5% от новите заселници са жители на Турция. Броят им нараства трикратно през 2014. И през днешния ден процесът продължава все по този начин динамично. Масово се завръщат обаче най-много изселниците от област Кърджали, сходно събитие не се следи в другите етнически " смесени " региони в страната.
Нури Фейзуллах споделя за племенницата си Айла, академични учител в Бурса, която по време на " огромната екскурзия " била бебе, само че след няколко гостувания в България поискала поданство и оповестила, че желае да заживее в страната. Той добавя, че хората се връщат освен от обич към земята си, те бягат и от напрежението в огромните турски градове и потъват в уюта на родния край.
Новите къщи и носталгията
" Не можеш да заспиш, мозъкът ти е в България. Заспиш ли - сънуваш селото, баирите, насън ти мирише на Родопите, криле да имаш единствено и да полетиш назад! Камъкът си тежи на мястото, парите не топлят ", спомня си Шефкет от село Боровица. В Турция е бил водач на камион на огромна фабрика, живял е самичък в Истанбул и карал рейсове до някогашна Югославия и Русия, печелел добре. " Но тук е друго, селският човек си желае въздуха и зелените хълмове ", споделя той и сочи планината насреща, в която се завърнал преди пет години.
В ардинското село Брезен още описват историята на 91-годишния Исмаил Хаджимурат, който през 2001 се завърнал, с цел да дочака края на живота си на родна земя. Съпругата му умряла таман преди да поемат с бежанския поток към Турция през лятото на 1989 година и той отпътувал с децата си. Там обаче самотата го смачкала - нямало с кого да поговори, не можел да се разхожда, а мисълта за село не му давала мира. И се върнал, с цел да дочака кончината си.
Кметът на община Черноочене Айдън Осман твърди, че през всичките години е имало подобен развой. " Масовото завръщане обаче стартира, откакто голям брой нашенци в Турция се пенсионираха, а там това става още на 45-годишна възраст. Те живеят в българските си жилища съвсем целогодишно, 9-10 месеца са тук, стегнаха парцелите си, обработват ниви и градини. А това е инвестиция в общината ", показва кметът.
Сред завърналите се има и доста младежи, които по време на " огромната екскурзия " са били деца. Община Черноочене е евентуално най-слабо засегнатата от изселването - към 1989 популацията е наброявало към 15 000 души. Но пък в този регион е записано и най-интензивното завръщане, в този момент по непрекъснат адрес жителите са 16 500. Преди шест години едно младо семейство дефинитивно се е открило в Черноочене и е основало компания за дограма, която към този момент извършва поръчки и от други прилежащи райони. Друго пък се заело с отглеждане на животни, има плантация с 30 крави.
Голяма част от завърналите се хора се захващат със земеделие - обработват наследствените си ниви, наемат и общински земи. " Друг е въздухът тук, други са хората и връзките. В Турция бяхме самотници, празниците ни се отбелязваха единствено в фамилията, а тук цялото село се събира дружно. Тепърва хората ще проумеят плюсовете и уюта на дребното обитаемо място, само че носталгията остава преди всичко ", споделя Меджнун, който също се е завърнал преди няколко години.
В последно време от ден на ден стават изселниците, искащи смяна на статута на земеделските земи за строителство на нови къщи и кооперации. През последните години в кметството всяка седмица идват писма от правосъдното министерство. Те касаят изселници или потомците им от междудържавните спогодби, последната от които е от 1978 година. Те желаят документи за краткотрайно престояване в родните си селища или в градовете и селата на починалите си родители и по закон имат право на такова в период от 3 години. В кметството в Черноочене има приблизително към 30-40 сходни случая годишно.
Някои от новите къщи в ЧернооченеСнимка: DW/V.RufatovaМладите желаят двойно поданство
В началото на февруари 2018 Движение за права и свободи внесе законопроект с концепцията да се сътвори интензивен ред за възобновяване на българското поданство, касаещ изключително доста изселниците от 1950-те и 1970-те години, открили се в Турция по силата на двустранните спогодби. Този следващ опит завърши с парламентарно крушение за създателите му, въпреки те да смятаха, че законопроектът ще хармонизира българското законодателство с европейските стандарти и няма да има дискриминация по народен или етнически генезис.
Дни по-късно настоящата в Турция стратегия за електронно държавно управление отвори нова алтернатива, с която имигрантите могат да проверяват родословното си дърво. Потомци на заселниците от Европа се надигнаха да аплайват за двойно поданство. Най-активни са потомците на изселниците от България, които някои български кръгове дефинират като нежелани пришълци.
