Цял живот търпях изневерите на съпруга ми. На 61 г той си отиде, написвайки следните думи:
Не мислех, че в миналото ще изтипосам мръсното си пране на обществено място. Казвам се Елена. Цял живот търпях изневерите на мъжа ми.
Той в никакъв случай не ме наскърбяваше, отнасяше се с мен с почитание и постоянно прекарваше нощта у дома. Олег деликатно криеше аферите си, само че аз усещах всичко, обаче мълчах.
Никога не съм работила, зависех от брачна половинка си финансово и морално. Наистина обичах Олег и мечтаех, че някой ден ще посрещнем старостта дружно, забравяйки за обидата.
Децата пораснаха и се ожениха. Когато останахме сами, започнах да си диря селска къща, тъй като спестявахме за щастливи старини. Мислех да купим дребна къща, в която ще гостува огромното ни семейство.
Един ден телефонът звънна.
Обаждаше се новата другарка. Жена, очевидно по-млада от мен, която разгласи, че Олег отива нея, като сподели, че се обичат и не би трябвало да се въвличам във връзката им. „ Той се усеща по-добре с мен “, сподели непозната.
След като затворих телефона, зачаках брачна половинка си, объркана и унищожена. Олег удостовери думите на любовницата си.
Няколко дни по-късно той изнесе нещата си от празната ни къща. Намерих записка на нощното шкафче.
„ Елена… елементарни ми за всичко. Разбирам, че съумях да направя доста глупави неща. И ти изтърпя и елементарни всичко. Но нямаше потребност. Нямаше потребност да ми прощаваш и да си намираш оправдания.
След следващото изменничество се прибрах, знаейки, че към този момент си подготвила ново опрощение за небрежния си брачен партньор. Понякога ми се искаше да чупиш чинии, да правиш кавги, само че ти добродушно понасяше всичко.
Свикнах с това и даже стопирах да се тормозя, че оставам повече от нормално или приятелите ни ме виждаха с поредна жена. Знаех, че Елена ще елементарни всичко. Не би трябвало да е по този начин.
Започнах да греша мълчанието и търпението ти с равнодушие. Може да звучи необичайно, само че ми писна от неистини. Не желая да изневерявам повече. Влюбих се в друга, Елена. “
Оказа се, че моята всеотдайност и амнистия ми изиграха жестока смешка. Момичета, в никакъв случай не мълчете, не толерирайте измяната.
Може би някой ден ще бъдете упреквани тъкмо за това. Не чакайте, тръгнете си първи и започнете нов живот. Издигнете се над всичко това. Спестете пари за селска къща, поканете децата и внуците си и се отървете от всичко излишно.
