Не ми пука за чуждото мнение. Не, наистина. Хората винаги

Не ми пука за непознатото мнение. Не, в действителност. Хората постоянно приказват, хората постоянно недоволстват. Не можеш да се харесаш на всички и не е нужно. Увереността ми е толкоз здравословна, че не желая да ме разболяват токсични хора, вампири, пасивни агресори, манипулатори, които срещнах по пътя. Отдръпвам се и диря положителните хора. Хората, които ме въодушевяват и вадят най-хубавото от мен. Осъзнах, че единствено те и най-близките заслужават силата ми.

Не ми пука да кажа каквото мисля. С учтивото премълчаване и свеждане на взор завърших. Когато някой ме пита за работата, за това, каквото желая във връзката, за мнението ми – давам го и показвам позицията си. Когато имам въпрос, задавам го, вместо да се двоумя след това. Изправям се и пазя, споделям истината, когато е напечено. Заявявам себе си, тъй като по този начин няма неразбрали, няма недоразумения. Общуването е дребното, което остана скъпо посред ни - желая всичко да е ясно. Търся хора, които ме одобряват като равна и се интересуват откровено от мен - на тях приписвам цялото си внимание.

Не ми пука за грешките от предишното. Минах своя път, направих своите неточности. Аз съм резултат на тях, също толкоз, колкото и на триумфите и положителните си каузи. Грешките обаче остават в предишното. Спрях да се запитвам " Ами в случай че? " - случва се това, което би трябвало. Отчитам се пред съвестта си и тази на обичните ми хора. Хората от предишното могат да приказват зад тила ми – те не инцидентно са там.

Не ми пука, че срещата не е предходна добре. Или че той може и да не се обади, тъй като и аз към този момент не звъня, в случай че не желая да чуя някого. И не ме направи такава бракът и разводът. Те ми отвориха очите. Приемам мъжете в живота си тъкмо по този начин - с отворени очи. Нямам упования от тях и не им лепвам етикети. Но държа на положителния диалог, честността и смеха. Не ме е боязън да остана и без тях. Тъжно е от време на време, само че изрично не е краят на света.

Не ми пука към този момент и да скапвам " другарства " и да излизам от връзки. Не се усещам длъжна да подкрепям остарели връзки, да обменям кухи изречения с хора, които към този момент нищо не ме свързва. Нямам време за учтивост, само че любезността и положителните си обноски си не отхвърлям на никого. Мина времето, когато трябваше всички да ме харесват и да се потвърждавам какъв брой съм готина и свястна. Аз съм доста повече.

Не ми пука за идеалния живот, който другите водят в обществените мрежи. Не имам вяра в това, тъй като аз също го правех – поддържах идеална визия за майка, брачна половинка, чиновник, за образован актуален човек с набор от публични тематики, по които да взема отношение. Разчистих описите с другари, блокирах някои, оправих си настройките на дискретност и към моя живот имат взор в действителност малко хора. Сега пред илюзиите на обществените мрежи избирам дълга разхода след работа, кафе с другарка, киснене в книжарницата. И да, оставям телефона в чантата.

Не ми пука за това по какъв начин тялото ми наподобява в очите на другите. Искам да съм с обикновено за възрастта ми и растежа тегло. Искам да съм здрава и да ми е леко. Обличам се по този начин, че да прикрия някои неща, които не одобрявам поради вътрешното си възприятие на хармония, не тъй като някой по този начин е споделил. Свръхтеглото носи опасности за здравето и не одобрявам „ Харесвам се такава, каквато съм. ”, в случай че това значи неприятна кръвна картина, висок холестерол, висока кръвна захар. Предпочитам вместо да мисля за фигурата си, да мисля за здравето си и приписвам внимание не на диети, а на здравословно хранене.

Не ми пука за модата. Не се интересувам от фешън трендове и настоящи " би трябвало да имаш за сезона ". Нямам време и сила да проследявам цялата тази информация, която минава за месец-два по всички магазини и след това като че ли в никакъв случай не се е случвала. Е, случила се е, в случай че осъждам по купищата облекла в дрешника, които в никакъв случай няма да облека и които изхвърлих или подарих. Стига с това. Обличам се както считам, че ми отива. Имам облекла за всеки случай – от формален до разходка в парка и държа някои типичен избора, в които влагам по-сериозни суми.

Не ми пука за нещата, които не мога да управлявам. Дали някой ще ме хареса, дали някой иска ми се обади, дали ще изберат мен, дали някой различен ще направи нещо. Гледам моите си неща и си карам моите задания. Това мога да управлявам. Ако работя добре и виждам напред, хубавите неща се случват. Ако съм себе си и той ме хареса такава, иска ми се обади. Ако имам качествата и умея „ да се продам ” – ще изберат мен.

Не ми пука даже какъв брой доста са станали нещата, за които не ми пука. Когато бях по-млада, толкоз ме беше боязън – какво ще си помислят, какво ще кажат, нерешителност, тревога, безсънни нощи – тъй като прекалено много ми пукаше. Човек има лимитирано време и силата би трябвало да се пести, борбите да се избират. Да се търси простотата. Това не е ограничение – това е независимост. И като споделям " не ми пука " не го споделям като тийнейджърски каприз, споделям го като зрял човек, теглил чертата.

Откакто се отървах от тези неща, минах една огромна разлъка и няколко по-малки, смених работата, се усещам в действителност жива. Свободна да видя цялата хубост в близост, всички положителни и благи хора, които преди не виждах, устремена в това аз да бъда видяната.

Сега имам добра дума за чистачката в офиса, за непознатия на пейката, за учтивата сестра в кабинета. Сега имам времето да се разхождам, да се срещам с другари. Мога да отида на среща, мога и да си остана у дома и да работя. Пренасочих силата си към децата, към дома си, към мен самата. И по този начин е демонски добре.