На президента много му се иска, но хич не му стиска
Не е толкоз мъчно да се види, че нещата у нас не вървят на добре – ръководещите са разядени от корупция, правосъдната система колкото да проскърцва, в случай че изобщо проработи, признатите закони са или некадърни, или искрено лобистки, непознатите вложители се броят на пръсти, до момента в който старите „ почват да бегат бате “ … И въпросът не е дали, а какво, по какъв начин и по кое време би трябвало да се промени.
В това отношение с последната си тирада Румен Радев за следващ път правилно е пресъздал находките на настоящите социологически изследвания. С едно леко конкретизиране – за разлика от всички нас, елементарните жители, той не е непряк наблюдаващ, а деен участник в политическия живот, който има пълномощия да въздейства върху него. Той е ПОЛИТИК. При това на най-висша позиция. Правомощията му напълно не са скромни – единствено социална илюзия е, че видите ли, Президентът няма властови лостове. Затова е нужно да знае, че е определен освен да установи, а да трансформира нещата. И тъкмо тук пропастта сред думите и делата на президента е по-дълбока от Кресненското дефиле.
Президентът е мощно обезпокоен, че няма отмъщение, че правораздавателните органи заобикалят корумпираните във властта и не проверяват зависимостите сред политици и компании, печелещи публични поръчки. Но драговолно пусна закони, позволяващи безнаказани злоупотреби. Като да вземем за пример измененията в закона за спор на ползи, с които общинските съветници бяха освободени от задължението да заявяват евентуални зависимости. Така сега всяка чистачка в министерство би трябвало да афишира яхти, самолети и любовници, само че не и хората, които действително могат да дадат една порочна социална поръчка на една неслучайна частна компания.
Президентът остро подлага на критика лобизма на политиците, само че единственият съответен образец, който дава, е със договорката с обичаните си изтребители. Разбира се, той е безусловно „ неутрален “, когато неотменно подлага на критика избора на F-16 пред „ Грипен “. Без да дава отговор на главния политически въпрос: Защо назначеното от него служебно държавно управление избърза да предвари идващия постоянен кабинет с решението за изтребителите? И по какъв начин по този начин „ инцидентно “ избраха тъкмо „ Грипен “?
Президентът основателно е засегнат, че действителните виновници за разграбването на КТБ стоят отвън полезрението на прокуратурата. Но се обади едвам когато директно наранена от свадите към банкрута се оказа Елена Йончева, някогашен негов прессекретар и сегашно острие на Българска социалистическа партия – партията, която го издигна за президент. Междувременно настойчиво отхвърля всички претенции за разсекретяване на стенограмите за КТБ, от които обществото ще разбере кой какви позиции е защитавал в разгара на рецесията, а не постфактум.
Президентът е откровено угрижен за свободата на словото. Но пусна безрезервно закона „ Пеевски “, който освен няма да способства за прозрачността във финансирането на медите, само че е комфортна бухалка против все по-изчезващата самостоятелна преса. И против който се оповестиха дребното останали съществени медии и всички сдружения на публицистите у нас.
Президентът не вижда база за партньорство с държавното управление, тъй като то концентрира власт отвън отреденото му по Конституция. Но „ елегантно “ пропуща да означи, че законите, с които това се случва, са подкрепени от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Може би тъй като и те като него са мощни на рецензии, само че скромни на каузи. Защото статуквото ги удовлетворява и нямат нищо срещу да се възползват от същите тези репресивни лостове, в случай че дойдат на власт. Защото властта кожата си мени, само че нрава си – не.
Но какво в действителност предлага президентът, с цел да промени обстановката, която към този момент е нетърпима? Да се сътвори Съвет за стратегическо развиване на Бъгария, който ще предлага „ други възможности на институционалния блокаж, на икономическия и идейния застой “! Дори да се абстрахираме от основателния си скептицизъм кои тъкмо президентът счита за интелектуалци, почтени да влязат в новата конструкция, тя е безусловно безсмислена, защото няма никакви пълномощия, и единственото, което може да създаде, са красиви лозунги. Нови лозунги, които Радев да озвучи!
България и сега бълва тактики на кг, които не се ползват на процедура – било тъй като нямат нищо общо с действителността, било тъй като тези, които са ги поръчали, не желаят или не могат да ги осъществят. Затова и тактиките се употребяват повече като средство за туширане на напрежение към някой „ брадясал “ проблем, в сравнение с като ефикасен метод за обмисляне и реализиране на политики в дадена област.
В случая с президента обаче съветът и неговите тактики не са просто отчитане на активност. Напротив – явно този орган ще е основата на бъдещия политически план, който Радев счита първо да поддържа, а след това – да оглави. Достатъчно е да си спомним, че преди няколко месеца група интелектуалци основаха предприемчив комитет за „ Единение на България “ и поканиха президентът да го оглави. Тогава той не отхвърли, а просто отсрочи решението си. Сега им отвръща на жеста. И даже отиде крачка по-напред – намерено разгласи, че ще поддържа нов политически план, който „ дава отговор на личните му полезности и работи за модернизацията на България “. Каквото и да значи това.
Радев направи лупинг и по въпроса за предварителните избори. През есента на предходната година смяташе, че няма потребност от тях и те няма нищо да трансформират, а в този момент те към този момент са неизбежни. Какво тъкмо се е трансформирало през тези няколко месеца? Нищо значително, в случай че питате елементарните жители – обстановката и тогава, и в този момент е все толкоз зле и вяра отникъде се не види. Явно обаче в стратосферата на най-висшия политик нещо се е преобърнало. И той към този момент желае радикална смяна, само че най-много – повече власт! Как тъкмо счита да реализира разширение на пълномощията си в тази враждебна настройка, е въпрос без отговор.
Спокойно дами и господа ръководещи - въпреки всичко Радев е потвърдил, че е човек на думите, не на делата!
В това отношение с последната си тирада Румен Радев за следващ път правилно е пресъздал находките на настоящите социологически изследвания. С едно леко конкретизиране – за разлика от всички нас, елементарните жители, той не е непряк наблюдаващ, а деен участник в политическия живот, който има пълномощия да въздейства върху него. Той е ПОЛИТИК. При това на най-висша позиция. Правомощията му напълно не са скромни – единствено социална илюзия е, че видите ли, Президентът няма властови лостове. Затова е нужно да знае, че е определен освен да установи, а да трансформира нещата. И тъкмо тук пропастта сред думите и делата на президента е по-дълбока от Кресненското дефиле.
Президентът е мощно обезпокоен, че няма отмъщение, че правораздавателните органи заобикалят корумпираните във властта и не проверяват зависимостите сред политици и компании, печелещи публични поръчки. Но драговолно пусна закони, позволяващи безнаказани злоупотреби. Като да вземем за пример измененията в закона за спор на ползи, с които общинските съветници бяха освободени от задължението да заявяват евентуални зависимости. Така сега всяка чистачка в министерство би трябвало да афишира яхти, самолети и любовници, само че не и хората, които действително могат да дадат една порочна социална поръчка на една неслучайна частна компания.
Президентът остро подлага на критика лобизма на политиците, само че единственият съответен образец, който дава, е със договорката с обичаните си изтребители. Разбира се, той е безусловно „ неутрален “, когато неотменно подлага на критика избора на F-16 пред „ Грипен “. Без да дава отговор на главния политически въпрос: Защо назначеното от него служебно държавно управление избърза да предвари идващия постоянен кабинет с решението за изтребителите? И по какъв начин по този начин „ инцидентно “ избраха тъкмо „ Грипен “?
Президентът основателно е засегнат, че действителните виновници за разграбването на КТБ стоят отвън полезрението на прокуратурата. Но се обади едвам когато директно наранена от свадите към банкрута се оказа Елена Йончева, някогашен негов прессекретар и сегашно острие на Българска социалистическа партия – партията, която го издигна за президент. Междувременно настойчиво отхвърля всички претенции за разсекретяване на стенограмите за КТБ, от които обществото ще разбере кой какви позиции е защитавал в разгара на рецесията, а не постфактум.
Президентът е откровено угрижен за свободата на словото. Но пусна безрезервно закона „ Пеевски “, който освен няма да способства за прозрачността във финансирането на медите, само че е комфортна бухалка против все по-изчезващата самостоятелна преса. И против който се оповестиха дребното останали съществени медии и всички сдружения на публицистите у нас.
Президентът не вижда база за партньорство с държавното управление, тъй като то концентрира власт отвън отреденото му по Конституция. Но „ елегантно “ пропуща да означи, че законите, с които това се случва, са подкрепени от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Може би тъй като и те като него са мощни на рецензии, само че скромни на каузи. Защото статуквото ги удовлетворява и нямат нищо срещу да се възползват от същите тези репресивни лостове, в случай че дойдат на власт. Защото властта кожата си мени, само че нрава си – не.
Но какво в действителност предлага президентът, с цел да промени обстановката, която към този момент е нетърпима? Да се сътвори Съвет за стратегическо развиване на Бъгария, който ще предлага „ други възможности на институционалния блокаж, на икономическия и идейния застой “! Дори да се абстрахираме от основателния си скептицизъм кои тъкмо президентът счита за интелектуалци, почтени да влязат в новата конструкция, тя е безусловно безсмислена, защото няма никакви пълномощия, и единственото, което може да създаде, са красиви лозунги. Нови лозунги, които Радев да озвучи!
България и сега бълва тактики на кг, които не се ползват на процедура – било тъй като нямат нищо общо с действителността, било тъй като тези, които са ги поръчали, не желаят или не могат да ги осъществят. Затова и тактиките се употребяват повече като средство за туширане на напрежение към някой „ брадясал “ проблем, в сравнение с като ефикасен метод за обмисляне и реализиране на политики в дадена област.
В случая с президента обаче съветът и неговите тактики не са просто отчитане на активност. Напротив – явно този орган ще е основата на бъдещия политически план, който Радев счита първо да поддържа, а след това – да оглави. Достатъчно е да си спомним, че преди няколко месеца група интелектуалци основаха предприемчив комитет за „ Единение на България “ и поканиха президентът да го оглави. Тогава той не отхвърли, а просто отсрочи решението си. Сега им отвръща на жеста. И даже отиде крачка по-напред – намерено разгласи, че ще поддържа нов политически план, който „ дава отговор на личните му полезности и работи за модернизацията на България “. Каквото и да значи това.
Радев направи лупинг и по въпроса за предварителните избори. През есента на предходната година смяташе, че няма потребност от тях и те няма нищо да трансформират, а в този момент те към този момент са неизбежни. Какво тъкмо се е трансформирало през тези няколко месеца? Нищо значително, в случай че питате елементарните жители – обстановката и тогава, и в този момент е все толкоз зле и вяра отникъде се не види. Явно обаче в стратосферата на най-висшия политик нещо се е преобърнало. И той към този момент желае радикална смяна, само че най-много – повече власт! Как тъкмо счита да реализира разширение на пълномощията си в тази враждебна настройка, е въпрос без отговор.
Спокойно дами и господа ръководещи - въпреки всичко Радев е потвърдил, че е човек на думите, не на делата!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ