Не е ясно как човек се превръща в психопат
Не е преувелечено да се твърди, че психопатите са рискови за близките и за обществото. Но по какъв начин те се трансформират в такива? Учените работят за изясняване на аргументите за това мозъчно нарушаване. Търсенията са в посока за откриване на мозъчните центрове на разстройството и разкриване на способи, които да го предотвратят.
Психопатите са един % от числеността на популацията и двадесет и пет % от пандизчиите. Учените, занимаващи се с този проблем, постоянно разпознават психопатите по съществуването на следните характерности: липса на съпреживяване, възприятие на виновност, съвест или разкаяние; импулсивност и слаба дарба за надзор на държанието си; незадълбочено обаяние; некадърност за отговорност за дейностите си; голямо възприятие за лично достолепие и доста висока самокритика.
Съществуват доста хора с високо равнище на емоционалност. Тези хора постоянно са окачествявани от близките като хора с психологични проблеми. В науката този феномен се назовава синдром на екстернализация. Учените, изследващи психопатията, считат този синдром за тип прочувствено разстройство.
При психологично болните избрани елементи от мозъка са едва дейни. Такава е и частта, обвързвана с възприемането на боязън. Много от определенията в психопатията са на основа на страхово разстройство. Страхът е това, което кара хората да не правят неразумни действия, той оказва помощ да се преценят постъпките, с цел да избегнем неприятности. Хората с смутена душeвност вършат всичко каквото изискат, защото при тях отсъства възприятието за боязън.
Друга област на мозъка, която е виновна за психологичните нарушавания, е предната част на мозъчната кора. Това води до проблеми в работата на мозъка и докарва индивида до некадърност да взима решения.
Въпреки че областите на мозъка, свързани с страстите, са желани от учените, изследващи психопатията, някои експерти настояват, че смутената душeвност е освен това от некадърност за управление на страстите. Изследване на учени от Съединени американски щати демонстрира, че психопатите постоянно не могат да изразят мислите си, когато става въпрос за нереални концепции.
Някои учени считат, че съществува генетична предразположеност към психопатията. Все още не е ясно по какъв метод заобикалящата реалност въздейства върху развиването на болестта.
