Алиса в света на финикийските знаци
Не е нужно да се родиш вундеркинд, с цел да уловиш овреме връзката, която съществува сред парите и удовлетворяването на своите стремежи. Децата вършат това изобретение доста преди да доближат учебна възраст, преди даже да са научили първата цифричка в живота си. И това не трябва да ни изненадва – самите ние приказваме постоянно за пари в тяхното наличие. Малките същества са доста наблюдателни и от очите им не убягва обстоятелството, че не вземаме стоките от магазина просто ей по този начин, а се разплащаме преди този момент. По подобен метод думата: „ Искам! ” на 2-3-годишна възраст се трансформира в: „ Купи! при 4-5-годишните.
Обичайно родителите не знаят, по какъв начин е вярно да постъпят при такива молби. От една страна сърце не им дава да лишат обичното си създание от така мечтаните играчки (лакомства, забавления), а от друга не желаят да го пренасищат или глезят. Естествен е техният инстинкт, колкото се може по-дълго да опазят рожбата си от „ прозата на живота ”. Нужно е обаче не безмълвие или игнориране на тематиката, а образование в рационално и отговорно отношение към парите.
Децата могат да порастват в идентични стопански условия, само че с времето мощно да стартират да се разграничават едно от друго в отношението си към парите. По-късно в живота един човек може да живее пълноценно и почтено със напълно незначителни средства, а различен постоянно да бъде на ръба на банкрута, макар че има доста по-високи приходи. Разликата сред двата случая, несъмнено, в някаква степен зависи от темперамента, само че се корени на първо място в основаното отношение към парите от най-ранна възраст.
Например, дете плаче до изнемога, с цел да му купят дадена играчка. Макар че, не са имали такива проекти, родителите склоняват, тъй като са откровено уверени, че то желае да си поиграе с нея. Но малко откакто играчката е платена, детето захвърля придобивката. За какво в действителност става дума? За това дете привлекателната движимост се трансформира в знак на родителската обич и индикатор за неговата дарба да убеди възрастните. В подобен смисъл основава се обстановка, в която родителските усеща имат паричен еквивалент. Ако допуснете да се сътвори сходна процедура във вашето семейство, сами учите дребното създание да употребява парите като средство за задоволство на личните си стремежи. Защото, в случай че любовта може да се потвърди с пари, за какво да не трябва да се купуват познания, старания и отговорност.
Парите са значима част от възпитанието. Пренебрежителното отношение на възрастните към тях, стремежът да предпазят детето от материалните проблеми го оставят импровизирано за вероятните финансови усложнения в живота и методите, по които да се оправи с тях. И другата прекаленост – непрекъснатите диалози за пари, преувеличението на тяхната значителност и издигането им в фетиш, която възпитава, лакомия, злоба и пристрастие. Трудната задача на родителите е да намерят златната среда. Но по какъв начин?
От най-ранна възраст започнете да запознавате детето със смисъла на парите. Постепенно изграждайте визията му за фамилният бюджет, цената на другите артикули – обичаните му лакомства, съществени храни, облекла и обувки. Опитайте се, това да стане под формата на игра. Детето обаче би трябвало да узнае обаче и цената на личният си труд, когато порастне задоволително, с цел да оказва помощ в домашните каузи. Например, какъв брой ще спестите, в случай че сами пребоядисате или налепите тапетите и какво ще можете да купите за цялото семейство с тези пари. По този напълно наличен и разбираем метод ще изградите у детето визия за връзката сред положените старания и мечтаните материалните придобивки.
Вече в учебна възраст вашето дете би трябвало да знае, какви са месечните разноски в фамилията и при нужда да може да напазарува съществени артикули. Някой родители считат, че е изцяло задоволително, в случай че ученикът харчи рационално джобните си пари. Но тази спестовност е ориентирана само към угаждане на персоналните му потребности и в нея няма мисъл и грижа за другите. Затова е належащо детето да бъде наясно с потребностите на цялото семейство.
Не товарете обаче детето с прекомерна финансова отговорност. Ако проработи някакви свои пари през лятото, дано купи подарък за всички, само че единствено разполага с припечеленото. Позаинтересувайте се обаче, какви проекти има за парите. Този диалог, разискването на бъдещите покупки и разноски, ще усили гордостта на детето от постигнатото и ще го научи вярно да употребява приходите си.
Обичайно родителите не знаят, по какъв начин е вярно да постъпят при такива молби. От една страна сърце не им дава да лишат обичното си създание от така мечтаните играчки (лакомства, забавления), а от друга не желаят да го пренасищат или глезят. Естествен е техният инстинкт, колкото се може по-дълго да опазят рожбата си от „ прозата на живота ”. Нужно е обаче не безмълвие или игнориране на тематиката, а образование в рационално и отговорно отношение към парите.
Децата могат да порастват в идентични стопански условия, само че с времето мощно да стартират да се разграничават едно от друго в отношението си към парите. По-късно в живота един човек може да живее пълноценно и почтено със напълно незначителни средства, а различен постоянно да бъде на ръба на банкрута, макар че има доста по-високи приходи. Разликата сред двата случая, несъмнено, в някаква степен зависи от темперамента, само че се корени на първо място в основаното отношение към парите от най-ранна възраст.
Например, дете плаче до изнемога, с цел да му купят дадена играчка. Макар че, не са имали такива проекти, родителите склоняват, тъй като са откровено уверени, че то желае да си поиграе с нея. Но малко откакто играчката е платена, детето захвърля придобивката. За какво в действителност става дума? За това дете привлекателната движимост се трансформира в знак на родителската обич и индикатор за неговата дарба да убеди възрастните. В подобен смисъл основава се обстановка, в която родителските усеща имат паричен еквивалент. Ако допуснете да се сътвори сходна процедура във вашето семейство, сами учите дребното създание да употребява парите като средство за задоволство на личните си стремежи. Защото, в случай че любовта може да се потвърди с пари, за какво да не трябва да се купуват познания, старания и отговорност.
Парите са значима част от възпитанието. Пренебрежителното отношение на възрастните към тях, стремежът да предпазят детето от материалните проблеми го оставят импровизирано за вероятните финансови усложнения в живота и методите, по които да се оправи с тях. И другата прекаленост – непрекъснатите диалози за пари, преувеличението на тяхната значителност и издигането им в фетиш, която възпитава, лакомия, злоба и пристрастие. Трудната задача на родителите е да намерят златната среда. Но по какъв начин?
От най-ранна възраст започнете да запознавате детето със смисъла на парите. Постепенно изграждайте визията му за фамилният бюджет, цената на другите артикули – обичаните му лакомства, съществени храни, облекла и обувки. Опитайте се, това да стане под формата на игра. Детето обаче би трябвало да узнае обаче и цената на личният си труд, когато порастне задоволително, с цел да оказва помощ в домашните каузи. Например, какъв брой ще спестите, в случай че сами пребоядисате или налепите тапетите и какво ще можете да купите за цялото семейство с тези пари. По този напълно наличен и разбираем метод ще изградите у детето визия за връзката сред положените старания и мечтаните материалните придобивки.
Вече в учебна възраст вашето дете би трябвало да знае, какви са месечните разноски в фамилията и при нужда да може да напазарува съществени артикули. Някой родители считат, че е изцяло задоволително, в случай че ученикът харчи рационално джобните си пари. Но тази спестовност е ориентирана само към угаждане на персоналните му потребности и в нея няма мисъл и грижа за другите. Затова е належащо детето да бъде наясно с потребностите на цялото семейство.
Не товарете обаче детето с прекомерна финансова отговорност. Ако проработи някакви свои пари през лятото, дано купи подарък за всички, само че единствено разполага с припечеленото. Позаинтересувайте се обаче, какви проекти има за парите. Този диалог, разискването на бъдещите покупки и разноски, ще усили гордостта на детето от постигнатото и ще го научи вярно да употребява приходите си.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ