В скалистата прегръдка на Ронските Алпи са се сгушили очарователни

В скалистата прегръдка на Ронските Алпи са се сгушили очарователни средновековни градчета, накацали като лебеди край езерата Анси и Бурже, където долината на река Рона стартира да се нагъва и дипли, а пътят от Лион, до тогава прав и еднакъв, яхва стръмнините, подхваща завоите и се вие нагоре, лъкатушейки безкрай. Шофирах към Анси, административен център на департамент Горна Савоя и преди да се усетя, че равнините са останали зад мен, Ронските Алпи възправиха замръзналата си гръд пред смаяния ми поглед.

Разполагах с задоволително време да се отбия до Екс ле Бен, достолепната гранд-дама на всички френски спа-курорти. Заел югоизточната част на езерото Бурже, той изненадва с жизнеспособност и активност. Не е задремал и старомоден, демодиран ризорт, въпреки че някои детайли са се запазили, само че те единствено усилват обаянието му: като например шикозното казино в жанр Бел епок от края на ХIХ в., където може с необятен размах да извършите своите залози на десетки маси и да опитате шанса си на над 200 слот-машини или да се отдадете на релаксиращ езерен круиз с вятър в косите, плавайки към солидните, могъщи контури на замъка Шатийон от XIII в., които като че ли са извезани на хоризонта и ще откриете, че Екс има доста повече какво да предложи от лековити извори, затворени в грандиозни постройки, с кранчета от злато и месинг.

Малко по на североизток е извило снага езерото Анси, което примигва със сините си клепки, обградено от солидните, страховити ридове на френските Алпи. То е по-малко от Бурже, само че несъмнено е по-симпатично и някак си по-миловидно сходно на френска госпожица, която гледа в земята, смъмрена от строгия си баща-планинец. Параходи с гребни колела сноват из езерото и стопират във всички крайбрежни градчета, забулени в зеленина, с каменни вълноломи, дървени кейове и завързани за тях лодки като например Верие или Талоар. Яхтени платна изпъстрят повърхността с ярките си цветове, до момента в който сантиментални крепости като Дюйн и злокобни замъци като Ментон Сент Бернар, благосъстоятелност на рода Ментон, преселил се тук от Бургундия още през 1190 година, надвисват над искрящите води на езерото като антични стражи. Откъдето и да го погледнете, от заслонените с шарена сянка градини, кейовете и бойните кули на Анси, от разливащите се пасбища на Кол де Блюфи или пък от панорамните площадки на масива Семноз, езерото съставлява незабравима панорама, сияещо с наситено синия си цвят през лятото и забулено в мъгли през есента като нереален фон за готически разказ.

Разбира се, езерото и планините, които го обкръжават, са единствено половината история. Защото и без тях, Старият град на Анси е задоволително незабравим с лабиринта си от калдъръмени улички, средновековни аркади и обсипани с цветя пристани  и мостчета, датиращи от времето, когато графовете на Женева са господствали тук. Най-известният от всички е Островният палат от XII в. (Palais de l’Isle), чийто крепостни стени към този момент 900 година разделят водите на река Тиу на две сходно носа на транспортен съд. По време на дългото си битие той е сменял предназначението си от кметство, през монетен двор до затвор. Всяка неделя улиците към него се изпълват със сергии и античните му стени зазвъняват с клюките на тълпата и бърборенето на търговците.

Именно в Анси през 1728 година швейцарският мъдрец Жан-Жак Русо среща своята муза баронеса Франсоаз-Луиз де Варен, която той назовава просто „ Маман “. Но тяхната връзка разцъфва на 50 км. от тук в Шамбери, където, заслепен от хубостта на района, той остава няколко години и в прословутите си „ Изповеди “ признава, че „ в случай че има на света малко градче, в което може да се вкуси цялата наслада на живота, то това е Шамбери “. Лесно ще разберем привързаността му към това място, изключително в случай че го забележим от терасираните градини на имението Шармет, което той споделя с Франсоаз, обградено от височините на Буж, Шартрьоз и Юра.

От 1232 до 1562 година столицата на Савоя Шамбери има очебийно италиански темперамент с разноцветните си фасади, изобретателно увенчани с балкони от ковано желязо, основната си артерия Rue de Boigne и множеството аркади и безистени. Като основен административен и търговски център на региона, Шамбери се е увеличен фрапантно от времето на Русо, само че добре непокътнатият му Стар град към момента съхранява мрежата си от улички и площади, които той сигурно би разпознал.  Разположен под грандиозните стени на замъка на херцозите на Савоя и в сянката на охолно украсената Сен Шапел, която със своя карильон от 70 камбани оглася цялата котловина, центърът му е изпълнен със сенчести дворове, с виещи се към тях проходи, които свързват най-неочаквани места, сводести лоджии и секрети градини, скрити зад аристократични фасади на благородни домове от XVI, XVII и XVIII в.

Ако Анси и Шамбери се асоциират най-много с Жан-Жак Русо, то Гренобъл е градът на Мари Анри Бел, по-известен просто като Стендал. Роден през 1783 година, той посещава Централното учебно заведение (днес колеж Стендал) и постоянно се отбивал за чашка или две в Café de la Table Ronde. Накъдето и да тръгнете, няма да избегнете конфликта с този обичан наследник на Гренобъл. И фактически, задоволително е човек единствено да види планините, заграждащи града, с цел да си спомни фамозния откъс: „ au bout de chaque rue, une montagne “ (и на края на всяка улица – планина), който толкоз тъкмо разказва алпийското местонахождение на Гренобъл.

Днес градът е проспериращ кръстопът, столица на Френските Алпи и дом на един от водещите университети в страната. Издигнат при сливането на реките Изер и Драк, той е цялостен с търговски улици, обточени с елегантни бутици на известни марки, зелени паркове, крайречни кейове и десетки музеи и галерии, които могат да задоволят както лаиците, по този начин и познавачите. Става дума за музея Дафиноá, настанен в манастир от XVII в., в който са показани историята и занаятите на града, неотдавна отворения Grenoble Museum с повече от 1500 творби на изкуството, както и музея на Френската гражданска война в покрайнините, който буди необикновен интерес.

Подобно на Анси и Шамбери, Гренобъл също е отлична насочна точка за проучване на покрайнината: нагоре към Шартрьоз, фамозен колкото със съвършените си алпийски пейзажи, толкоз и с локалния си ликьор, създаван по остаряла рецепта от монасите на шартрьозкия манастир, или да се гмурнете в ждрелата и каньоните на Веркор, един от най-забележителните национални паркове на Франция, докосвайки се до диви и безконечни пейзажи, завършени преди милиони години, където природата, а не индивидът, удържат победа.

Именно през Веркор аз се върнах в долината на Рона и прекосявайки реката при Виен, стигнах до Сент Етиен от другата й страна. Той постоянно е разчитал на богатите си находища на въглища, с цел да подхранва личното си развиване и откакто биват изкопани близо 500 млн. тона, мините най-накрая са затворени през 1980 година Но преди този момент те стоят в основата на ковачниците и пещите, които разтопяват желязото и Сент Етиен бързо придобива известност като град, произвеждащ всичко – от оръжия до платове. Но макар огненото си минало, той не е тъмен, промишлен възел. С някои дребни изключения, като катедралата „ Св. Стефан “ от XV в. и някои средновековни къщи, по чийто външни стени се кръстосват тъмни греди с надвиснали над улицата еркерни етажи, Сент Етиен несъмнено е съвременен град. Макар да върви с бързи стъпки към своето бъдеще, той не не помни и предишното си – като плод, който е запазил ядката си, само че продължава да пораства. Именно тук твори своите магии един от най-известните шефс на Франция Пиер Ганьер, почетен с три звезди Мишлен и определен за най-хубав готвач в света през 2015 година За невероятния му гений свидетелства даже единствено фактът, че първото си отличие получава едвам на 26 година, а третата си звезда Мишлен печели точно за ресторанта си в Сент Етиен. Оттогава той се прочува с бягството си от традициите на класическата френска кухня и става основоположник на фюжън придвижването. Днес Ганьер управлява 18 заведения по целия свят, като този в Париж резервира звездите си Мишлен повече от две десетилетия – същински героизъм в кулинарния свят, тъй като една звезда приказва за високото качество на ястията, две – че блюдата се смятат за произведение на изкуството, само че 3 звезди се присъждат единствено за авторската кухня. Посещението на този топ адрес от гастрономическата карта на Франция е същинска симфония за небцето, празник за очите и букет от аромати – същинско угощение за всички сетива.

Но Сент Етиен се гордее още с втората по величина сбирка в страната на съвременно и модерно изкуство след центъра „ Помпиду “ в Париж. Само на 15 мин. път от града се разливат Ронските Алпи, които са постоянно в близост и постоянно наоколо в този департамент със своите пасбища, борови гори, заснежени върхове и кристалносини езера, разхвърляни сред тях.

Четете още: Пътешествие в родината на Джеймс Бонд