Истинското щастие струва малко; скъпо ли е, значи е долнопробно - ШАТОБРИАН
Не различен, а Франсоа-Рене , виконт дьо Шатобриан приготвя почвата, върху която да избуи геният на писатели като Виктор Юго и Алфред дьо Вини .
Наричат го „ бащата на френския Романтизъм ”, тъй като творчеството му има всички белези на художественото течение – от разочарования воин до обичта към природата, от историческите събития до живописния език.
Когато хората не имат вяра в нищо, те са подготвени да повярват на всичко.
Справедливостта е хлябът за една страна – тя би трябвало постоянно да е гладна за правдивост.
Историята на народите е канара на човешките бедствия, на която деленията отбелязват революциите.
Когато свободата изчезне, страната остава, само че родината не.
Всяка институция минава през три етапи – полза, привилегия и корист.
Високите цели не се доближават с низки средства.
Очите на деспотите притеглят плебеи, тъкмо както очите на змиите примамват птиците да станат тяхна плячка.
Да получите благосклонност от тиранин е също толкоз рисково, едвам изпадне в недружелюбност от него.
Идеята за равенството е красива при възвишените души, само че за низките души не значи нищо друго с изключение на злоба.
Горите предшестват индивида, пустините го следват.
Трябва да изразходваме презрението си доста икономично, тъй като нуждаещите се от него са доста.
Човекът става по-беден в мислите, до момента в който обогатява възприятията си.
Ахил съществува единствено посредством Омир. Махнете изкуството и писането от този свят и ще отнемете цялата му популярност.
Когато човек се усмихва и още повече когато се смее, той някак съумява да удължи живота си в този къс миг. Колкото по-сериозно е лицето, толкоз по-прекрасна е усмивката.
Любовта няма власт над гробните червеи.
Скръбта не е възприятие, което се изчерпва като удоволствието.
Можете да откриете в душата си силата си против персонално нещастие; само че да бъдеш неволна причина за друго злощастие е изцяло отвратително.
Не превъзхождаш никого единствено тъй като гледаш на света с ненавист.
Истинското благополучие коства малко; скъпо ли е, значи е долнопробно.
Няма нищо по-поетично от 16-годишно сърце със свежи пристрастености. Утрото на живота, сходно на утрото на деня, е цялостно със светлина и естетика.
Младостта е толкоз щастлива, тъй като не знае нищо; старостта е толкоз нещастна, тъй като знае всичко.
Човешката тъга не е безконечна, рано или късно изчезва, тъй като и на човешкото сърце настава краят; това е същината на личната ни незначителност – не сме способни даже дълго да скърбим.
Човешкото сърце наподобява на дърво, чийто сок лекува рани. Той обаче потича тогава, когато то самото е ранено…
Гонейки щастието, хората вършат голяма неточност: те не помнят, че всичко в тях е обречено на гибел, че на всичко един ден му идва краят. Нека личното ти самодоволство е безпределно, само че рано или късно твоето красиво лице въпреки всичко ще се трансформира в застинала маска…
Уви, във всеки момент някъде по света се копае гроб и се проливат сълзи.
