Умирал съм веднъж-дваж, а някак още съм си жив - ДИМИТЪР КАЛБУРОВ
.
НЕ ЧАТ
Не питаш по какъв начин съм.
А по какъв начин да съм?
Не спирам да мисля за теб,
а някакви хора по улицата се прегръщат и обичат, без грам да се преценяват, че теб те няма към този момент аз да те обичам.
Тоя телефон е спокоен, та спокоен,
а аз толкоз доста да имам да ти споделям.
И колкото и пъти да съм го правил към този момент,
то да си стои неизказано, като че ли неповярвано задоволително.
Вазата е заметена под килима,
вместо като японците да ѝ лепим частите със злато, и да е още по-наша.
Не питаш по какъв начин съм.
А и значимо ли е?
То нали щяло да мине.
То всичко минавало,
хората по този начин настояват.
И аз по този начин си споделям.
И аз по този начин знам,
умирал съм веднъж-дваж,
а някак още съм си жив.
То все щяло да мине,
нищо че от всички варианти на света,
тази минимум да я желая,
най-нелепо да ми се коства
да чакаме там нещо да угасне.
Накрая егото да обере медалите,
а на нас да ни остане най-тъпата премия на света, която и за шкафа да не става.
Че ни било минало към този момент.
Че сме съумели да спрем да се обичаме.
Че отново сме непознати.
Телефонът е спокоен.
Нощен режим и денем.
Не питаш по какъв начин съм.
Ти по какъв начин си?
Още от младия създател можете да прочетете на неговата фб страница Димитър Калбуров и в Инстаграм
