История на кихането
" Наздраве! " - всеки е получавал и изказвал тази благословия хиляди пъти. Или производните и, като " Бог да те благослови " да вземем за пример.
Суеверните считат, че кихавицата е лъх от крилете на Сатаната. Арабите пък имат вяра, че Аллах е основал света с едно кихване. Евреите споделят: " Бог да те благослови ", когато някой кихне, тъй като считат, че сега на кихането душата човек е толкоз близо до гибелта, колкото въобще е допустимо. Те считат, че Адам кихнал сега, когато Ева отхапала от ябълката и видял гибелта си.
Навремето, когато някой кихнел, римляните казвали: " Юпитер да те пази! ". Те, както и доста антични нации вярвали, че същината на живота - разсъдъкът и душата на индивида, съществуват под формата на глътка въздух, намираща се в главата. А едно почтено кихане можело да изхвърли на открито този въздух, в случай че несъмнено боговете не се намесели. Множество цивилизации - антични и модерни, се обръщат към кихащият с думите: " Да не ти избяга душата! "
За Средновековните хора кихането било нещо извънредно съществено. Тогавашните хора вярвали, че кихавицата освобождава злите духове. А това представлявало заплаха за всички в близост. Чумата, която вилнеела през тези години, дебнела зад всеки ъгъл. Големият боязън бил " да не те накиха някой ". Погледнато от тази позиция, кихането в действителност разпространявало болести, или " зли духове ".
Друго поверие, прокламирано от античните гърци, твърди, че кихането било измислено от Прометей. Римляните пък считали, че кихнеш ли, до момента в който взимаш решение, ще направиш верния избор.
През 17 век. навлиза едно от може би най-странните вярвания за кихането. Тогава то се считало за симптом на положително здраве. Английските лечебни заведения изписвали пациентите, които са кихнали три пъти. Това се възприемало като знак, че са се възстановили изцяло.
В " Битие " от Стария завет, раждането на Адам е разказано по следния метод: "...и вдъхна в ноздрите му витално дихание; и индивидът стана жива душа. " Е, разумно е когато се четат тези редове, добитата визия от античните да е, че щом живота е влезнал през ноздрите, е изцяло допустимо да може да го напусне оттова, посредством мощна кихавица.
С годините и символичното разчитане на Библията, се придава друго значение на пасажа. Но поздравяването след всяко кихане остава. Старите привички отмират мъчно.
