Най-старите златни съкровища в света - V хилядолетие преди Христос Селищната

...
Най-старите златни съкровища в света - V хилядолетие преди Христос
Селищната
Коментари Харесай

Хотнишкото златно съкровище по-старо и от Варненското

Най-старите златни съкровища в света - V хилядолетие преди Христос

Селищната могила край с. Хотница датира от 5 хиляди прочие Хр. Тя е имала дебелина 6 м. Открита е инцидентно. През 1955 година при строителни работи за напоителни канали, служащите разкопали единия завършек на могилата и разкрили грънци и каменни сечива. За находката е известен районния музей във Велико Търново.

След първичните разкопки в региона на с. Хотница изследванията са възобновени през 2000 година и с дълготрайна тактика не престават и до през днешния ден. За този интервал са разкопани над 300 кв. м. в северната половина на могилата. Откритите находки са над 5000. Проучени са 6 жилища. Особен интерес провокират откритите нови златни предмети, сечива от мед, богатите сбирки от антропоморфна и зооморфна пластика, открити са също доста керамични съдове и сечива от камък.

 Хотнишкото златно богатство по-старо и от Варненското

През 2000 година са открити три златни пластини. Следващата година една златна серпантина, а през 2006 година още една. Последната открита серпантина обаче е неповторима и много забавна. Тя е открита на 1-1, 5 м. или няколко културни пласта по-дълбоко от Хотнишкото златно богатство, което дружно с това от Варненския халколитен некропол се сочат за най-старото злато в света. А дълбочината на която е открита подсказва, че тази серпантина е по-стара и от него и с съображение може да се одобри за най-старото злато на земята.

Това проличава и по техниката на изработването на спиралата. При предметите открити през предните разкопки и в Хотница и във Варненския халколитен некропол техниката на направа е посредством евакуиране, а при последната посредством изчукване на метала - 23, 5 карата чисто естествено злато.

От особена значимост за откритията в с.Хотница е фактът, че златото е намерено в същинската му среда, не в гробове и некрополи. Става ясно, че хората са живели и накитите са били по тях, употребили са ги в всекидневието си, за декорации, а освен за ритуални цели.

Специалистите настояват, че цивилизацията от V хилядолетие пр.Хр. изработила златните украшения открити в с. Хотница, България е по-стара от египетската и шумерската.

Източник: sanovnik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР