Животът на чукчите
Най-отдалеченият, мъчнопроходим, неразучен и необработен регион на Русия е Чукотка. Той съставлява полуостров в североизточната част на Сибир, чиито крайбрежия се мият от Берингово и Чукотско море. Това е крайната точка на континента Евразия. И най-студената.
На това място индивидът се усеща като песъчинка в безбрежната ледена пустиня. Откъм двата океана - Северен ледовит и Тихия океан, в които Чукота се врязва като чеп, се усещат свежи повеи напразно, а флората и фауната са в действителност неповторими, тъй като принадлежат на Арктика. Това е единственият съветски район ситуиран и в двете полукълба. Само на две места на планетата 180-ят меридиан, разделящ източното и западното полукълбо, минава през суша. Това става на Чукотка и островите Фиджи в Тихия океан.
Това е един от най-рядко обитаемоте райони на Земята. На обширната територия на Чукотка живеят едвам 50 хиляди души от няколко сродни етнически групи. Какво съставлява природата на Чукотка, какви хора и по какъв начин живеят измежду безмълвната ледена пустота, е въпрос, който провокира интерес и заслужава внимание.
Природи особености на Чукотка
Снимка: shareably Природата на Чукотка съставлява тундра. На големи хълмисти пространства порастват единствено мъх и дървета - джуджета. Това са дребни брезички, върбички и други дървета, пълзящи по земята, както и трева.
Лятото в тази географска широчина е малко и хладно. Полярното лято обаче идва с арктическите плодове, гъби и цветя. Това прави тундрата пъстър килим, който пламти блестящо с цветовете и ароматите си. В най-затулените места обаче даже през лятото се вижда сняг.
Той пада още в края на октомври след интервала на мъглите и дъждовете и вали до юни на идната година. Тогава над Чукотка се спуска дългата полярна нощ и слънцето се вижда единствено за 1-2 часа денем. Но пък природата се реваншира на хората с чудните Северни сияния - същинско угощение на естествена хубост.
Пролетта е къса и идва единствено с цел да стопи снеговете и да даде път на дъхавото и пъстроцветно лято.
Сред тази сурова природа могат да живеят единствено сурови и смели хора, тъй като там слабите просто не оцеляват.
Население на Чукотка
Сред популацията на Чукотка като локални може да се посочат чукчите. Предците им са се появили измежду суровата тундра още преди новата епоха. Тези странни хора наричали сами себе си луораветлан, което ще рече същински хора.
Какви са същинските хора, наричани от останалите просто чукчи?
Населението, известно с това наименование, е част от арктическата раса, която е група от по-голямата монголоидна раса. Характерни черти на расата са тъмната коса и очи; изпъкналият стеснен нос; дългата глава, при която широчината е по-малко от 75 % от дължината.
Сродните им групи са коряките и ескимосите. При броене преди 30 години числеността на чукчите е избрана на 15 хиляди, в този момент са нарастнали с към хиляда индивида.
Начин на живот на чукчите
Снимка: shareably За метода на живот на тези хора се описват доста истории, които разводняват и изкривяват в огромна степен истината за малобройния и жилест народ в студена Арктика.
Условията на живот на Чукотка са прекомерно разнообразни от метода, по който тече живота на хората в умерените области, на който сме привикнали. Първоначално е съществувало разделяне сред самите чукчи според от местообитанието. То е на две групи - тундрови и брегови чукчи и даже названието им е друго.
Тундровите чукчи наричали сами себе си чаучу, което се превежда като владеещ елените. Другите се наричали рамаглит, в превод поданици на крайбрежието.
Не единствено названието е друго. Начинът на живот също е друг, защото е повлиян от териториални особености.
Тундровите чукчи били номади, които пътували непрестанно, преследвайки стадата диви елени, които ловували. В по-късно време те усвоили еленовъдството и го трансформирали в главен занаят за всички поданици на севера. Когато елените изяждали всичката храна на обещано място, чукчите поемали на път, в търсене на нови пасища.
Предците на чукчите живеели в началото най-много навътре в Чукотка, само че при започване на І хилядолетие след Христа те си придвижили към крайбрежието, асимилирали ескимосите отчасти и възприели доста черти от техния метод на живот и културата им.
Крайбрежните чукчи станали главно ловци на морски животни. През зимата и пролетта ловяли тюлени, а през лятото и есента - моржове и китове. Ловът на риба съществувал като странична активност, която не била изключително известна. Ловът на птици бил по-добре развъртян, в сравнение с риболовът.
Домовете на чукчите са прекомерно разнообразни от къщите на хората в умерените ширини. Традиционното жилище на чукчата се назовава яранга. Това е шатра с неправилна форма. Опората се прави от дърво, а в крайбрежните региони - от цели кости на китове. Елементарната структура се покрива с еленови или моржови кожи.
Дрехите на чукчите са направени главно от кожите на елени или моржове. Наред с това те се занимават със занаяти и са изключително сръчни в художествената обработка и гравюрата на бивни и кости. Сред заниманията за забавление са надбягванията с кучешки и еленски впрягове.
Езикът на чукчите
Древният локален език на тази етническа група се назовава чукчи-камчатски. Говорят го хората в най-източния регион на Сибир, основно в самостоятелния регион Чукчи. Според едно броене от 2002 година 7 хиляди души приказват чукчи-камчатски. Знанието на античният чукийски език понижава и в този момент множеството чукчи приказват съветски.
Езикът на чукчите е тясно обвързван с Коряк. Чукчи, коряк, керек, алутор и ителмен образуват чукчо-камчатското езиково семейство. Има културни прилики сред чукчите и коряките основно в развъждането на елени. И двете народностни групи назовават себе си същински хора.
Езикът на чукчите се употребява главно в фамилията като средство за връзка при ежедневната трудова активност. Използва се като главен език при образованието в началното учебно заведение, само че в живота съветският е този, на който споделят със света.
В Червената книга на ЮНЕСКО езикът на чукчите е вписан като заплашен от изгубване.
Интересни обстоятелства за чукчите и техния живот
Чукчите са известни с един феномен - този на доброволната гибел. Възрастни хора се самоубивали или молели близки родственици да го създадат. Поводът за доброволната гибел не е неприятното отношение към тях, а тежките условия на живот.
Чукчите са отлични воини, те са единственият народ, който не се покорява на съветската агресия през ХVІІ век.
При чукчите, в случай че двама души се сблъскат на входа на някакво помещение, преимущество се дава на влизащия с неговата топлота, а след това идва ред на излизащия. Хората, които живеят в изискванията на непрекъснат мраз са се научили да ценят топлината и по тази причина първо пропущат влизащия, който носи топлината си в помещението.
Един от деликатесите на чукчите е Копальхен. Това е неизмеримо ядене, основано, ако ловът и риболовът не са задоволителни като хранителен ресурс. На процедура е развален елен и в действителност е гибелен деликатес. Чукчите обаче не получават хранително натравяне, тъй като от дребни употребяват постоянно тази храна и организмът им привиква с нея, изграждайки имунитет против отровата.
Храната се подготвя, като чукчите улавят жив елен и няколко дни не го хранят, с цел да се изчистят червата му. Животното се умъртвява посредством удушване. Трупът се заравя в земята, а на върха се слага торф, с цел да отблъсква хищници. Под земята месото ферментира и след няколко месеца може да бъде изкопано и употребявано.
