Евробарометър: 96% от българите са обезпокоени от нарастващите разходи за живот
Най-неотложната паника за 93% от европейците са възходящите разноски за живот, следвани от опасността от беднотия и обществено изключване- 82%.
Това сочи есенното изследване на Евробарометър за 2022 година, извършено сред 12 октомври и 7 ноември във всички 27 страни членки на Европейския съюз. Реализирани са 26 443 изявленията по метода лице в лице. Средните данни за Европейски Съюз са избрани съгласно броя на популацията във всяка страна членка.
Най-обезпокоени за възходящите разноски са жителите на Гърция (100%), Кипър (99%), Италия и Португалия (и двете с 98%). Българите също са едни от най-притеснените европейци по този въпрос с 96% дял.
Повишаването на цените се усеща във всички социално-демографски категории като пол и възраст, както и във всички просветителни и социално-професионални групи.
Заплахата от беднотия и обществено изключване е на второ място по периодичност на споменаване на европейско равнище с 82%, следвана от изменението на климата и опасността от разпростирането на войната в Украйна в други страни, които са на трето място с 81%.
Българите дефинират опасността от изменението на климата по-назад с 69%, докато разпростирането на войната в Украйна в други страни смятат за рисково 85%.
Стабилна и на високо равнище остава поддръжката за Европейския съюз, която се дължи на опита от минали години в обстановка на рецесия. Гражданите чакат Европейски Съюз да продължи да работи по решения за намаляване на последствията от рецесиите.
Към момента на проучването европейците не са удовлетворени от подхванатите дейности нито на национално, нито на европейско равнище.
Българските респонденти показват по-силно неодобрение от междинното за Европейски Съюз във връзка с ограниченията, подхванати от националното държавно управление (21%), а във връзка с ограниченията, подхванати от Европейски Съюз, резултатите са съизмерими със междинните за Съюза - 32%.
Проучването сочи, че жителите усещат последствията от поликризата все по-отчетливо във финансовото си положение. 46% от популацията на Европейски Съюз споделя, че виталният им стандарт към този момент е понижен поради последствията от пандемията от COVID-19, последствията от войната в Украйна и рецесията с разноските за живот. Понижаване на виталния си стандарт не са усетили 39%, само че чакат това да се случи през 2023 година
Данните за България по тези индикатори сочат, че според 53% от респонендите виталният им стандарт към този момент е намален, а други 28% чакат това да се случи през актуалната година.
Европейските жители, които срещат усложнения при заплащането на сметки " през множеството време " или " от време на време " са 39% към актуалното изследване, спрямо това от есента на 2021 година, когато те са били 30%.
В България тези индикатори са съвсем два пъти над междинните за Европа, като 64% от интервюираните имат усложнения при заплащането на сметки.
37% от европейците желаят Европейският парламент да се концентрира върху битката с бедността и общественото изключване. Общественото здраве продължава да е от голяма важност за доста жители (34%), както и продължаването на дейностите против изменението на климата (31%). Подкрепата за стопанската система и основаването на нови работни места (31%) също е на основно място измежду упованията на жителите.
Според 44% от българите главните цели на Европейския парламент би трябвало да бъдат битката с бедността и общественото изключване, поддръжката за стопанската система и основаването на нови работни места (43%), публичното здраве (34%), както и тематиката за демокрацията и върховенството на закона (27%), до момента в който дейностите против изменението на климата са припознати едвам от 10% от респондентите, което с близо 20% под междинните равнища за Европа.
Настоящите рецесии и изключително войната на Русия против Украйна ускоряват поддръжката на жителите за Европейския съюз. 62% от респондентите считат, че участието в Европейски Съюз е " нещо положително ", което е един от най-високите резултати от 2007 година насам.
Делът за България по този индикатор е доста по-нисък - 49%, с което тя попада измежду страните членки с най-ниски равнища на доверие (Италия и Румъния с 46%, Словакия - 44%, Гърция - 43% и Австрия - 42%).
Две трети от европейските жители считат, че членството на страната им в Европейски Съюз е значимо, а 72% считат, че страната им е спечелила от участието си в Европейски Съюз.
54% от българите считат, че участието им в Европейски Съюз е значимо, докато 60% от тях показват, че България е спечелила от участието си в Европейски Съюз, което я слага на предпоследно място измежду страните членки и по двата индикатора - надлежно преди Словакия (48%) и преди Австрия (55%).
В този подтекст концепцията за " мир " се завръща в съзнанието на жителите като една от основните и основополагащи аргументи за съществуването на Европейския Съюз. 36% от европейците имат вяра, че приносът на Европейския съюз за поддържане на мира и подсилване на сигурността са главните преимущества на участието в Европейски Съюз, което съставлява нарастване от 6% по отношение на есента на 2021 година
35% от европейците също по този начин смятат, че Европейски Съюз улеснява по-доброто съдействие сред страните членки и допринася за икономическия напредък (30%).
За 53% от интервюираните българи най-голямото преимущество от участието в Европейски Съюз е, че съюзът им предоставя нови благоприятни условия за работа, с което страната попада в една група с Хърватия (51%), Словакия (43%), Унгария (40%), Румъния (39%), Чехия (38%) и Естония (38%). Следващите по значимост изгоди от участието в Европейски Съюз за българските респонденти са по-доброто съдействие сред България и другите страни членки (33%), както и поддържането на мира и укрепването на сигурността (29%).
Това сочи есенното изследване на Евробарометър за 2022 година, извършено сред 12 октомври и 7 ноември във всички 27 страни членки на Европейския съюз. Реализирани са 26 443 изявленията по метода лице в лице. Средните данни за Европейски Съюз са избрани съгласно броя на популацията във всяка страна членка.
Най-обезпокоени за възходящите разноски са жителите на Гърция (100%), Кипър (99%), Италия и Португалия (и двете с 98%). Българите също са едни от най-притеснените европейци по този въпрос с 96% дял.
Повишаването на цените се усеща във всички социално-демографски категории като пол и възраст, както и във всички просветителни и социално-професионални групи.
Заплахата от беднотия и обществено изключване е на второ място по периодичност на споменаване на европейско равнище с 82%, следвана от изменението на климата и опасността от разпростирането на войната в Украйна в други страни, които са на трето място с 81%.
Българите дефинират опасността от изменението на климата по-назад с 69%, докато разпростирането на войната в Украйна в други страни смятат за рисково 85%.
Стабилна и на високо равнище остава поддръжката за Европейския съюз, която се дължи на опита от минали години в обстановка на рецесия. Гражданите чакат Европейски Съюз да продължи да работи по решения за намаляване на последствията от рецесиите.
Към момента на проучването европейците не са удовлетворени от подхванатите дейности нито на национално, нито на европейско равнище.
Българските респонденти показват по-силно неодобрение от междинното за Европейски Съюз във връзка с ограниченията, подхванати от националното държавно управление (21%), а във връзка с ограниченията, подхванати от Европейски Съюз, резултатите са съизмерими със междинните за Съюза - 32%.
Проучването сочи, че жителите усещат последствията от поликризата все по-отчетливо във финансовото си положение. 46% от популацията на Европейски Съюз споделя, че виталният им стандарт към този момент е понижен поради последствията от пандемията от COVID-19, последствията от войната в Украйна и рецесията с разноските за живот. Понижаване на виталния си стандарт не са усетили 39%, само че чакат това да се случи през 2023 година
Данните за България по тези индикатори сочат, че според 53% от респонендите виталният им стандарт към този момент е намален, а други 28% чакат това да се случи през актуалната година.
Европейските жители, които срещат усложнения при заплащането на сметки " през множеството време " или " от време на време " са 39% към актуалното изследване, спрямо това от есента на 2021 година, когато те са били 30%.
В България тези индикатори са съвсем два пъти над междинните за Европа, като 64% от интервюираните имат усложнения при заплащането на сметки.
37% от европейците желаят Европейският парламент да се концентрира върху битката с бедността и общественото изключване. Общественото здраве продължава да е от голяма важност за доста жители (34%), както и продължаването на дейностите против изменението на климата (31%). Подкрепата за стопанската система и основаването на нови работни места (31%) също е на основно място измежду упованията на жителите.
Според 44% от българите главните цели на Европейския парламент би трябвало да бъдат битката с бедността и общественото изключване, поддръжката за стопанската система и основаването на нови работни места (43%), публичното здраве (34%), както и тематиката за демокрацията и върховенството на закона (27%), до момента в който дейностите против изменението на климата са припознати едвам от 10% от респондентите, което с близо 20% под междинните равнища за Европа.
Настоящите рецесии и изключително войната на Русия против Украйна ускоряват поддръжката на жителите за Европейския съюз. 62% от респондентите считат, че участието в Европейски Съюз е " нещо положително ", което е един от най-високите резултати от 2007 година насам.
Делът за България по този индикатор е доста по-нисък - 49%, с което тя попада измежду страните членки с най-ниски равнища на доверие (Италия и Румъния с 46%, Словакия - 44%, Гърция - 43% и Австрия - 42%).
Две трети от европейските жители считат, че членството на страната им в Европейски Съюз е значимо, а 72% считат, че страната им е спечелила от участието си в Европейски Съюз.
54% от българите считат, че участието им в Европейски Съюз е значимо, докато 60% от тях показват, че България е спечелила от участието си в Европейски Съюз, което я слага на предпоследно място измежду страните членки и по двата индикатора - надлежно преди Словакия (48%) и преди Австрия (55%).
В този подтекст концепцията за " мир " се завръща в съзнанието на жителите като една от основните и основополагащи аргументи за съществуването на Европейския Съюз. 36% от европейците имат вяра, че приносът на Европейския съюз за поддържане на мира и подсилване на сигурността са главните преимущества на участието в Европейски Съюз, което съставлява нарастване от 6% по отношение на есента на 2021 година
35% от европейците също по този начин смятат, че Европейски Съюз улеснява по-доброто съдействие сред страните членки и допринася за икономическия напредък (30%).
За 53% от интервюираните българи най-голямото преимущество от участието в Европейски Съюз е, че съюзът им предоставя нови благоприятни условия за работа, с което страната попада в една група с Хърватия (51%), Словакия (43%), Унгария (40%), Румъния (39%), Чехия (38%) и Естония (38%). Следващите по значимост изгоди от участието в Европейски Съюз за българските респонденти са по-доброто съдействие сред България и другите страни членки (33%), както и поддържането на мира и укрепването на сигурността (29%).
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ