Защо резултатите от изборите силно ще се разминат с прогнозите на социолозите |
Най-напред две ангажименти.
Първо - безусловно съм уверен в честността и кадърността на водещите няколко социологически организации у нас.
И второ - думата " прогноза " в заглавието е измама. Социолозите не дават прогнози. Дават моментна фотография на електоралните настройки.
Но както самите те, по този начин и ние, медиите, не натъртваме задоволително на този колорит и читателите схващат изследванията им като " прогнози " и след това се чудят за какво не се сбъдват.
Данните на водещите организации в последната седмица преди изборите са съвсем идентични. Ако разгледате и, които излязоха през днешния ден, ще видите минимални отклонения. Нямаме съображение да се съмняваме нито във верността им, нито в методиката, по която са събрани. Въпреки това, аз настоявам, че е доста малко евентуално е тези моментни фотоси да се осъществен като прогнози на тези избори.
Защо?
Защото тази методика и този вид социология - изследване на електорални настройки е правена и работи добре в спокойно и предвидимо време. А настоящето време е турбулентно.
Два пъти в най-близката ни история проучванията на социолозите радикано са се разминавали с резултатите от изборите. И двата пъти е било заради тази причина.
Първият път беше през 2001 година, когато всички даваха сходни резултати на Съюз на демократичните сили и Национална движение „Симеон Втори", отново се говореше за фотофиниш. Само 2 дни по-късно Съюз на демократичните сили получи 18%, а Национална движение „Симеон Втори" - 42%.
Вторият път беше през 2009 година, когато трите партии от ръководещата Тройна коалиция в изследванията събираха доста повече от ГЕРБ, а в изборния ден ГЕРБ по този начин ги размаза, че Национална движение „Симеон Втори" даже изчезнаха от пейзажа.
Какво е сходното сред тези два избора и в този момент?
Усещането, че идва вълна от нещо ново. Не се знае какво, само че и никой не пита. Дайте ми 800 дни и аз ще трансформира живота ви - тази имитация, която в обикновено време би провокирала единствено подбив, направи един цар министър председател.
Спомнете си 2009 година Живеехме нелошо. Кризата още не беше пристигнала. Икономическите индикатори бяха измежду най-хубавите, които сме имали. Но парцелираното на 3 губернии ръководство, в което всеки имаше съдружно право да завлече колкото може, стига да не бърка в непознатия сектор, толкоз ни беше отвратили, че мечтаехме за мощна ръка, която да вкара неприятните в пандиза. И направихме един служител на реда министър председател.
И през 2001 година, и през 2009 година потегли вълна. Демоскопията, или социологията вид " изследване на електоралните настройки ", не е пригодна да мери такава вълна. Принципно има и различен вид социология, която би могла да се занимава с такива процеси. От една страна въпрос на спор е до каква степен този различен вид социология не навлиза в други науки. От друга - постоянно до момента преди избори се е правело демоскопия. Никой не твърди друго и никой не чака друго.
За да сработи тази социология на електоралните настройки, са нужни две неща, които сега нямаме на терен - партийни ядра и разумни причинно следствени връзки.
ГЕРБ е партия на властта. Ядрото й не е идеологическо. То е от хора, които считат, че имат умения да ръководят. Затова с такава лекост съчетава някогашни остарели фрагменти на Българска комунистическа партия и неосъществени млади фрагменти на ДСБ. Общото сред партийния секретар Цецка Цачева и младата вяра на ДСБ Даниел Митов е, че те считат, че са готови да ръководят и ГЕРБ им обезпечава опция да упражнят уменията си.
Умножете това по доста хиляди - в министерства, области, общини, организации и локални структури и ще получите ядрото на ГЕРБ.
Сега обаче наподобява, че е по-вероятно ГЕРБ да с в съпротива. А членовете на Партията на властта не може да са в съпротива. Те към този момент са били в Българска комунистическа партия, Съюз на демократичните сили, Национална движение „Симеон Втори". В тяхната ценностна система просто е пристигнало време да сменят табелата.
С разрушено ядро е и Българска социалистическа партия. За положително или за неприятно Корнелия Нинова изгони голяма част от остарелия унаследен благороден червен хайлайф. Възможно е с тези си дейности да е привлякла свежа кръв. Но е изгубила голяма част от ядрото на партията си.
Подменено е и ядрото на Демократична България. Ако до неотдавна то се е втвърдявало по линията комунизъм-антикамунизъм, то в този момент няма никакъв проблем да позволява взаимоотношение с Мая Манолова и даже с Българска социалистическа партия и се втвърдява при всяко споменаване на сякаш сестринската партия ГЕРБ.
От обединението с Марешки ядрото на Вътрешна македонска революционна организация е разнебитено, мъчно може някой да си показа по-голяма засегнатост към тези морални и патриархални хора от това да им причиниш Марешки.
А за ядра при Слави Трифонов и Мая Манолова въобще няма смисъл да приказваме.
Когато няма ядра, не можем да приказваме и за периферии. Класическата електорална външна страна постепенно се отмества от една към друга близка по идеология партия, според от джоба си и/или опциите за кариерно развиване. Както Съюз на демократичните сили постепенно и поредно мина през Синята коалиция, Реформаторски блок и най-после се вля в ГЕРБ.
Тези причинно-следствени връзки работят предвидимо, в случай че гласоподавателят си задава въпроса " Коя опция е по-добра за мен персонално? ". В момента гласоподавателят не си задава този въпрос. Защото всяка опция, която социологическите изследвания демонстрират, е непредвидима.
Мъдростта на народа
В такива турбулентни времена електоратът има ясна и добре позната реакция. В взаимозависимост от това, по какъв начин я оценяваме можем да я назовем " мъдрост " или " стадно възприятие ".
Тя се показва в следното: хората вършат лична социология в своята общественост. Тя може да е доста дребна - семейство, по-голяма - жанр или компания и доста огромна - да вземем за пример огромната седянка в квартала. И без да се уговарят, без да си дават обещание, гласоподават единно - по този начин както груповият разсъдък е решил.
Резултатът е цялостното разминаване сред " прогнозите " (а в действителност моментни снимки) на социолозите и действителният резултат.
Какво ще реши груповият разсъдък в неделя?
В момента единствено може да се спекулира върху това. Има логичен структури, съгласно които националният яд и националните очаквания могат да се оттекат в една или в друга урна, само че това не въпрос на социологическо проучване, а по-скоро на гадаене.
Могат ли социолозите да познаят?
Не не могат. По-вероятно е да се хвърли фасул и да се улучи резултата по-точно, в сравнение с със социологическо изследване. Тези изследвания мерят публични процеси. Работят с въпроса одобрявате ли?/не одобрявате ли?, като се допуска, че в отговора ще има здрав разсъдък, основан на персоналния и груповия интерес.
На тези избори обаче мотивацията не е разсъдък, а усеща. Въпросът е обичате ли/мразите ли? Толкова ли мощно ненавиждате, че сте подготвени, да...?
Сложете към това възприятието за персонално присъединяване в историята - бил си във властта или в митингите против нея. Чувството за неустановеност - дали ще си загубиш работата, обществения статус или пък бъдещето, вероятността. Сложете пандемията с несъразмерно огромния боязън у едни и несъразмерно огромния яд у други. Сложете това, че е разгарът на лятото, а всяко лято е бясно и окончателно ни кара да забравим за зимата. И най-после това, че следеният избор е най-малко 15% и никой не знае накъде ще се оттече, само че минимум евентуалното е да изчезне.
Социологията или най-малко този вид електорално проучвание, просто няма принадлежности за такава обстановка. Затова резултатите ще бъдат радикално разнообразни от прогнозите. Но не социолозите ще са отговорни за това.
Първо - безусловно съм уверен в честността и кадърността на водещите няколко социологически организации у нас.
И второ - думата " прогноза " в заглавието е измама. Социолозите не дават прогнози. Дават моментна фотография на електоралните настройки.
Но както самите те, по този начин и ние, медиите, не натъртваме задоволително на този колорит и читателите схващат изследванията им като " прогнози " и след това се чудят за какво не се сбъдват.
Данните на водещите организации в последната седмица преди изборите са съвсем идентични. Ако разгледате и, които излязоха през днешния ден, ще видите минимални отклонения. Нямаме съображение да се съмняваме нито във верността им, нито в методиката, по която са събрани. Въпреки това, аз настоявам, че е доста малко евентуално е тези моментни фотоси да се осъществен като прогнози на тези избори.
Защо?
Защото тази методика и този вид социология - изследване на електорални настройки е правена и работи добре в спокойно и предвидимо време. А настоящето време е турбулентно.
Два пъти в най-близката ни история проучванията на социолозите радикано са се разминавали с резултатите от изборите. И двата пъти е било заради тази причина.
Първият път беше през 2001 година, когато всички даваха сходни резултати на Съюз на демократичните сили и Национална движение „Симеон Втори", отново се говореше за фотофиниш. Само 2 дни по-късно Съюз на демократичните сили получи 18%, а Национална движение „Симеон Втори" - 42%.
Вторият път беше през 2009 година, когато трите партии от ръководещата Тройна коалиция в изследванията събираха доста повече от ГЕРБ, а в изборния ден ГЕРБ по този начин ги размаза, че Национална движение „Симеон Втори" даже изчезнаха от пейзажа.
Какво е сходното сред тези два избора и в този момент?
Усещането, че идва вълна от нещо ново. Не се знае какво, само че и никой не пита. Дайте ми 800 дни и аз ще трансформира живота ви - тази имитация, която в обикновено време би провокирала единствено подбив, направи един цар министър председател.
Спомнете си 2009 година Живеехме нелошо. Кризата още не беше пристигнала. Икономическите индикатори бяха измежду най-хубавите, които сме имали. Но парцелираното на 3 губернии ръководство, в което всеки имаше съдружно право да завлече колкото може, стига да не бърка в непознатия сектор, толкоз ни беше отвратили, че мечтаехме за мощна ръка, която да вкара неприятните в пандиза. И направихме един служител на реда министър председател.
И през 2001 година, и през 2009 година потегли вълна. Демоскопията, или социологията вид " изследване на електоралните настройки ", не е пригодна да мери такава вълна. Принципно има и различен вид социология, която би могла да се занимава с такива процеси. От една страна въпрос на спор е до каква степен този различен вид социология не навлиза в други науки. От друга - постоянно до момента преди избори се е правело демоскопия. Никой не твърди друго и никой не чака друго.
За да сработи тази социология на електоралните настройки, са нужни две неща, които сега нямаме на терен - партийни ядра и разумни причинно следствени връзки.
ГЕРБ е партия на властта. Ядрото й не е идеологическо. То е от хора, които считат, че имат умения да ръководят. Затова с такава лекост съчетава някогашни остарели фрагменти на Българска комунистическа партия и неосъществени млади фрагменти на ДСБ. Общото сред партийния секретар Цецка Цачева и младата вяра на ДСБ Даниел Митов е, че те считат, че са готови да ръководят и ГЕРБ им обезпечава опция да упражнят уменията си.
Умножете това по доста хиляди - в министерства, области, общини, организации и локални структури и ще получите ядрото на ГЕРБ.
Сега обаче наподобява, че е по-вероятно ГЕРБ да с в съпротива. А членовете на Партията на властта не може да са в съпротива. Те към този момент са били в Българска комунистическа партия, Съюз на демократичните сили, Национална движение „Симеон Втори". В тяхната ценностна система просто е пристигнало време да сменят табелата.
С разрушено ядро е и Българска социалистическа партия. За положително или за неприятно Корнелия Нинова изгони голяма част от остарелия унаследен благороден червен хайлайф. Възможно е с тези си дейности да е привлякла свежа кръв. Но е изгубила голяма част от ядрото на партията си.
Подменено е и ядрото на Демократична България. Ако до неотдавна то се е втвърдявало по линията комунизъм-антикамунизъм, то в този момент няма никакъв проблем да позволява взаимоотношение с Мая Манолова и даже с Българска социалистическа партия и се втвърдява при всяко споменаване на сякаш сестринската партия ГЕРБ.
От обединението с Марешки ядрото на Вътрешна македонска революционна организация е разнебитено, мъчно може някой да си показа по-голяма засегнатост към тези морални и патриархални хора от това да им причиниш Марешки.
А за ядра при Слави Трифонов и Мая Манолова въобще няма смисъл да приказваме.
Когато няма ядра, не можем да приказваме и за периферии. Класическата електорална външна страна постепенно се отмества от една към друга близка по идеология партия, според от джоба си и/или опциите за кариерно развиване. Както Съюз на демократичните сили постепенно и поредно мина през Синята коалиция, Реформаторски блок и най-после се вля в ГЕРБ.
Тези причинно-следствени връзки работят предвидимо, в случай че гласоподавателят си задава въпроса " Коя опция е по-добра за мен персонално? ". В момента гласоподавателят не си задава този въпрос. Защото всяка опция, която социологическите изследвания демонстрират, е непредвидима.
Мъдростта на народа
В такива турбулентни времена електоратът има ясна и добре позната реакция. В взаимозависимост от това, по какъв начин я оценяваме можем да я назовем " мъдрост " или " стадно възприятие ".
Тя се показва в следното: хората вършат лична социология в своята общественост. Тя може да е доста дребна - семейство, по-голяма - жанр или компания и доста огромна - да вземем за пример огромната седянка в квартала. И без да се уговарят, без да си дават обещание, гласоподават единно - по този начин както груповият разсъдък е решил.
Резултатът е цялостното разминаване сред " прогнозите " (а в действителност моментни снимки) на социолозите и действителният резултат.
Какво ще реши груповият разсъдък в неделя?
В момента единствено може да се спекулира върху това. Има логичен структури, съгласно които националният яд и националните очаквания могат да се оттекат в една или в друга урна, само че това не въпрос на социологическо проучване, а по-скоро на гадаене.
Могат ли социолозите да познаят?
Не не могат. По-вероятно е да се хвърли фасул и да се улучи резултата по-точно, в сравнение с със социологическо изследване. Тези изследвания мерят публични процеси. Работят с въпроса одобрявате ли?/не одобрявате ли?, като се допуска, че в отговора ще има здрав разсъдък, основан на персоналния и груповия интерес.
На тези избори обаче мотивацията не е разсъдък, а усеща. Въпросът е обичате ли/мразите ли? Толкова ли мощно ненавиждате, че сте подготвени, да...?
Сложете към това възприятието за персонално присъединяване в историята - бил си във властта или в митингите против нея. Чувството за неустановеност - дали ще си загубиш работата, обществения статус или пък бъдещето, вероятността. Сложете пандемията с несъразмерно огромния боязън у едни и несъразмерно огромния яд у други. Сложете това, че е разгарът на лятото, а всяко лято е бясно и окончателно ни кара да забравим за зимата. И най-после това, че следеният избор е най-малко 15% и никой не знае накъде ще се оттече, само че минимум евентуалното е да изчезне.
Социологията или най-малко този вид електорално проучвание, просто няма принадлежности за такава обстановка. Затова резултатите ще бъдат радикално разнообразни от прогнозите. Но не социолозите ще са отговорни за това.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ