Български археолози разбулиха вековна мистерия
Най-накрая една от най-големите загадки в българката средновековна история беше разкрита, а точно от кое място са взети каменните блокове, употребявани за градежа на дворците в остарялата българска столица Велики Преслав. Наскоро археолози, работещи на разкопки в естествен парк Шуменско плато, съумяха да разкрият мистерия, която изтезава науката от повече от 100 години насам.
Оказва се, че блоковете, употребявани за издигането на величествените дворци в старопрестолния град, са взети от варовиковата кариера, намираща се наоколо до шуменското село Средня. Населеното място се намира на 15 километра от Велики Преслав.
Откритието е направено напълно инцидентно от чиновници в парка, които правели карта на региона. Те разкрили пещера, която помислили за феодален манастир. Дошлите на място археолози обаче останали изумени, откакто при огледа открили, че се намират в остаряла каменна кариера.
Проучванията са почнали едвам преди два месеца, само че археолозите са безапелационни, че съставът и структурата на варовика са същите като на материалите, употребявани за величествените дворци и крепостните стени във Велики Преслав.
В изоставената кариера ясно личали вдлъбнатините от извадените от там блокове. Те са с размер 80х40х30 см. Абсолютно същата величина са и блоковете в столицата на цар Симеон Велики, описват археолозите.
Подът на кариерата е бил затрупан с парчета, което дава съображение на археолозите да считат, че откакто били изваждани камъните, били в допълнение обработвани и чак по-късно откарвани в столицата на първото българско царство. Теорията е, че това е правено с волски впрягове. На място са открити и доста съдове, които били употребени от каменоделците.
Археолозите са на мнение, че наоколо до кариерата би трябвало да има още няколко, които към момента не са открити. Друга тяхна доктрина е, че блокове от мястото са употребявани и за градежа на внушителната цитадела в Плиска.
В зенита си град Велики Преслав е бил един от най-развитите градове в Европа. Докато днешните международни столици Париж и Лондон са представлявали дребни градчета с 10 хиляди население, в края на IХ век българската столица е имала доста комплицирана система на канализация, близо 150 хилядно население и големи каменни постройки. Неслучайно съвременниците на това великолепие са наричали града Третия Рим.
