Мариупол - градът на руския позор
Най-мрачната глава в историята на пристанищния град Мариупол e на път да завърши тези дни. След съвсем тримесечна опозиция, украинските бойци напуснаха металургичния комбинат " Азовстал ". Рекорд на съпротивата в съветската война против Украйна, почнала с анексията на Крим. По-дълго беше защитавано единствено летището в Донецк през 2014 и 2015 година. Ситуацията в Мариупол обаче беше по-тежка - Киев по този начин и не можа да помогне с военна мощ на обсадените си елементи.
Някои украински бойци напуснаха бункерите под самия стоманодобивен цех, други бяха изнесени на носилки, а трети останаха вътре, с цел да изоставен последни. Или с цел да умрат. Надеждата на тези, избрали пленничеството, е да бъдат разменени с съветски бойци, които украинската войска държи. Трудно е да се планува дали това ще се увенчае с триумф. Москва явно не бърза и употребява украинците за унизителната си агитация.
Мариупол - името на града на брега на Азовско море през днешния ден е славно по целия свят. То ще остане записано в първите страници на историята на тази брутална война на заличаването. Това бе първият огромен град в страната, изцяло опустошен от съветската войска – систематично и без оглед на жертвите измежду цивилните. Той бързо бе обграден, само че не се съобщи.
Мариупол се трансформира в модел за самоутвърдителната воля на Украйна. Той е единственият огромен град в окупираната Южна Украйна, който оказа жестока опозиция против агресора. Нещо, върху което Киев ще би трябвало да се замисли.
Точният брой на починалите в града, в който преди войната живееха към половин милион души, към момента не е явен. Опасенията са, че може да доближи десетки хиляди. След седмиците на непрекъснат обстрел съвсем не остана непокътната жилищна постройка. И безспорно всичко това е обвързвано с военни закононарушения.
Защо Русия нападна Мариупол по този начин брутално?
Още от първия ден на войната Мариупол, дружно с Харков и Киев, бе един от трите града, за които се водеха най-ожесточените боеве. Защо тъкмо той?
На първо място поради стратегическото му значение. Мариупол е значимо комерсиално пристанище и вторият максимален индустриален център в Донбас след Донецк. През пролетта на 2014 година го сполетя ориста на Донецк и Луганск, откакто за няколко седмици беше окупиран от проруските сепаратисти. После бързо беше освободен от украинската войска. Оттогава насам фронтовата линия се намира на няколко километра от града.
Двата локални индустриални колоса - " Азовстал " и металургичният цех " Илич " - продължиха производството си.
В продължение на осем години жителите на Мариупол живееха върху буре с барут. Ако изключим нападението от януари 2015 година, при което починаха повече от 30 души, градът бе пощаден от спомагателни жертви и опустошения. През този интервал Мариупол се трансформира в център на рускоезичния, само че по украински мислещ Донбас.
Синьо-жълтото знаме беше бодил в очите на тези, които желаеха да видят Мариупол като част от районите, окупирани от Русия благодарение на сепаратистите. В това се крият и аргументите за особената свирепост, която съветската войска прояви тук. Роля безспорно изигра и местоположението на града, който попада на сухопътния път на Русия към анексирания Крим. Създаването на сходна връзка явно бе една от задачите на Кремъл във войната.
Друга доста значима причина бе, че щабът на полкът Азов, учреден от радикални националисти, се намираше в Мариупол. Именно те изиграха решаващата роля за освобождението на града през 2014 година. Съществуването на батальона - дребна, само че доста добре готова и въоръжена част на украинската национална армия - от години е съществена тематика на съветската агитация. След като " денацификацията " беше оповестена като публична цел, Кремъл се опита да унищожи всички, за които твърдеше, че са " нацисти ".
Съд за съветските военнопрестъпници – в Мариупол?
Цената, която Мариупол трябваше да заплати, е непоносима и възмутителна. В международната история той ще остане като един от градовете, изцяло разрушени от война. Битката за него ще се запомни още и с шокиращия обстрел на родилния дом, от който бяха изнесени окървавени майки, както и с бомбардировката на театъра, в чието мазе цивилни, потърсили леговище, изгубиха живота си. Тези облици няма в никакъв случай да бъдат забравени и изтрити от паметта на човечеството. Мариупол се трансформира в град на съветския позор.
Но окупацията от съветските войски не поставя точка на украинската история на града. Точно както азовската стомана ще се лее още веднъж, украинското знаме също един ден още веднъж ще се вее там.
Най-мрачната глава в историята на Мариупол ще бъде дефинитивно затворена едвам откакто военнопрестъпниците, виновни за бруталното завладяване на града, бъдат изправени пред съда. Вече се чуват гласове, призоваващи за интернационален арбитражен съд. Не в Хага, ами в Мариупол. Има премного очевидци на закононарушенията на съветските елементи в Украйна.
Автор: Роман Гончаренко
Някои украински бойци напуснаха бункерите под самия стоманодобивен цех, други бяха изнесени на носилки, а трети останаха вътре, с цел да изоставен последни. Или с цел да умрат. Надеждата на тези, избрали пленничеството, е да бъдат разменени с съветски бойци, които украинската войска държи. Трудно е да се планува дали това ще се увенчае с триумф. Москва явно не бърза и употребява украинците за унизителната си агитация.
Мариупол - името на града на брега на Азовско море през днешния ден е славно по целия свят. То ще остане записано в първите страници на историята на тази брутална война на заличаването. Това бе първият огромен град в страната, изцяло опустошен от съветската войска – систематично и без оглед на жертвите измежду цивилните. Той бързо бе обграден, само че не се съобщи.
Мариупол се трансформира в модел за самоутвърдителната воля на Украйна. Той е единственият огромен град в окупираната Южна Украйна, който оказа жестока опозиция против агресора. Нещо, върху което Киев ще би трябвало да се замисли.
Точният брой на починалите в града, в който преди войната живееха към половин милион души, към момента не е явен. Опасенията са, че може да доближи десетки хиляди. След седмиците на непрекъснат обстрел съвсем не остана непокътната жилищна постройка. И безспорно всичко това е обвързвано с военни закононарушения.
Защо Русия нападна Мариупол по този начин брутално?
Още от първия ден на войната Мариупол, дружно с Харков и Киев, бе един от трите града, за които се водеха най-ожесточените боеве. Защо тъкмо той?
На първо място поради стратегическото му значение. Мариупол е значимо комерсиално пристанище и вторият максимален индустриален център в Донбас след Донецк. През пролетта на 2014 година го сполетя ориста на Донецк и Луганск, откакто за няколко седмици беше окупиран от проруските сепаратисти. После бързо беше освободен от украинската войска. Оттогава насам фронтовата линия се намира на няколко километра от града.
Двата локални индустриални колоса - " Азовстал " и металургичният цех " Илич " - продължиха производството си.
В продължение на осем години жителите на Мариупол живееха върху буре с барут. Ако изключим нападението от януари 2015 година, при което починаха повече от 30 души, градът бе пощаден от спомагателни жертви и опустошения. През този интервал Мариупол се трансформира в център на рускоезичния, само че по украински мислещ Донбас.
Синьо-жълтото знаме беше бодил в очите на тези, които желаеха да видят Мариупол като част от районите, окупирани от Русия благодарение на сепаратистите. В това се крият и аргументите за особената свирепост, която съветската войска прояви тук. Роля безспорно изигра и местоположението на града, който попада на сухопътния път на Русия към анексирания Крим. Създаването на сходна връзка явно бе една от задачите на Кремъл във войната.
Друга доста значима причина бе, че щабът на полкът Азов, учреден от радикални националисти, се намираше в Мариупол. Именно те изиграха решаващата роля за освобождението на града през 2014 година. Съществуването на батальона - дребна, само че доста добре готова и въоръжена част на украинската национална армия - от години е съществена тематика на съветската агитация. След като " денацификацията " беше оповестена като публична цел, Кремъл се опита да унищожи всички, за които твърдеше, че са " нацисти ".
Съд за съветските военнопрестъпници – в Мариупол?
Цената, която Мариупол трябваше да заплати, е непоносима и възмутителна. В международната история той ще остане като един от градовете, изцяло разрушени от война. Битката за него ще се запомни още и с шокиращия обстрел на родилния дом, от който бяха изнесени окървавени майки, както и с бомбардировката на театъра, в чието мазе цивилни, потърсили леговище, изгубиха живота си. Тези облици няма в никакъв случай да бъдат забравени и изтрити от паметта на човечеството. Мариупол се трансформира в град на съветския позор.
Но окупацията от съветските войски не поставя точка на украинската история на града. Точно както азовската стомана ще се лее още веднъж, украинското знаме също един ден още веднъж ще се вее там.
Най-мрачната глава в историята на Мариупол ще бъде дефинитивно затворена едвам откакто военнопрестъпниците, виновни за бруталното завладяване на града, бъдат изправени пред съда. Вече се чуват гласове, призоваващи за интернационален арбитражен съд. Не в Хага, ами в Мариупол. Има премного очевидци на закононарушенията на съветските елементи в Украйна.
Автор: Роман Гончаренко
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ