Учени доказаха: Насекомите могат да изпитват болка
Най-малко един трилион инсекти се убиват годишно за храна и фураж. Рутинните способи на ликвидиране включват рискова топлота и мраз, постоянно предшествани от недояждане. За съпоставяне, всяка година се избиват " единствено " към 79 милиарда бозайници и птици.
Учените от дълго време признават, че доста животни са способни да изпитват болежка, допуска се, като се изключи насекомите.
Но в този момент са проучени повече от 300 научни проучвания и са открити доказателства, че най-малко някои инсекти изпитват болежка. В същото време други инсекти към момента не са изследвани задоволително в детайли, написа „ Сайънс алерт “.
Пестицидите убиват още трилиони диви инсекти всяка година. Действителната причина за гибелта постоянно е парализа, задушаване или разтваряне на вътрешните органи, от време на време в продължение на няколко дни.
Ако за насекомите се знаеше, че изпитват болежка, развъждането на инсекти и битката с вредителите щяха да са жигосани като причиняващи всеобщо страдалчество. Въпреки това в дебатите и законите за хуманно отношение към животните насекомите съвсем навсякъде се пренебрегват. Една от аргументите за това е, че в предишното насекомите постоянно са били обсъждани като прекомерно елементарни и с прекомерно къс живот. Но доказателствата, че насекомите изпитват болежка, се натрупват.
Болката по своята същина е персонално прекарване. Трудността да се диагностицира болката, когато въпросното създание не може да приказва, се илюстрира от относително скоро. За всяко създание, което не може да заяви непосредствено за своето страдалчество, би трябвало да разчитаме на здравия разсъдък и вероятността. Колкото повече знаци за болежка са открити, толкоз по-голяма е вероятността. Важно е да се употребяват поредни критерии при другите животни и да се търсят същите поведенчески знаци за болежка при насекомите, каквито бихме употребявали при крава или домашно куче.
При множеството животни се следи ноцицепция - преправяне на нездравословни тласъци, което може да докара до рефлексни реакции. Учените от дълго време знаят, че насекомите демонстрират ноцицепция. Въпреки това, в случай че едно животно разпознава евентуално нездравословни тласъци, това не е безусловно индикатор за болежка, сходна на " ауч ", която при хората се генерира в мозъка. Както ноцицепцията, по този начин и болката могат да протичат до известна степен без значение една от друга.
Мозъците на насекомите трансформират поведенческите си реакции при увреждане по други способи. Например гладните мухи е по-малко евентуално да отскочат от рискова топлота, в сравнение с ситите мухи. Обезглавените мухи към момента могат да скачат, само че не демонстрират тази разлика, което демонстрира присъединяване на мозъка им в избягването на топлината. Комуникацията сред мозъка и реагиращата част на тялото също е в сходство с болката.
Обединеното кралство неотдавна призна болката при две други огромни групи безгръбначни - декаподни ракообразни (включително раци, омари и скариди) и главоноги (включително октоподи и калмари), като ги включи в Закона за хуманно отношение към животните (чувствителност) от 2022 година Рамката се състои от осем критерия, които правят оценка дали нервната система на животното може да поддържа болежка (като да вземем за пример връзка сред мозъка и тялото) и дали държанието му демонстрира болежка (като да вземем за пример мотивационни компромиси).
Мухите и хлебарките дават отговор на шест от критериите. Според рамката това е " мощно доказателство " за съществуването на болежка.
Въпреки по-слабите доказателства при други инсекти, доста от тях към момента демонстрират " основни доказателства " за болежка. Пчелите, осите и мравките дават отговор на четири критерия, а пеперудите, молците, щурците и скакалците - на три.
Бръмбарите, най-голямата група инсекти, дават отговор единствено на два критерия. Но сходно на другите инсекти, получили ниски оценки, има доста малко проучвания върху бръмбарите в този подтекст. Не са открити доказателства за нито едно насекомо, което да не дава отговор на нито един аршин. /БГНЕС
Учените от дълго време признават, че доста животни са способни да изпитват болежка, допуска се, като се изключи насекомите.
Но в този момент са проучени повече от 300 научни проучвания и са открити доказателства, че най-малко някои инсекти изпитват болежка. В същото време други инсекти към момента не са изследвани задоволително в детайли, написа „ Сайънс алерт “.
Пестицидите убиват още трилиони диви инсекти всяка година. Действителната причина за гибелта постоянно е парализа, задушаване или разтваряне на вътрешните органи, от време на време в продължение на няколко дни.
Ако за насекомите се знаеше, че изпитват болежка, развъждането на инсекти и битката с вредителите щяха да са жигосани като причиняващи всеобщо страдалчество. Въпреки това в дебатите и законите за хуманно отношение към животните насекомите съвсем навсякъде се пренебрегват. Една от аргументите за това е, че в предишното насекомите постоянно са били обсъждани като прекомерно елементарни и с прекомерно къс живот. Но доказателствата, че насекомите изпитват болежка, се натрупват.
Болката по своята същина е персонално прекарване. Трудността да се диагностицира болката, когато въпросното създание не може да приказва, се илюстрира от относително скоро. За всяко създание, което не може да заяви непосредствено за своето страдалчество, би трябвало да разчитаме на здравия разсъдък и вероятността. Колкото повече знаци за болежка са открити, толкоз по-голяма е вероятността. Важно е да се употребяват поредни критерии при другите животни и да се търсят същите поведенчески знаци за болежка при насекомите, каквито бихме употребявали при крава или домашно куче.
При множеството животни се следи ноцицепция - преправяне на нездравословни тласъци, което може да докара до рефлексни реакции. Учените от дълго време знаят, че насекомите демонстрират ноцицепция. Въпреки това, в случай че едно животно разпознава евентуално нездравословни тласъци, това не е безусловно индикатор за болежка, сходна на " ауч ", която при хората се генерира в мозъка. Както ноцицепцията, по този начин и болката могат да протичат до известна степен без значение една от друга.
Мозъците на насекомите трансформират поведенческите си реакции при увреждане по други способи. Например гладните мухи е по-малко евентуално да отскочат от рискова топлота, в сравнение с ситите мухи. Обезглавените мухи към момента могат да скачат, само че не демонстрират тази разлика, което демонстрира присъединяване на мозъка им в избягването на топлината. Комуникацията сред мозъка и реагиращата част на тялото също е в сходство с болката.
Обединеното кралство неотдавна призна болката при две други огромни групи безгръбначни - декаподни ракообразни (включително раци, омари и скариди) и главоноги (включително октоподи и калмари), като ги включи в Закона за хуманно отношение към животните (чувствителност) от 2022 година Рамката се състои от осем критерия, които правят оценка дали нервната система на животното може да поддържа болежка (като да вземем за пример връзка сред мозъка и тялото) и дали държанието му демонстрира болежка (като да вземем за пример мотивационни компромиси).
Мухите и хлебарките дават отговор на шест от критериите. Според рамката това е " мощно доказателство " за съществуването на болежка.
Въпреки по-слабите доказателства при други инсекти, доста от тях към момента демонстрират " основни доказателства " за болежка. Пчелите, осите и мравките дават отговор на четири критерия, а пеперудите, молците, щурците и скакалците - на три.
Бръмбарите, най-голямата група инсекти, дават отговор единствено на два критерия. Но сходно на другите инсекти, получили ниски оценки, има доста малко проучвания върху бръмбарите в този подтекст. Не са открити доказателства за нито едно насекомо, което да не дава отговор на нито един аршин. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ