Доброто старо писмо
Най-краткото писмо
Най-пестеливата преписка в историята, споделят, е тази сред Виктор Юго и първия издател на “Клетниците ”. Разменените през 1862 година писма се състоят от общо два знака - “? ” и “! ”. Въпросът е насочен по отношение на отзивите за романа, а отговорът повече от сбито ги показва.
Имате поща!
Откакто все по-често ни се случва да използваме двуеточието и дясната скоба, с цел да изразим наслада или усмивка, пристрастеностите облечени в думи позатихват и на тяхно място се появяват късите, само че изразителни емотикони. Освен краткост писмата в днешно време се отличават и със светкавична експедитивност. Вече обменяме информация по напълно друг метод. Общуваме толкоз бързо, че в паниката сякаш изгубваме или просто пропущаме част от посланията. Постоянно имаме достъп до електронната си поща и всички родственици, другари, познати са “на един клик ” разстояние. Дали обаче не губим ли по нещо от раздялата с положителните остарели писма?
Ръкописите не горят
Макар да си мислим, че поддържаме връзка доста повече, част от дълбочината на обменените мисли се разтапя в горещината на лесния достъп. Нямаме време да седнем и да обмислим добре написаното, да погледнем в себе си на мира и да влезем в една напълно друга действителност на другарство, в която мислите не бързат да излетят преди да са се подредили. Реалност, в която с изключение на с другия, поддържаме връзка и със себе си.
Здравей, смисъл!
Откъсвайки време и взор от компютъра, с цел да се надигнем пред белия лист и странното възприятие, че сме избрали да напишем писмо, ние слагаме мислите си в напълно различен подтекст и времева рамка. Докато обмисляме по какъв начин как тъкмо да се изразим, в какъв ред да напишем писмото и какво си коства или не да бъде казано, ние се връщаме в личните си мемоари и ги поглеждаме от различен ъгъл.
Как си, Търпение?
Обикновено ни би трябвало малко време, до момента в който влезем в режим на “хартиено писмо ”. От къси и бързи известия с по-няколко думи се пренасяме в света на гладко преминаващите едно към друго фрази. И в случай че ежедневното говорене по телефон или писане на имейли е цялостно с ненужни елементи, маловажни странични вметки.и от време на време непотребна информация, написаният деликатно и постепенно текст ни дава опция да се изразим красиво, без паразитни думи и без да прескачаме от тематика на тематика. Като и всяко писане и писмото желае спокоен и извърнат към себе си разум.
Искрено ваша, Пълнота.
Естествено, писмото не е някаква непокътната за литературни шедьоври територия. Просто в кореспонденцията от хартия има една особена магия - магията на времето. Споделяме мислите си, страстите и прекарванията си на белия лист, изпращаме писмото и стартира процеса на “стареене ”. Докато писмото дойде до отсрещната страна някои от написаните неща може и да не са настоящи. След време получаваме отговор на писмото и с него се връщаме обратно към себе си. Така можем да се насладим на удивителната опция да се погледнем в профил и отдалеко, да надникнем към усещанията си от една друга позиция – тази на другия и тази на миналото време.
Смислите, минали през тестването на времето, или най-малко през повече от един ден разлика сред размяната, са скъп опит, за който си коства да се разходим до пощата и да пуснем писмо. И да не не помни, един съвет от буен обожател на хартиените писма: Ако решите преживеете разказаното за писмата или да си припомните процеса, там, в пощата, към този момент не е доста признато да облизваш марките. Работят със актуален способ - „ мокрилник “.!
Най-пестеливата преписка в историята, споделят, е тази сред Виктор Юго и първия издател на “Клетниците ”. Разменените през 1862 година писма се състоят от общо два знака - “? ” и “! ”. Въпросът е насочен по отношение на отзивите за романа, а отговорът повече от сбито ги показва.
Имате поща!
Откакто все по-често ни се случва да използваме двуеточието и дясната скоба, с цел да изразим наслада или усмивка, пристрастеностите облечени в думи позатихват и на тяхно място се появяват късите, само че изразителни емотикони. Освен краткост писмата в днешно време се отличават и със светкавична експедитивност. Вече обменяме информация по напълно друг метод. Общуваме толкоз бързо, че в паниката сякаш изгубваме или просто пропущаме част от посланията. Постоянно имаме достъп до електронната си поща и всички родственици, другари, познати са “на един клик ” разстояние. Дали обаче не губим ли по нещо от раздялата с положителните остарели писма?
Ръкописите не горят
Макар да си мислим, че поддържаме връзка доста повече, част от дълбочината на обменените мисли се разтапя в горещината на лесния достъп. Нямаме време да седнем и да обмислим добре написаното, да погледнем в себе си на мира и да влезем в една напълно друга действителност на другарство, в която мислите не бързат да излетят преди да са се подредили. Реалност, в която с изключение на с другия, поддържаме връзка и със себе си.
Здравей, смисъл! Откъсвайки време и взор от компютъра, с цел да се надигнем пред белия лист и странното възприятие, че сме избрали да напишем писмо, ние слагаме мислите си в напълно различен подтекст и времева рамка. Докато обмисляме по какъв начин как тъкмо да се изразим, в какъв ред да напишем писмото и какво си коства или не да бъде казано, ние се връщаме в личните си мемоари и ги поглеждаме от различен ъгъл.
Как си, Търпение?
Обикновено ни би трябвало малко време, до момента в който влезем в режим на “хартиено писмо ”. От къси и бързи известия с по-няколко думи се пренасяме в света на гладко преминаващите едно към друго фрази. И в случай че ежедневното говорене по телефон или писане на имейли е цялостно с ненужни елементи, маловажни странични вметки.и от време на време непотребна информация, написаният деликатно и постепенно текст ни дава опция да се изразим красиво, без паразитни думи и без да прескачаме от тематика на тематика. Като и всяко писане и писмото желае спокоен и извърнат към себе си разум.
Искрено ваша, Пълнота.
Естествено, писмото не е някаква непокътната за литературни шедьоври територия. Просто в кореспонденцията от хартия има една особена магия - магията на времето. Споделяме мислите си, страстите и прекарванията си на белия лист, изпращаме писмото и стартира процеса на “стареене ”. Докато писмото дойде до отсрещната страна някои от написаните неща може и да не са настоящи. След време получаваме отговор на писмото и с него се връщаме обратно към себе си. Така можем да се насладим на удивителната опция да се погледнем в профил и отдалеко, да надникнем към усещанията си от една друга позиция – тази на другия и тази на миналото време.
Смислите, минали през тестването на времето, или най-малко през повече от един ден разлика сред размяната, са скъп опит, за който си коства да се разходим до пощата и да пуснем писмо. И да не не помни, един съвет от буен обожател на хартиените писма: Ако решите преживеете разказаното за писмата или да си припомните процеса, там, в пощата, към този момент не е доста признато да облизваш марките. Работят със актуален способ - „ мокрилник “.!
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ