6-те най-страшни епидемии в човешката история
Най-горещата тематика в света през последните седмици несъмнено е появяването измежду хората на нов тип корона вирус в китайския град Ухан, популяризирал се в и в други региона на Китай и редица близки и далечни страни.
Към края на януари, съгласно данни Националната здравна комисия на КНР, броят на инфектираните с новия ковид 2019-nCoV към този момент доближи 12 000 души, умрелите от породената от вируса пневмония са над 250 души. Не се знае какъв брой десетки хиляди хора са носители на вируса, които още не са развили признаците на заболяването.
Експертите и елементарните хора се чудят: какъв брой рискова е епидемията от новия вирус, какъв брой дълго ще продължи и какви провали върху здравето и стопанската система ще аргументи.
По-долу ще разкажем за 6-те най-смъртоносни епидемии в историята на човечеството.
1. Черният мор
Черният мор е втората пандемия на чумата в историята, чийто пик е настъпил през 1346-1353 година, а доста огнища не престават да работят до 19-ти век. Десетки милиони хора по света станаха жертва на заболяването: съгласно разнообразни оценки, от чумата са умрели сред 30% и 60% от популацията на Европа.
По всяка възможност главният източник на пандемията е бил ситуиран на северния бряг на Каспийско море, откъдето заболяването се е популяризирала в по-голямата част от Евразия и Северна Африка. Инфекциозният сътрудник е бил чумният микроб Yersinia pestis, което беше доказано от генетични проучвания на останките на жертвите на пандемията.
Неефективността на средновековната медицина и религиозните институции в битката против чумата способства за възраждането на езическите култове и суеверия, преследването на евентуални " отровители " и " разпространители на чумна отрова ", както и повишаването на религиозния фанатизъм и религиозната непоносимост.
Черната гибел нанася трайни следи в историята на Европа, оставяйки тежък отпечатък върху стопанската система, логиката на психиката, културата и даже генетичния състав на популацията.
Множество катаклизми предшестват Черната гибел. Документи и летописи от това време донасят до нас информация за съдбовната суша и последвалия апетит в Централен Китай, нахлуването на скакалци в провинция Хенан, а по-късно ураганите и проливните дъждове, обхванали Ханбалик през 1333 година (сега Пекин).
Всичко това съгласно учените е довело до огромна миграция на дребни гризачи (мишки, плъхове и други) по-близо до човешките местообитания, както и до тяхното огромно скупчване, което в последна сметка е предизвикало разпространяването на епидемията.
2. Испанският грип от 1918 година
Испанският грип, или инфлуенцата (позната в предишното като испанска болест), е най-вероятно най-разпространената пандемия от грип в историята на човечеството в безспорни цифри, както във връзка с броя на инфектираните, по този начин и на умрелите.
В годините 1918-1919г. (за 18 месеца) по света към 550 милиона души, или 29,5% от международното население, са инфектирани с инфлуенца.
Загиват над 50 милиона души, или сред 3 и 5% от международното население, което разрешава да се преглежда тази зараза като една от най-големите бедствия в историята на човечеството.
Заразяват се към 500 милиона души по целия свят. Смъртността измежду инфектираните е била сред 10 и 20%. Епидемията стартира в последните месеци на Първата международна война и бързо надминава по този максимален до оня миг въоръжен спор в историята по повод мащаба жертвите.
Смята се, че проблемите на военното време са съдействали за развиването на пандемията - неприятните санитарни условия и хранене, претъпкани военни и бежански лагери.
Грипът получава името си заради обстоятелството, че Испания е първата страна, изпитала мощно експлоадирането на епидемията. Според други източници към момента е невероятно да се дефинира точното място на появяването на болеста, само че най-вероятно Испания не е била главният фокус на епидемията. Според една версия първият случай на инфлуенцата е регистриран през 1918 година в Съединени американски щати.
3. Епидемията от ХИВ /СПИН
Преди повече от 20 години в света стартира епидемията на най-страшното и незнайно вирусно заболяване - СПИН. Неговата инфекциозност, бързото разпространяване и неизлечимостта са спечелили на заболяването славата на " чумата на ХХ век ".
Синдромът на добитата имунна непълнота (СПИН,AIDS на английски), породен от вируса на човешкия имунодефицит (ХИВ), е смъртоносна болест и сега няма лекуване за него.
В наши дни СПИН има пандемичен темперамент, като през 2007 година броят на болните по света се прави оценка на 33,2 милиона души, а на жертвите на заболяването - на 2,1 милиона души годишно, в това число 330 хиляди деца. Над три четвърти от умрелите са в Субсахарска Африка.
Някои учени считат, че вирусът на ХИВ се предава от маймуни на хора към 1926 година. Последните изследвания демонстрират, че хората са се заразили с този вирус в Западна Африка.
През 1985 година е открито, че ХИВ се предава посредством телесните течности на тялото: кръв, сперма и майчино мляко. През същата година е създаден първият тест за ХИВ, въз основа на който кръвта на донорите и нейните препарати са тествани за ХИВ в Съединени американски щати и Япония.
През 1987 година Световната здравна организация утвърждава името на причинителя на СПИН - " вирус на човешкия имунодефицит " (ХИВ или в британското редуциране HIV).
Глобалната стратегия за СПИН на СЗО е основана през 1987 година, а Глобалната тактика за СПИН е призната от Световната здравна асамблея. През същата година в редица страни е въведено първото антивирусно лекарство, азидотимидин (зидовудин, ретровир), за лекуване на пациенти.
В сегашния стадий на развиване на медицината няма лекарство, което да излекува изцяло това заболяване. Въпреки това, с навременното започване на лекуване с ХИВ, е допустимо за дълго да се отсрочи моментът на прехода на вируса на имунодефицита към развиването на СПИН и в резултат на това да се удължи повече или по-малко естественият живот на пациента.
4. Юстиниановата чума
Чумата на Юстиниан е първата в историята записана пандемия (световна епидемия) от чумата. Тя поражда по време на ръководството на византийския император Юстиниан I и обгръща цялата територия на цивилизования свят от това време и се демонстрира като обособени епидемии в продължение на два века (541-750).
Благодарение на оживелите летописи учените са открили прогнозната година на експлоадирането на чумната зараза - 540-541. Предполага се също, че първият източник на чумата се появява в Етиопия или Египет, след което заболяването доближава Константинопол по комерсиалните канали на Средиземноморието и по-късно в северната, южната и източната част на Византия, след което се популяризира и в прилежащите страни.
По-късно епидемията плъзва в Северна Африка, цяла Европа, Централна и Южна Азия и Арабия, само че съвсем в никакъв случай не засегна Източна Азия.
Във Византийската империя епидемията доближи кулминационната точка си към 544 година, когато всеки ден в Константинопол умират до 5 хиляди души, а в някои дни смъртността доближава 10 хиляди души.
Болестта минава основно в бубонна и септична форма. Никой от съвременниците на епидемията не загатва подобен видим знак, говорещ за белодробна чума като хемоптиза. Първичната септична чума предизвиква необикновен смут у съвременниците. Видимо здрав човек умира от нея в същия ден на инфектирането и преди да се появят някакви клинични признаци.
Около 66 милиона души са станали жертва на чумата на Изток (66% от популацията на Константинопол умира), в Европа умират до 25 милиона души.
Най-вероятно точно тази чума е записана в ирландските източници като crom conaill (549-550): от нея починаха доста светци и крале (включително кралят на уелското кралство Гуинед Милгун и св. Финландия от Клонар).
Въз основа на описанието на заболяването в ирландски източници, редица специалисти показаха подозрения, че през 549 и 664 година Британските острови са били наранени от същата зараза.
5. Антонинова чума
Юстиниан не е първият император, в чието ръководство нахлува страшна болест. Нещо сходно се случва преди този момент при Марк Аврелий Антонин.
През 165 година римските легиони, връщащи се от Месопотамия, донасят у дома освен военни титли, само че и патоген, който провокира зараза, която влезе в историята като чумата на Антонин или " Галеновата чума ". Тази зараза върлувала в Римската империя от 164 до 180 година.
Гръцкият доктор Гален, който разказа нейните признаци, показва тресчица, кървави изпражнения, мехурен обрив и кожни язви. Информацията, предоставена от Гален, не дефинира ясно характера на заболяването, само че учените нормално я диагностицират като едра шарка към която популацията на империята нямало имунитет.
Пандемията се популяризира в елементи на Европа, Азия и Северна Африка, като в дълготраен проект убива до 10 милиона души.
Смята се, че смъртността в редиците на римската войска е била минимум 15%. Някои историци настояват, че това злополучие е последвано от тежък стопански крах.
Целият този набор от фактори може да е отслабил Рим толкоз доста, че той към този момент не може да излезе от рецесията. И в случай че повода за това беше едра шарка, тогава имаме причина за наслада, защото през днешния ден тази болест е победена. Това беше реализирано от международната стратегия за премахване на едрата шарка, извършена през 60-70-те години на предишния век.
6. Холера
Холерата е позната на човечеството още от времето на бащата на медицината елинският доктор Хипократ, умрял сред 377 и 356 година преди новата епоха. Той разказа болестта доста преди първата огромна пандемия, която стартира през 1816 година.
Всички епидемии от тази болест в миалото се зараждат в долината на индийската река Ганг. Разпространението е улеснено от топлината, замърсяване на водата и всеобщо скупчване на хора наоколо до реките.
Учените са разпознали седем пандемии от холера в човешката история. В някои страни към момента се следят огнища на холера.
Един от най-новите случаи на зараза от холера стартира (и продължава) на карибската островна страна Хаити през 2010 година Общо над 800 хиляди души бяха инфектирани. В пиковите моменти дневно се разболяват до 200 души. В страната живеят 9,8 милиона души, т.е. холерата засегна съвсем 10% от популацията.
Смята се, че началото на епидемията е положено от непалски миротворци, които вкарват холера в една от главните реки на страната. /money.bg
Към края на януари, съгласно данни Националната здравна комисия на КНР, броят на инфектираните с новия ковид 2019-nCoV към този момент доближи 12 000 души, умрелите от породената от вируса пневмония са над 250 души. Не се знае какъв брой десетки хиляди хора са носители на вируса, които още не са развили признаците на заболяването.
Експертите и елементарните хора се чудят: какъв брой рискова е епидемията от новия вирус, какъв брой дълго ще продължи и какви провали върху здравето и стопанската система ще аргументи.
По-долу ще разкажем за 6-те най-смъртоносни епидемии в историята на човечеството.
1. Черният мор
Черният мор е втората пандемия на чумата в историята, чийто пик е настъпил през 1346-1353 година, а доста огнища не престават да работят до 19-ти век. Десетки милиони хора по света станаха жертва на заболяването: съгласно разнообразни оценки, от чумата са умрели сред 30% и 60% от популацията на Европа.
По всяка възможност главният източник на пандемията е бил ситуиран на северния бряг на Каспийско море, откъдето заболяването се е популяризирала в по-голямата част от Евразия и Северна Африка. Инфекциозният сътрудник е бил чумният микроб Yersinia pestis, което беше доказано от генетични проучвания на останките на жертвите на пандемията.
Неефективността на средновековната медицина и религиозните институции в битката против чумата способства за възраждането на езическите култове и суеверия, преследването на евентуални " отровители " и " разпространители на чумна отрова ", както и повишаването на религиозния фанатизъм и религиозната непоносимост.
Черната гибел нанася трайни следи в историята на Европа, оставяйки тежък отпечатък върху стопанската система, логиката на психиката, културата и даже генетичния състав на популацията.
Множество катаклизми предшестват Черната гибел. Документи и летописи от това време донасят до нас информация за съдбовната суша и последвалия апетит в Централен Китай, нахлуването на скакалци в провинция Хенан, а по-късно ураганите и проливните дъждове, обхванали Ханбалик през 1333 година (сега Пекин).
Всичко това съгласно учените е довело до огромна миграция на дребни гризачи (мишки, плъхове и други) по-близо до човешките местообитания, както и до тяхното огромно скупчване, което в последна сметка е предизвикало разпространяването на епидемията.
2. Испанският грип от 1918 година
Испанският грип, или инфлуенцата (позната в предишното като испанска болест), е най-вероятно най-разпространената пандемия от грип в историята на човечеството в безспорни цифри, както във връзка с броя на инфектираните, по този начин и на умрелите.
В годините 1918-1919г. (за 18 месеца) по света към 550 милиона души, или 29,5% от международното население, са инфектирани с инфлуенца.
Загиват над 50 милиона души, или сред 3 и 5% от международното население, което разрешава да се преглежда тази зараза като една от най-големите бедствия в историята на човечеството.
Заразяват се към 500 милиона души по целия свят. Смъртността измежду инфектираните е била сред 10 и 20%. Епидемията стартира в последните месеци на Първата международна война и бързо надминава по този максимален до оня миг въоръжен спор в историята по повод мащаба жертвите.
Смята се, че проблемите на военното време са съдействали за развиването на пандемията - неприятните санитарни условия и хранене, претъпкани военни и бежански лагери.
Грипът получава името си заради обстоятелството, че Испания е първата страна, изпитала мощно експлоадирането на епидемията. Според други източници към момента е невероятно да се дефинира точното място на появяването на болеста, само че най-вероятно Испания не е била главният фокус на епидемията. Според една версия първият случай на инфлуенцата е регистриран през 1918 година в Съединени американски щати.
3. Епидемията от ХИВ /СПИН
Преди повече от 20 години в света стартира епидемията на най-страшното и незнайно вирусно заболяване - СПИН. Неговата инфекциозност, бързото разпространяване и неизлечимостта са спечелили на заболяването славата на " чумата на ХХ век ".
Синдромът на добитата имунна непълнота (СПИН,AIDS на английски), породен от вируса на човешкия имунодефицит (ХИВ), е смъртоносна болест и сега няма лекуване за него.
В наши дни СПИН има пандемичен темперамент, като през 2007 година броят на болните по света се прави оценка на 33,2 милиона души, а на жертвите на заболяването - на 2,1 милиона души годишно, в това число 330 хиляди деца. Над три четвърти от умрелите са в Субсахарска Африка.
Някои учени считат, че вирусът на ХИВ се предава от маймуни на хора към 1926 година. Последните изследвания демонстрират, че хората са се заразили с този вирус в Западна Африка.
През 1985 година е открито, че ХИВ се предава посредством телесните течности на тялото: кръв, сперма и майчино мляко. През същата година е създаден първият тест за ХИВ, въз основа на който кръвта на донорите и нейните препарати са тествани за ХИВ в Съединени американски щати и Япония.
През 1987 година Световната здравна организация утвърждава името на причинителя на СПИН - " вирус на човешкия имунодефицит " (ХИВ или в британското редуциране HIV).
Глобалната стратегия за СПИН на СЗО е основана през 1987 година, а Глобалната тактика за СПИН е призната от Световната здравна асамблея. През същата година в редица страни е въведено първото антивирусно лекарство, азидотимидин (зидовудин, ретровир), за лекуване на пациенти.
В сегашния стадий на развиване на медицината няма лекарство, което да излекува изцяло това заболяване. Въпреки това, с навременното започване на лекуване с ХИВ, е допустимо за дълго да се отсрочи моментът на прехода на вируса на имунодефицита към развиването на СПИН и в резултат на това да се удължи повече или по-малко естественият живот на пациента.
4. Юстиниановата чума
Чумата на Юстиниан е първата в историята записана пандемия (световна епидемия) от чумата. Тя поражда по време на ръководството на византийския император Юстиниан I и обгръща цялата територия на цивилизования свят от това време и се демонстрира като обособени епидемии в продължение на два века (541-750).
Благодарение на оживелите летописи учените са открили прогнозната година на експлоадирането на чумната зараза - 540-541. Предполага се също, че първият източник на чумата се появява в Етиопия или Египет, след което заболяването доближава Константинопол по комерсиалните канали на Средиземноморието и по-късно в северната, южната и източната част на Византия, след което се популяризира и в прилежащите страни.
По-късно епидемията плъзва в Северна Африка, цяла Европа, Централна и Южна Азия и Арабия, само че съвсем в никакъв случай не засегна Източна Азия.
Във Византийската империя епидемията доближи кулминационната точка си към 544 година, когато всеки ден в Константинопол умират до 5 хиляди души, а в някои дни смъртността доближава 10 хиляди души.
Болестта минава основно в бубонна и септична форма. Никой от съвременниците на епидемията не загатва подобен видим знак, говорещ за белодробна чума като хемоптиза. Първичната септична чума предизвиква необикновен смут у съвременниците. Видимо здрав човек умира от нея в същия ден на инфектирането и преди да се появят някакви клинични признаци.
Около 66 милиона души са станали жертва на чумата на Изток (66% от популацията на Константинопол умира), в Европа умират до 25 милиона души.
Най-вероятно точно тази чума е записана в ирландските източници като crom conaill (549-550): от нея починаха доста светци и крале (включително кралят на уелското кралство Гуинед Милгун и св. Финландия от Клонар).
Въз основа на описанието на заболяването в ирландски източници, редица специалисти показаха подозрения, че през 549 и 664 година Британските острови са били наранени от същата зараза.
5. Антонинова чума
Юстиниан не е първият император, в чието ръководство нахлува страшна болест. Нещо сходно се случва преди този момент при Марк Аврелий Антонин.
През 165 година римските легиони, връщащи се от Месопотамия, донасят у дома освен военни титли, само че и патоген, който провокира зараза, която влезе в историята като чумата на Антонин или " Галеновата чума ". Тази зараза върлувала в Римската империя от 164 до 180 година.
Гръцкият доктор Гален, който разказа нейните признаци, показва тресчица, кървави изпражнения, мехурен обрив и кожни язви. Информацията, предоставена от Гален, не дефинира ясно характера на заболяването, само че учените нормално я диагностицират като едра шарка към която популацията на империята нямало имунитет.
Пандемията се популяризира в елементи на Европа, Азия и Северна Африка, като в дълготраен проект убива до 10 милиона души.
Смята се, че смъртността в редиците на римската войска е била минимум 15%. Някои историци настояват, че това злополучие е последвано от тежък стопански крах.
Целият този набор от фактори може да е отслабил Рим толкоз доста, че той към този момент не може да излезе от рецесията. И в случай че повода за това беше едра шарка, тогава имаме причина за наслада, защото през днешния ден тази болест е победена. Това беше реализирано от международната стратегия за премахване на едрата шарка, извършена през 60-70-те години на предишния век.
6. Холера
Холерата е позната на човечеството още от времето на бащата на медицината елинският доктор Хипократ, умрял сред 377 и 356 година преди новата епоха. Той разказа болестта доста преди първата огромна пандемия, която стартира през 1816 година.
Всички епидемии от тази болест в миалото се зараждат в долината на индийската река Ганг. Разпространението е улеснено от топлината, замърсяване на водата и всеобщо скупчване на хора наоколо до реките.
Учените са разпознали седем пандемии от холера в човешката история. В някои страни към момента се следят огнища на холера.
Един от най-новите случаи на зараза от холера стартира (и продължава) на карибската островна страна Хаити през 2010 година Общо над 800 хиляди души бяха инфектирани. В пиковите моменти дневно се разболяват до 200 души. В страната живеят 9,8 милиона души, т.е. холерата засегна съвсем 10% от популацията.
Смята се, че началото на епидемията е положено от непалски миротворци, които вкарват холера в една от главните реки на страната. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ