Евростат: Българинът харчи най-много за храна
Най-голямото перо от разходи в " потребителската кошница " на българина за 2017 година, е била храната, регистрират данни от разбор на Евростат за финансовите характерности на потреблението за семействата в Европейски Съюз.
По този индикатор страната ни е в компанията на Румъния, Латвия и Естония, където " храната " е най-важният индикатор в разноските за ползване на семействата, предава Българска телеграфна агенция.
Общият потребителски разход на българина по разнообразни пера, е бил 82 % от общо 100, от които близо една трета, или 30 %, са отивали за храна и неалкохолни питиета.
Второто по величина перо в разноските на българина са били финансите, отделени за поддръжка на жилището: за вода, ток, газ, отопление с парно или други твърди горива - към 15 на 100.
За превоз и обществени осигуровки българинът е отделял към 7 на 100 от приходите си. За облекло и обувки, както и за обзавеждане и поддържане на дома си, а също и за алкохол и цигари - 4,2 на 100.
За опазване на здравето българинът е отделял 5,4 %, за свободно време, културен отдих, както и за разнообразни типове връзки - по 4,4 на 100 и други
В структурата на общия приход на българина през м.г. най-голям условен дял заема работната заплата - 54,5 на 100. Доходите от всички други обществени прехвърляния /пенсии, компенсации за безработни, добавки за деца и други обществени помощи и обезщетения/ образуват към 30 на 100 от общия приход на семействата у нас през 2017 година
От предметите за дълготрайна приложимост най-масово българските семейства са употребявали тв приемникът - близо 99 от семействата у нас са имали по един тв приемник, а 30 на 100 - по два или повече тв приемника.
Половината от българските семейства /над 52 процента/ са имали по един автомобил, а 5 на 100 - по два или повече автомобила.
Мобилни телефони имат към този момент 94 % от българите, а стационарни телефони - 32 % и така нататък
Една четвърт от разноските на семействата
в Европейски Съюз са свързани с поддръжката на жилището
Характеристиките на ползване на семействата в Европейски Съюз варират и в огромна степен зависят от нивото на приходите, културните привички и географското състояние на страните, регистрира анализът на Евростат. Все отново най-голямата част, съвсем една четвърт от разноските за ползване на множеството семейства в Европейски Съюз, са отивали за поддръжката на жилището: вода, електричество, газ или различен тип отопление /тук се изключва покупката на жилището/.
Следващото най-голямо перо от разноските на европейците е било за превоз - 13 на 100. Около 12 % европейците са харчили за храна.
Следващи по значимост разноски за европейците са били за " заведения за хранене и хотели " и " отдих и просвета " с дялове от към 9 %, регистрира анализът.
Най-голям е бил делът на разноските за дома във Финландия - близо 30 %, Дания - 29 %, Англия - 27 %, Швеция и Франция - по 26 % и други
Най-разточителни в харченето за заведения за хранене и хотели са били жителите на Малта - 19 %, Кипър - 17 % и Испания - 16 %.
Ситуацията при съседите ни е следната - в Гърция най-голям дял от 20 % се харчат за поддръжката на дома, към 17 % - за храна и 16 % - за хотели и заведения за хранене.
В Румъния най-значителни /подобно на България/ са разноските за храна - 28 на 100, за дома се харчат към 22 % от приходите на семействата, а трето най-голямо перо са разноските за превоз - 12 %.
През 2017 година Дания е била най-скъпата държава-членка в перото за " заведения за хранене и хотели " - 51 % над междинното за Европейски Съюз., за " храна " - също 50 % над междинното за Европейски Съюз, за " отдих и просвета " - 48 на 100 над междинното за Европейски Съюз.
Ирландия пък е била най-скъпата държава-членка за алкохолни питиета и тютюневи произведения - 74 на 100 над междинното за Европейски Съюз.
Люксембург е бил най-скъпата страна в Европейски Съюз за жилища, вода, електричество и газ - 63 % над междинното за Европейски Съюз.
Гърция е била водач по скъпотия за връзките - 54 на 100 над междинното за Европейски Съюз, а Швеция е била най-скъпа за " облекла и обувки " - 34 % над междинното за Европейски Съюз, регистрира още анализът на Евростат.
По този индикатор страната ни е в компанията на Румъния, Латвия и Естония, където " храната " е най-важният индикатор в разноските за ползване на семействата, предава Българска телеграфна агенция.
Общият потребителски разход на българина по разнообразни пера, е бил 82 % от общо 100, от които близо една трета, или 30 %, са отивали за храна и неалкохолни питиета.
Второто по величина перо в разноските на българина са били финансите, отделени за поддръжка на жилището: за вода, ток, газ, отопление с парно или други твърди горива - към 15 на 100.
За превоз и обществени осигуровки българинът е отделял към 7 на 100 от приходите си. За облекло и обувки, както и за обзавеждане и поддържане на дома си, а също и за алкохол и цигари - 4,2 на 100.
За опазване на здравето българинът е отделял 5,4 %, за свободно време, културен отдих, както и за разнообразни типове връзки - по 4,4 на 100 и други
В структурата на общия приход на българина през м.г. най-голям условен дял заема работната заплата - 54,5 на 100. Доходите от всички други обществени прехвърляния /пенсии, компенсации за безработни, добавки за деца и други обществени помощи и обезщетения/ образуват към 30 на 100 от общия приход на семействата у нас през 2017 година
От предметите за дълготрайна приложимост най-масово българските семейства са употребявали тв приемникът - близо 99 от семействата у нас са имали по един тв приемник, а 30 на 100 - по два или повече тв приемника.
Половината от българските семейства /над 52 процента/ са имали по един автомобил, а 5 на 100 - по два или повече автомобила.
Мобилни телефони имат към този момент 94 % от българите, а стационарни телефони - 32 % и така нататък
Една четвърт от разноските на семействата
в Европейски Съюз са свързани с поддръжката на жилището
Характеристиките на ползване на семействата в Европейски Съюз варират и в огромна степен зависят от нивото на приходите, културните привички и географското състояние на страните, регистрира анализът на Евростат. Все отново най-голямата част, съвсем една четвърт от разноските за ползване на множеството семейства в Европейски Съюз, са отивали за поддръжката на жилището: вода, електричество, газ или различен тип отопление /тук се изключва покупката на жилището/.
Следващото най-голямо перо от разноските на европейците е било за превоз - 13 на 100. Около 12 % европейците са харчили за храна.
Следващи по значимост разноски за европейците са били за " заведения за хранене и хотели " и " отдих и просвета " с дялове от към 9 %, регистрира анализът.
Най-голям е бил делът на разноските за дома във Финландия - близо 30 %, Дания - 29 %, Англия - 27 %, Швеция и Франция - по 26 % и други
Най-разточителни в харченето за заведения за хранене и хотели са били жителите на Малта - 19 %, Кипър - 17 % и Испания - 16 %.
Ситуацията при съседите ни е следната - в Гърция най-голям дял от 20 % се харчат за поддръжката на дома, към 17 % - за храна и 16 % - за хотели и заведения за хранене.
В Румъния най-значителни /подобно на България/ са разноските за храна - 28 на 100, за дома се харчат към 22 % от приходите на семействата, а трето най-голямо перо са разноските за превоз - 12 %.
През 2017 година Дания е била най-скъпата държава-членка в перото за " заведения за хранене и хотели " - 51 % над междинното за Европейски Съюз., за " храна " - също 50 % над междинното за Европейски Съюз, за " отдих и просвета " - 48 на 100 над междинното за Европейски Съюз.
Ирландия пък е била най-скъпата държава-членка за алкохолни питиета и тютюневи произведения - 74 на 100 над междинното за Европейски Съюз.
Люксембург е бил най-скъпата страна в Европейски Съюз за жилища, вода, електричество и газ - 63 % над междинното за Европейски Съюз.
Гърция е била водач по скъпотия за връзките - 54 на 100 над междинното за Европейски Съюз, а Швеция е била най-скъпа за " облекла и обувки " - 34 % над междинното за Европейски Съюз, регистрира още анализът на Евростат.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ