Най-голямата криза в историята на НАТО не е предизвикана от

Най-голямата рецесия в историята на НАТО не е провокирана от външен зложелател, а от трагичното отдръпване на Франция от военните структури на Алианса през 1966 година

Недоволен от американската доминация в Пакта и от съществуващата съгласно него ос Вашингтон–Лондон вътре в организацията, френският президент Шарл дьо Гол изтегля своите офицери от щабовете на НАТО и гони всички войски на съдружниците от територията на Франция. Тогава гневният държавен секретар на Съединени американски щати Дийн Ръск попитал Дьо Гол – „ Вашата заповед за изтеглянето на американските войски от френска територия включва ли и телата на нашите бойци, заровени във френски гробища? “. Кризата обаче е овладяна, защото останалите европейски съдружници от НАТО удостоверяват виталността на трансатлантическата връзка и не престават да разчитат на американското водачество в Алианса. След края на Студената война Франция стартира последователно връщане във военните структури на НАТО, което е формализирано с решение на президента Саркози от 2009 година

През предишния месец обаче актуалният собственик на Елисейския замък Еманюел Макрон даде за английското сп. „ Икономист “ едно скандално изявление, което бе изтълкувано от мнозина като знак за завръщането на Франция към голистката геополитическа линия. „ НАТО е в мозъчна гибел “, сподели Макрон и се стимулира с дейностите на Турция и Съединени американски щати, които подриват основите на Северноатлантическия пакт.

Наистина, напоследък недоразуменията вътре в НАТО станаха много и сложиха под въпрос вътрешното сцепление в организацията. Доналд Тръмп настоятелно и даже истерично желае европейците да дават повече пари за защита, респективно да купуват повече американско въоръжение. Ердоган предприе едностранна военна акция в Сирия и настоя съдружниците от НАТО да признаят Отрядите за национална самозащита на сирийските кюрди за терористична организация. Макрон пък счита, че с толкоз несговорчиви и своенравни водачи като Тръмп и Ердоган Алианса изпада в мозъчна гибел.

През тази седмица край Лондон се организира следващата среща на държавните ръководители на страните от НАТО, която най-малко към този момент приглуши вътрешните несъгласие в организацията. Форумът приключи с декларация, подкрепена от всички страни членки. В нея за следващ път се удостоверява задължението за съблюдаване на най-важния член пети от Вашингтонския контракт, който планува нахлуване против една страна от НАТО да се преглежда като офанзива против всички страни от Алианса и изисква тяхната незабавна реакция.

Турция даваше сигнали, че ще блокира приемането на освежен проект на НАТО за защита на Полша и прибалтийските републики, в случай че не бъдат задоволени нейните претенции във връзка с сирийската военна интервенция и кюрдите. На самата среща край Лондон обаче това не се случи и проектът бе утвърден. Явно Анкара е била уверена, че настояването й е неизпълнимо и е по-добре да не разрушава консенсуса в организацията. Още повече, че сега Турция е една от страните, чиято сигурност е подсилена напълно непосредствено от Алианса. В рамките на задача на НАТО в Адана и Карманмарш, в югоизточната част на страната, са ситуирани испански и италиански ракетни батареи „ земя-въздух ”, които бранят турското въздушно пространство, а в базата в Коня има натовски самолети АУАКС.

НАТО надживя Съюз на съветските социалистически републики и Осама бин Ладен, евентуално ще преживее и сегашните вътрешни провокации в лицето на Тръмп, Ердоган и Макрон. Този извод може да бъде изработен от приключилата в Лондон среща на Алианса. Но истината е една – всички държави-членки имат изгода от НАТО, тъй като груповата защита е по-евтина и по-ефективна от самостоятелната. Напъните на Тръмп да унищожи фундамента на Алианса като сложи под въпрос американския ангажимент по член пети от Северноатлантическия контракт са безплодни. Президентът е възпрян както от Конгреса на Съединени американски щати, по този начин и от личното му своенравие. Фактите не демонстрират понижен американски ангажимент към европейската защита. Напротив – откогато Тръмп е президент числеността на войските на Съединени американски щати, ситуирани в Европа, се е нараснала с 5%. Повече са станали и ученията на НАТО на Стария континент. От своя страна и европейците не са напълно глухи за воплите на Тръмп и към този момент започнаха да усилват военните си бюджети.

Иначе особеното усещане за заканите си остава. Съединени американски щати се притесняват най-вече от Китай и Русия, Полша и прибалтийските републики – от съветския експанзионизъм, Турция – от кюрдите, Франция – от терористичните огнища в Близкия Изток и Африка, Италия и Гърция – от имигрантите. Но минимален общ знаменател може да бъде открит. Освен това в НАТО има и наднационални структури, които играят ролята на спотайващ детайл – щабове, командвания, администрация, проучвателен звена.

Като цяло НАТО изпитва известна екзистенциална рецесия, тъй като бе основана като организация за териториална защита, която да работи в тъкмо избран географски регион, а множеството от актуалните закани за сигурността са екстериториални. Но това не значи, че те не изискват групов отговор. НАТО към този момент очерта като свои полета за деяние и две отвъдгеографски сфери – киберпространството и Космоса. А и съветската анексия на Крим от 2014 година сподели, че остарялата задача за териториална защита не е изгубила изцяло своята новост.

В умозаключение – на организацията, която неотдавна навърши 70 години, към момента й е рано за пенсия. /БГНЕС

————

Д-р Пламен Димитров, Информационен център на Министерство на отбраната