Съществуват ли самодиви?
Най-големият боязън на нашите прародители, на които работата им е била обвързвана с дълъг престой по гористи и диви места, бил обвързван с митичните същества – самодивите.
Етнолози допускат, че самодивите са сходни на рисковите нимфи от гръцката митология и със русалките. Българският обичай заема митични същества и ги трансферира към планината, в културна действителност на народа ни. В митологичните показа самодивите са посредник сред земния и неземния, философски свят. Красивият им тип обаче е взет от славянските традиции.
Самодивите съчетават в себе си човешки образ и свръхестествени качества. Те се появяват на Благовещение, някъде до към края на август. Живеят на тъмни, сенчести места и обичат да танцуват самодивските си хора. Всеки станал очевидец на него е жертван да почине.
Самодивите се обличат в бяло. Имат руси и червени коси, както и светли очи. В обичайните вярвания светлите очи вършат връзка със “забранени ” светове и по тази причина могат да бъдат доста рискови. Най-общо провокират урочасване и заболявания, от време на време даже и без да желаят.
Има доста митове по какъв начин самодивите се “заиграват ” с овчари, тъй като и най-вече с тях се виждат в планината. Много са случаите на влюбване сред митичната горска жена и овчаря, само че това е прекомерно рискова обич за представителя на елементарния човешки жанр. Самодивите са ревностни, провокират заболявания, най-много асма и нелечими за това време настинки.
Самодивите, с изключение на с хубостта си и склонността да убиват неоснователно, могат и да лекуват. С танците си те се свързват с заболяването, която е налегнала овчаря и я карат да напусне тялото му. Когато поддържат връзка със смъртният, той се отпуска в благословен захлас и не помни стадата, дамата и децата си, целият си доскорошен живот.
Тези чудни горски същества доста обичат мед и отровни гъби, с които се хранят. Едно от местата, на които човек може да ги срещне, е бръшлянът в гората, а бръшлянът, несъмнено, е токсичен. Любимото им растение е росенът.
Има доста митове, свързани със самодивите и отношението им с елементарните хора. Едно вярване гласи, че в случай че пастир открадне бялата риза на фея, до момента в който тя се къпе, може да я ръководи, защото силата на самодивата се крие точно в ризата.
Съществуването на самодивите не е потвърдено и едва ли в миналото ще бъде. Те са митологичен облик, каращ хората да заобикалят тъмните гористи местности. Самодивата чисто и просто въплъщава страха на човек от незнайното и неразбраното.
