Най-добрият приятел на човека е кучето, това се знае от

Най-добрият другар на индивида е кучето, това се знае от епохи. Но преди 16500 години хората са били на напълно друго мнение. На гробището Уйун ал Хамам в Йордания били открити два гроба, в които дружно с хората били заровени лисици.

Самото гробище е на към 16 500 години и се отнася към мезолитичния интервал. Гробове, в които са били открити кучета, заровени със стопаните си, датират четири хиляди години по-късно.

В първия гроб, открит в йорданското гробище, са били заровени дружно мъж и жена, като покрай мъжа, дружно с други негови очевидно обичани предмети, имало череп и раменна кост от лисица.

Във втория гроб имало цялостен скелет на лисица, където пък липсвали черепът и раменната кост. В гроба с лисицата имало няколко кости, които принадлежали на мъжа от прилежащия гроб.

Логиката сочи, че лисицата е била убита и заровена дружно със стопанина си. Личи си, че гробът е разравян и костите са пренасяни от друго място – при повторното заравяне останките на лисицата още веднъж са били до тези на стопанина й.

Видима е мощната връзка сред индивида и лисицата. Смята се, че в древността преместването на човежшките остатъци е имало голямо значение. Във втория йордански гроб няма нито един предмет, има единствено кости от лисица.

Това може да приказва единствено за едно: че преди хиляди години хората и лисиците са имали доста мощна връзка. Най-вероятно лисиците са били домашни животни и по тази причина е трябвало да съпроводят стопаните си в отвъдното.

В древността никой не е ходил на лов за лисици, тъй като точно те са били домашните любимци, които по-късно са били сменени от кучетата. По всяка възможност хората са предпочели кучетата, защото са доста по-дружелюбни от лисиците и доста елементарно се опитомяват.

Лисиците могат да бъдат опитомени, само че за това се желае страхотна воля, метод към животните и самообладание. По природа лисиците са доста плашливи и мъчно се поддават на каквото и да било образование.