Древни очила помагали на Нерон
Най-добрият образец, даден в историята за ранно носене на очила е този за римския император Нерон, упоменат от Плиний.
Нерон бил късоглед и му било много мъчно да следи гладиаторските боеве. За да ги вижда добре, той употребявал късчета зелен кристал, които приближавали обекта образно.
Това бил прадядото на монокъла, който се придържал с железна ръкохватка, а лещата била направена най-вероятно от смарагд.
През последното столетие специалистите доста дискутират на тематика късогледството на Нерон и стигнаха до извода, че изобретяването на средства за промяна на зрението преди 2 хиляди години е изцяло допустимо.
Доскоро се смяташе, че очилата са се появили едвам през XIII век. Според откривателите античните очила са били нещо като сценичен бинокъл, който понякога се поднасял към очите.
Най-вероятно той е имал и рамки, които са се закрепвали зад ушите. Те са се правели от кожа или плат и много комфортно кацвали на носа. Като цяло обаче те се употребявали повече като лупа, изключително при четене.
Освен очилата и лещите в древността са били огромен шлагер стъклата за „ запалване ” – дребни стъклени съдове с диаметър 5 мм, които се пълнели с вода и с тяхна помощ се приближавали предметите като с лупа.
Освен това те фокусирали слънчевите лъчи и се употребили за разпалване на огън и обгаряне на рани.
Те били доста евтини и елементарно се правели, по тази причина доста музеи по света имат десетки от тях. Доскоро обаче се смяташе, че това са стъкленици за парфюми.
