Най-честите фрактури в човешкото тяло са тези на дисталния радиус

Най-честите фрактури в човешкото тяло са тези на дисталния радиус ( лъчева кост). В множеството случаи, когато става въпрос за „ фрактура на китката” се има поради фрактура на дисталния радиус. Най-голяма периодичност на тези повреди се следи в две възрастови групи: деца от 6 до 10 години и възрастни от 60 до 70 години. Най-честият механизъм, по който се получават супванията в тази обаст са в следствие от тривиално рухване върху дланта, като колкото по-напреднала е възрастта на пациента, толкоз по-ниска е силата на контузията, предизвикала счупването. Най-често тези фрактури се срещат при дами след менопауза, които имат локализирана или генерализирана остеопороза.

Клиничната картина се характеризира с болежка в региона на китката, отичане, и забележима дисторция. Важно за потърпевшия е още преди да потърси първа помощ, да смъкна всички пръстени и бижута, в случай че има такива на травмирания крак, защото последващият оток прави тази задача изключителна сложна.

В множеството случаи рентгенографии във анфас и профил са задоволителни за доказване на диагнозата. Скенерът влиза в изгода при в допълнение диагностично уточняване на вътреставните фрактури и при възможен проект за оперативно лекуване.

Със своята дистална част, лъчевата кост артикулира с карпалните кости (костите на дланта) и с лакътната кост (улна), като надлежно образува радиокарпална става и радиоулнарна става. Затова и фрактурите на дисталния радиус могат да се разделят на извънставни и вътреставни.

Извънставни са тези фрактури, които пораждат най-често проксимално (нагоре) от радиокарпалната и радиоулнарната става и съотверно не засягат последните две. Като вътреставни се дефинират всички фрактури, които засягат едната или двете стави и разбъркването на вътреставните фрагментите е почвече от 2 мм.

Лечението на фрактурите на дисталния радиус може да бъде оперативно и неоперативно. Целта на лекуването е да се реализира пъла независимост на придвижванията в китката и липса на болежка след зарастване на счупването.

По-голямата част от тези фрактури се лекуват неоперативно посредством закрито наместване и съответна гипсова имобилизация. Правилният способ на лекуване се дефинира от стабилността на фрактурата. Стабилността се дефинира като опцията на една фрактура да противодейства на силите на разбъркване, откакто веднъж е била наместена в анатомичната си позиция.

Освен видът фрактура, съществуват и някои местни фактори, които окават въздействие върху стабилността: степента на разбъркване на счупването, степента на накъсване на костта, силата на трвамата, качеството на костта и други

Свързани публикации.. Фрактури на горната част на раменната кост 0 Фрактури на глезена - най-често при стъпване изкривено 0 Щитовидната жлеза може да алармира за проблем чрез болежка в китката 0

Неоперативното лекуване включва наместване на фрактурата по закрит метод. Неговият триумф се базира на опцията на меките тъкани (в случая сухолжилия) да задържат наместеното към този момент строшаване в анатомична позиция. То има добър резултат, най-много при по-слабо разместени, извънставни фрактури. Колкото по-раздробено и разместено е счупването, толкоз по-голяма е силата провокирала контузията и съоветно толкоз по-голяма е увредата на меките тъкани, което компроментира и съответното неоперативно лекуване с гипс.

При строшаване дисталният радиус се деформира под действието на мускулните сили към него, като най-често се съкратява, размества се дорзално (т.е. изотзад на ръката) и се измества към палеца (радиално). При наместване, ортопедът би трябвало да противодейства на тези сили и надлежно при реализиране на анатомична репозиция, да я задържи употребявайки гипсова имобилизация. Това се прави под местна упойка в региона на фрактурата, като след наместването се слага гипсова шина. След намаляване на отока, след към седмица гипсовата шина се сменя с циркулярен гипс, който се носи за 5 до 6 седмици, като през това време се вършат контролни рентгеногафии, които наблюдават вероятно разбъркване на фрактурата в гипса и съответната степен на костно слепване.

По-конкретно, критерии за сполучливо неоперативно лекуване са: извънставно строшаване, съкращаване на лъчевата кост под 5 мм и доразлно разбъркване под 5 градуса.

Останалите фрактури подлежат на оперативно лекуване. Съществуват няколко метода на оперативна фиксацияна на тези фрактури, като в последните години, най-застъпен и с доста положителни резултати е методът на оперативна фиксация на дисталния радиус с воларна заключваща плака с винтове.
4281