Когато парите дирижират бала
Навлизаме в световния, взаимосвързан свят – дружно с екологичната злополука, провокирана от не свършващата гонка за облаги, от създадената продукция и съперничеството на милиардните сметки в банките. Мислихме, че това в никакъв случай няма да има край, нo краят въпреки всичко пристигна: купувачи към този момент няма и няма нaкъде да вървим.
И по този начин, рецесията се демонстрира в образованието и в културата (в връзките сред хората) и в повсеместните компликации с обезпечаването на насъщните потребности. Производителите имат капацитет и благоприятни условия за развиване, само че няма кой да купува стоките им. А тези пластове от западното население, които са се лишили от средства, нямат благоприятни условия да бъдат консуматори. По-рано те произвеждаха и консумираха личната си продукция и в този затворен кръг се въртяха стоките и финансите. А в този момент кръгът се разпадна.
Това даде на притежателите на капитала лъжливо решение – те започнаха да играят единствено с финансите, без да ги обръщат в артикули. Така се разду огромен „ балон ”, добавил своята милостиня в общата рецесия. Такива балони са лишени от действително напълване, те са раздути благодарение на рекламата и играта, която се води сред разнообразни банкови и други финансови системи.
И по този начин, във всички сфери на човешката активност – в образованието, в културата, в междуличностните връзки, в фамилията, което също е под съществено въздействие на настоящите условия, – хората повече не могат да съществуват. Те се оказаха безпомощни.
Да вземем за образец Испания: младежите, получили университетско обучение в Европа, връщайки се вкъщи, не могат да си намерят работа, да основат семейство и почтено да го обезпечат, развивайки се в специалността си. Всеки желае да осъществя получените познания, да заеме своето място в обществото, да сътвори семейство, да си купи жилище – само че излиза, че не е необходим на никого. Хората не могат да се осъществят на никое място, нямат естествен живот, а имат отсреща единствено безработно, неуредено положение.
Този развой се шири в целия свят и решение няма. Защото в обстановка, когато в действителност се грижа единствено за себе си и подценявам грижата за света, нямам опция да осигуря тези хора със средства за битие. Ние не се грижим един за различен и по тази причина, от една страна, бълваме огромни количества остатъци, а от друга, тези остатъци не могат да доближат до там, където обезверено се нуждаят от тях. Моят нарцисизъм не ми разрешава да се грижа за тях. Само в случай че те ме заплашват с нещо, единствено тогава, от безнадеждност, аз ги доставям с нещо.
Това доста ясно се вижда, да вземем за пример, в Африка, която преди време произвеждаше не малко артикули и доста добре се развиваше. Но там започнаха да внасят западни артикули на дъмпингови цени. Те унищожиха локалния пазар, популацията престана да създава всичко това, което беше належащо за обезпечаване на виталните му потребности, хората изгубиха работните си места и изоставиха специалностите си. А по-късно същите тези компании, които понижаваха цените на продукцията си, започнаха да ги покачват, тъй като към този момент бяха унищожили локалната конкуренция. В последна сметка, африканците потънаха в беднотия и останаха без средства, като обстановката е такава и досега.
Условията в света съществено се утежняват и стават извънредно тежки. Изостря се световната, тоталната рецесия. Тя се отразява и на развитите страни, и на страните от Третия свят, част от които едвам в този момент започнаха да се развиват. Всичко това е провокирано от човешкия нарцисизъм. А също така, към този момент усещаме всеобщата взаимовръзка: всички плуват в една лодка и в случай че даже единият нанася щета, това се отразява и на останалите. Повече не можем да напредваме. Нашият нарцисизъм удря като бумеранг по всеки един от нас.
В Европа това се демонстрира доста самобитно. В търсенето на триумф, европейските страни сътвориха взаимноизгодни връзки, които не могат да се пресечен. Излизането от тази система води към поражение. В последна сметка, вместо общ пазар, вместо взаимно произвеждане, вместо обединено общество, виждаме заплашително положение, в което никой не може да помръдне без единодушието на другите.
Точно тук стигаме до нуждата да се съобразяваме един с различен. Независимо от това, че европейската история изобилства от войни, спорове, без значение, че в предишното е имало значително трагични събития, без значение, че доста постоянно работата е стигала до кланета и подчинение на един европейски народ от различен, само че през днешния ден точно поради ненавистта, безучастността и разединението европейците, заради безнадеждност, би трябвало да преминат към съдействие. Не е задоволително просто да се съобразяваме един с различен – виждаме, че това не работи.
Става все по-ясно, че на общия пазар не може да се работи по законите на остарялата стопанска система, която сме построили, на основата на егоистичната си природа. Предишната система към този момент не действа. Днес и човешката и заобикалящата ни природа ни слагат пред ново изискване: егоистичното подпомагане към този момент няма да ни помогне, ще се наложи да осъществяваме любовта към близък.
Трудно е да изговорим тези думи. Те ни се костват нереални, толкоз далечни от нас. Сърцето не ги приема…
Но въпреки всичко можем да се приближим към това, в случай че предизвикаме върху себе си въздействието на задължаващата мощ. Днес Природата ни принуждава непредпазливо да придобиваме обич към близък, тъй като другата опция е – гибел от апетит, заболявания и стихийни бедствия. Длъжни сме вместо това да образуваме още една мощ, която ще ни задължи да вървим към взаимна обич.
Що за мощ е това? – това е обкръжението, което би трябвало да организираме по този начин, че да ни задължи да се обединим още по-силно, в сравнение с проблемите с екологията, стопанската система, образованието, продоволствието и така нататък Обществото би трябвало да бъде толкоз мощно, с цел да се опълчи на нашата същина, да възпита в нас отношение към близък и по този метод да ни преведе от край до край, от злоба до обич.
Инфо: velchev.wordpress.com
