Не същите стари песни
Националните химни могат да бъдат деликатна работа. Погребението на кралица Елизабет II мина с военна акуратност във всеки аспект като се изключи един - осъществяването на националния химн. Нацията, която в продължение на 70 години правдиво пееше едни и същи думи, се поколеба. " Бог да пази нашата милостива кралица " изглеждаше неправилно (очевидно беше леко късно за това). Но пък " Бог да пази нашия милосърден крал " също се усещаше несвоевременно - въпреки всичко тя още лежеше там, в края на краищата. В Уестминстърското абатство паството стигна до компромис. " Да живее нашия доблестен крал ", провикна се множеството.
Британският химн съдържа и други спорни проблеми. Когато се извършва в своята целокупност, той включва втори куплет, в който Бог е свикан да " разпръсне нашите врагове " и да осуети техните " подли номера ". Когато химнът е изпълнен за първи път през 1745 година, изразените в него сантименти са възприети като толкоз превъзходно подобаващи, че са посрещнати с " непрекъснати одобрителни крясъци ", апели за бис и " всеобщи овации " съгласно свидетелствата на вестник Daily Advertiser. В по-чувствителната атмосфера на 2022 година обаче и пред интернационална аудитория сходен текст звучи напълно не толкоз превъзходно. И този стих рационално е отстранен.
Коронацията на крал Чарлз III, която ще се организира през май 2023 година, е съвършена опция за още обновявания. А и английският химн не е единственият, на който би му се отразила добре лека редакция. Много от националните химни са писани през XIX век; малко са тези, които пазят равенството и многообразието, както биха желали актуалните умове; и необикновено доста на брой са пропити с кръв. Тя или се се пролива обилно (Алжир), или блика чиста (Белгия), или оцветява флага в алено (Виетнам), или мокри браздите (Франция).
Реклама
Действително малко са нациите, които показват своето най-хубаво " аз " в химните си. Погледнете да вземем за пример химна на оспорвания район Западна Сахара. Със своята ведра тоналност във F-мажор и с бодрия си маршов темп той предизвиква патриотите да " отрежат главата на нашественика! " - и то освен един път, а два пъти, което евентуално е самата формулировка на брутално ликвидиране. Междувременно виетнамският химн също по този начин твърди хората, че " пътят към славата е затрупан с труповете на нашите врагове " ; до момента в който алжирският прибягва до музикална метафора, с цел да изясни (фортисимо), че алжирците са възприели " звука на картечниците за наша мелодия ". Това не е тъкмо нещо в жанр Саймън и Гарфънкъл.
Някои проблеми ще са по-лесни за оправяне от други. Сексизмът е повтарящ се претекст в химните - само че елементарен за поправяне. Италия може да пожелае да преразгледа химна си " Италиански братя " и да го промени на " Италиански братя и сестри " - изключително в този момент, когато има своята първа жена министър председател Джорджа Мелони, която е водач на партия, кръстена на химна. Тогава както мъжете, по този начин и дамите патриоти ще могат да се усещат съпричастни, когато извършват жизнерадостния припев - " Готови сме за гибел!/Готови сме за гибел!/Италия ни прикани. Да! " - което би било чудесна крачка напред към тъждество сред половете.
Има и други провокации. Много от химните насърчават самонараняването; някои би трябвало да идват с предизвестия за заплаха. Италианският да вземем за пример романтизира гибелта, до момента в който " детският стих " в " Марсилезата " окуражава френските деца да умират като възрастните и да " споделят техните ковчези ", вместо да одобряват проваляне. (Това смесва суицидните мисли с нотка исторически ревизионизъм - защото французите имат прочут опит в предишното с предпочитането на провалянето пред гибелта.) Турският химн пък нагледно разказва по какъв начин един ден падналите патриоти ще се надигнат от гробовете си: " Кървави сълзи ще се леят от всяка моя рана ", гласи той, " и безжизненото ми тяло ще изригне от земята ".
Наистина, в случай че прочетете няколко химна един след различен, ще ви е мъчно да отпъдите мисълта, че създателите им са хора с нерадостна орис. Мнозина наподобяват депресирани; неколцина са изпълнени с параноя; други показват явна податливост към катастрофичност. Да вземем " Марсилезата ", чийто първи куплет съдържа чаровния и привидно пасторален стих: " Чувате ли по какъв начин в полята ", стартира той. Какъв ли би могъл да бъде този тон? Мучене на крави? Шумоленето напразно в лозовите листа? Не: това е " ревът на тези свирепи бойци. Те идват, с цел да прережат гърлата на вашите дами и деца ".
Реклама
Накратко, има огромен капацитет за усъвършенствания. Химните евентуално биха могли да се концентрират повече върху позитивните национални черти. Френският да вземем за пример би могъл да възпее гастрономическото великолепие, високоскоростните влакове и нуклеарната сила, до момента в който този на Турция би могъл да означи нейната селскостопанска самодостатъчност и удивителната й геополитическа еластичност.
Това не във всички случаи ще бъде елементарно: националните химни постоянно са надълбоко почитани и за тях са се сражавали и умирали хора. След Втората международна война Германия взема решение да спре да пее по какъв начин е über alles (от немски - " над всички " ). Когато Сталин умира, съветският химн, възхваляващ въодушевеното му управление, умира дружно с него - а по-късно Владимир Путин го преработва и възвръща. В огромната част в действителност тези кръвосъсирващи думи, които могат да бъдат открити в редица химни, се чуват рядко и са малко познати. Изкушаващо е да се заключи, че малко на брой биха забелязали, в случай че те и тeхните старомодни сантименти бъдат безшумно изрязани и прибрани в транжорната на историята.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Британският химн съдържа и други спорни проблеми. Когато се извършва в своята целокупност, той включва втори куплет, в който Бог е свикан да " разпръсне нашите врагове " и да осуети техните " подли номера ". Когато химнът е изпълнен за първи път през 1745 година, изразените в него сантименти са възприети като толкоз превъзходно подобаващи, че са посрещнати с " непрекъснати одобрителни крясъци ", апели за бис и " всеобщи овации " съгласно свидетелствата на вестник Daily Advertiser. В по-чувствителната атмосфера на 2022 година обаче и пред интернационална аудитория сходен текст звучи напълно не толкоз превъзходно. И този стих рационално е отстранен.
Коронацията на крал Чарлз III, която ще се организира през май 2023 година, е съвършена опция за още обновявания. А и английският химн не е единственият, на който би му се отразила добре лека редакция. Много от националните химни са писани през XIX век; малко са тези, които пазят равенството и многообразието, както биха желали актуалните умове; и необикновено доста на брой са пропити с кръв. Тя или се се пролива обилно (Алжир), или блика чиста (Белгия), или оцветява флага в алено (Виетнам), или мокри браздите (Франция).
Реклама
Действително малко са нациите, които показват своето най-хубаво " аз " в химните си. Погледнете да вземем за пример химна на оспорвания район Западна Сахара. Със своята ведра тоналност във F-мажор и с бодрия си маршов темп той предизвиква патриотите да " отрежат главата на нашественика! " - и то освен един път, а два пъти, което евентуално е самата формулировка на брутално ликвидиране. Междувременно виетнамският химн също по този начин твърди хората, че " пътят към славата е затрупан с труповете на нашите врагове " ; до момента в който алжирският прибягва до музикална метафора, с цел да изясни (фортисимо), че алжирците са възприели " звука на картечниците за наша мелодия ". Това не е тъкмо нещо в жанр Саймън и Гарфънкъл.
Някои проблеми ще са по-лесни за оправяне от други. Сексизмът е повтарящ се претекст в химните - само че елементарен за поправяне. Италия може да пожелае да преразгледа химна си " Италиански братя " и да го промени на " Италиански братя и сестри " - изключително в този момент, когато има своята първа жена министър председател Джорджа Мелони, която е водач на партия, кръстена на химна. Тогава както мъжете, по този начин и дамите патриоти ще могат да се усещат съпричастни, когато извършват жизнерадостния припев - " Готови сме за гибел!/Готови сме за гибел!/Италия ни прикани. Да! " - което би било чудесна крачка напред към тъждество сред половете.
Има и други провокации. Много от химните насърчават самонараняването; някои би трябвало да идват с предизвестия за заплаха. Италианският да вземем за пример романтизира гибелта, до момента в който " детският стих " в " Марсилезата " окуражава френските деца да умират като възрастните и да " споделят техните ковчези ", вместо да одобряват проваляне. (Това смесва суицидните мисли с нотка исторически ревизионизъм - защото французите имат прочут опит в предишното с предпочитането на провалянето пред гибелта.) Турският химн пък нагледно разказва по какъв начин един ден падналите патриоти ще се надигнат от гробовете си: " Кървави сълзи ще се леят от всяка моя рана ", гласи той, " и безжизненото ми тяло ще изригне от земята ".
Наистина, в случай че прочетете няколко химна един след различен, ще ви е мъчно да отпъдите мисълта, че създателите им са хора с нерадостна орис. Мнозина наподобяват депресирани; неколцина са изпълнени с параноя; други показват явна податливост към катастрофичност. Да вземем " Марсилезата ", чийто първи куплет съдържа чаровния и привидно пасторален стих: " Чувате ли по какъв начин в полята ", стартира той. Какъв ли би могъл да бъде този тон? Мучене на крави? Шумоленето напразно в лозовите листа? Не: това е " ревът на тези свирепи бойци. Те идват, с цел да прережат гърлата на вашите дами и деца ".
Реклама
Накратко, има огромен капацитет за усъвършенствания. Химните евентуално биха могли да се концентрират повече върху позитивните национални черти. Френският да вземем за пример би могъл да възпее гастрономическото великолепие, високоскоростните влакове и нуклеарната сила, до момента в който този на Турция би могъл да означи нейната селскостопанска самодостатъчност и удивителната й геополитическа еластичност.
Това не във всички случаи ще бъде елементарно: националните химни постоянно са надълбоко почитани и за тях са се сражавали и умирали хора. След Втората международна война Германия взема решение да спре да пее по какъв начин е über alles (от немски - " над всички " ). Когато Сталин умира, съветският химн, възхваляващ въодушевеното му управление, умира дружно с него - а по-късно Владимир Путин го преработва и възвръща. В огромната част в действителност тези кръвосъсирващи думи, които могат да бъдат открити в редица химни, се чуват рядко и са малко познати. Изкушаващо е да се заключи, че малко на брой биха забелязали, в случай че те и тeхните старомодни сантименти бъдат безшумно изрязани и прибрани в транжорната на историята.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ