Космически призрак броди из Вселената
Националната радиоастрономическа обсерватория на Съединени американски щати заяви, че телескопът Хъбъл е снимал мъгливост, наречена Бумеранг, в съзвездието Кентавър.
Мъглявината Бумеранг е ситуирана на 5000 светлинни години от Земята и е известна като най-студения обект във Вселената. Според проучванията извършени през 1995 година, нейната температура е минус 272 градуса по Целзий.
Това е единственият прочут обект, чиято температура е по-ниска от реликтовото излъчване. Мъглявината Бумеранг е газова обвивка, изхвърлена от звезда.
Причината за извънредно ниската ѝ температура е бързо разширяващата ѝ се обвивка. Светлината, излъчваща се от мъглявината, е отражение на прашинките ѝ, тъй като звездата, която я е породила не е набрала задоволително бляскавост, с цел да накара мъглявината да свети.
Обликът на Бумеранг припомня на папионка или песъчлив часовник. Първите фотоси на планетарната мъгливост са направени през 2003 година, като на тях се е забелязало, че двете ѝ половини се намират под един ъгъл и това е предизвикали името на мъглявината Бумеранг.
Мъглявината се следи и благодарение на радиотелескопа ALMA, който има невиждано висока резолюция. Чрез този телескоп се вижда разпределението на въглеродния диоксид, чийто молекули светят блестящо в милиметровия диапазон.
Отвън мъглявината съставлява облак от леден газ със сферична форма, сходна на призрачно видение. Учените считат, че разпределението на праховите частици, които пропущат светлината на звездите, провокират тази чудата форма.
Според Рагвендра Санаи от Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА структурата на мъглявината бързо се уголемява в пространството.
Изследването на планетарната мъгливост ще помогне на учените да открият аргументите, поради които звезди сходни на Слънцето се трансформират след време в планетарни мъглявини.
Нискотемпературните проучвания са доста значими за проучването на материали с нулево електрическо противодействие, които за в този момент могат да съществуват единствено при рисково ниски температури.
Ако успеем да овладеем свръхпроводниците, мощността на компютрите ще се усили, а ще намалеят разноските за електрическа сила и отделянето на парникови газове.
