Високо съдържание на желязо в кръвта
Натрупването на желязо в човешкия организъм се образува по два метода. Първият е посредством храната, а вторият от прелята кръв. Това струпване се назовава Таласемия. Ако остатъкът от желязо не бъде отстранен може да се стигне до увреждане на значими органи като черният дроб и сърцето.
Желязото е естествено присъстващ детайл в храната. Проблем за токсичността при високи дози съществува при всяка храна. С всяка храна може да се прекали, само че желязото е опасност.
Необходими са дребни количества желязо в кръвта, с цел да се придвижва О2 до тъканите. Наскоро обаче учените откриха, че високото желязо е основна причина за инфаркт, инсулт, някои инфекции, даже рак. Най-лошото обаче е, че човешкото тяло няма заложен механизъм, който да оказва помощ за освобождението на непотребното количество желязо.
Много малко хора си дават сметка, че несъразмерната консумация на хамбургери, жълтъци и пържоли пренасища тялото с желязо. Трябва да се знае, че може да има положителни и неприятни мазнини, само че няма положително желязо. При него се твърди, че съществуват допустими равнища на наличието му и такива, които са рискови.
В дребни количества желязото е значимо, само че в огромни дози то се трансформира в опасност за живота. То подтиква произвеждане на свободни радикали и предизвиква повредите на тъканите при инфаркти и инсулти.
Храни богати на желязо са аленото месо, зеленчуци като цвекло, спанак, броколи, сушени плодове. Други такива храни са яйца, някои морски храни, тофу, ечемик, сусам.
Основни странични резултати от усвояване на доста желязо са болки и конвулсии в стомаха, също по този начин студени тръпки, замаяност, интензивен сърдечен темп, изтръпване на крайниците, железен усет в устата, кожен обрив, проблем при дишане.
От друга страна желязото играе значима роля в образуването на червени кръвни кафези, а неговата липса води до анемия. В същото време обаче предозирането му оказва нездравословно деяние върху организма.
В организма на здрав възрастен човек се съдържат към 3-4 г желязо, 70 % от него е витално належащо, останалите 30% се депонира в тъканите.
