Чатъм хаус: България и Турция пречат на НАТО в Черно море
НАТО се нуждае от тактика за противопоставяне на Русия в Арктика и Черно море.
Срещата на НАТО в Брюксел на 11-12 юли ще бъде доста политизирана. Северноатлантическият алианс от ден на ден се поляризира поради различията по отношение на механизмите за разпределянето на финансовата тежест, вноските на страните-членки и трансатлантическата взаимност. Но членовете на НАТО не могат да разрешат тези различия да застанат на пътя за разрешаване на „ съветския проблем “ - растящото напрежение с Москва, тъй като Кремъл учи границите на допустимото в ескалацията с алианса и се пробва да го дестабилизира.
Перспективите за възстановяване на връзките с Москва са минимални, изключително на фона на последните събития. След последното съвещание на Съвета Русия-НАТО на 31 май /първото от октомври 2017 г./ и срещата на началника на Генерален щаб на Въоръжените сири на Русия с началника на щабовете на Съединени американски щати Джоузеф Дънфорд на 8 юни беше реализирано доста малко. При това неотдавнашното одобряване на проекта „ 4 по 30 “, ориентиран към укрепването на войските на НАТО и повишение на бойната подготвеност, който е дълго чакано попълнение към архитектурата на алианса в Европа, ще накара Кремъл да се съпротивлява още по-силно.
От 2014 година алиансът се приспособява и се концентрира върху дейностите на Русия в Източна Европа, по-конкретно в Балтийския район и Полша. Споразуменията, контрактувани по време на Варшавската среща на НАТО през 2016 година, и по-конкретно по този начин наречените 3D, засягащи „ отбраната, сдържането и разговора “ («defence, deterrence, dialogue» — бел. прев.), остават настоящи и би трябвало да бъдат разширени.
Но укрепването на източния фланг на НАТО е незадоволително. Беше реализирано доста малко за изработването на съгласувана идея по отношение на това по какъв начин да се пазят ползите на НАТО в Арктика и Черно море. Това провокира паника, тъй като Русия все по-активно работи в двата района, което се вижда и от такива образци, като провокационните маневри на летателните апарати, нападателната степен на бойна подготвеност на съединенията и непрекъснатата военна подготовка.
Арктика и Крайният Север
В Арктика и по-широкия район, прочут като Крайния Север, Русия проецира военна мощност, очаквайки конкуренция с граничещите тук страни, а също по този начин с Китай. Кремъл е написал своята Арктическа тактика още през 2008 година, а във военно-морската теория от 2017 година дефинира Крайния Север като стратегически значим район.
Русия усилва там своето военно наличие от 2014 година за сметка на разрастване на сили и техника – откриването на военни бази в Северен Сибир, на Нова Земя и Земя Франц-Йосиф, а също по този начин за сметка на спомагателен брой учения и патрули, в това число интензивност на подводния флот. Това въздейства на комерсиалните пътища и линиите на връзка сред Арктика и Северния Атлантик.
НАТО няма никаква сходна тактика за Крайния Север: в неговата стратегическа идея от 2010 година районът дори на се загатва, а полемиките за Северния Атлантик не включват автоматизирано разискването на проблемите на Крайния Север. Създаването на ново обединено командване на силите на НАТО в Северния Атлантик през февруари тази година без отделянето на задоволително внимания върху Арктика единствено удостоверява тази позиция. Освен това постоянно се не помни Фареро-Исландската граница /линията за противоподводна защита на НАТО в Северния Атлантик сред Гренландия, Исландия и Великобритания/, съединяваща Северния Атлантик с Арктическия район.
Черно море
В Черно море Москва милитаризира Крим от момента на неговото присъединение през 2014 година Полуостровът беше преобразуван във военна цитадела. Русия разпростира брегови системи за противовъздушна защита, надводни съединения и ударен капацитет на Военновъздушни сили. На НАТО му се постанова да се сблъска с противен факт – членовете на алианса България и Румъния в действителност имат морски граници с Русия.
Кремъл също по този начин разчита на разделянето сред членовете на НАТО, имащи изход на Черно море, изключително сред Турция и България. Двете играят спорна игра с Русия, а техните различия са спънка за укрепването на НАТО в Черно море.
През октомври 2017 година беше разгърнато съединяване на НАТО в Румъния. Става дума за многонационална сухопътна, въздушна и морска формация с бройка 4000 военнослужещи, което е съпоставимо с една бригада. Това усили наличието на НАТО в Черно море, само че не съставлява същинско средство за въздържане.
Препоръки
Тъй като НАТО няма ясна и единна тактика за Арктика или Черно море, двата района ще се сблъскат с по-високи опасности при по-нататъшно увеличение на военния капацитет на Кремъл. Тези опасности включват ограничение на свободата на достъп и осъществяване на интервенции в тези противоречиви територии поради укрепването на противовъздушната защита и опциите на Русия за нанасяне на предпазен удар.
Рисковете от пропуски и тактически неточности също участват. Непреднамерен случай може да предизвика пагубна военна ескалация сред Москва и Северноатлантическия алианс.
Следователно по време на срещата в Брюксел членовете на НАТО би трябвало:
1. Да слагат Арктика и Черно море в центъра на дневния ред, тъй като ситуацията в региона на сигурността в двата района се трансформира в слабост за Северноатлантическия алианс. Целта е тези два района да получат същата стратегическа тежест, както и източният фланг;
2. Систематически да се ползва концепцията „ 3D “ във връзка с Крайния Север и Черно море. Кремъл не би трябвало да има вяра, че има там военно предимство или че достъпът на НАТО до тези райони може да бъде оспорен;
3. Да се развиват силите и средствата на НАТО за повишението на военната подвижност и информираност за обстановката, в това число задачи за защита на въздушното пространство, въздушно и морско наблюдаване и разузнаване, противоподводни сили, средства на Противовъздушна отбрана и система за брегова отбрана;
4. Да се обнови морската тактика на НАТО 2011 в сходство с последните събития;
5. За Арктика да се сътвори специфична арктическа целева група или в границите на Северноатлантическия съвет на НАТО, или в качеството на независима част. В нея би трябвало да бъдат включени сътрудниците на НАТО Финландия и Швеция, а също по този начин другите заинтригувани страни, които имат отношение към този проблем. Става дума за Европейски Съюз и Арктическия съвет. Ниското напрежение в района би трябвало да бъде приоритет;
6. В Черно море би трябвало по-сериозно да бъде увеличено военно-морското наличие, да се работи в тази посока дружно с Румъния в качеството на основна мощ, а от България и Турция да се изиска да съблюдават съюзническите си отговорности. /БГНЕС
------------
Матю Буле, Чатъм Хаус
Срещата на НАТО в Брюксел на 11-12 юли ще бъде доста политизирана. Северноатлантическият алианс от ден на ден се поляризира поради различията по отношение на механизмите за разпределянето на финансовата тежест, вноските на страните-членки и трансатлантическата взаимност. Но членовете на НАТО не могат да разрешат тези различия да застанат на пътя за разрешаване на „ съветския проблем “ - растящото напрежение с Москва, тъй като Кремъл учи границите на допустимото в ескалацията с алианса и се пробва да го дестабилизира.
Перспективите за възстановяване на връзките с Москва са минимални, изключително на фона на последните събития. След последното съвещание на Съвета Русия-НАТО на 31 май /първото от октомври 2017 г./ и срещата на началника на Генерален щаб на Въоръжените сири на Русия с началника на щабовете на Съединени американски щати Джоузеф Дънфорд на 8 юни беше реализирано доста малко. При това неотдавнашното одобряване на проекта „ 4 по 30 “, ориентиран към укрепването на войските на НАТО и повишение на бойната подготвеност, който е дълго чакано попълнение към архитектурата на алианса в Европа, ще накара Кремъл да се съпротивлява още по-силно.
От 2014 година алиансът се приспособява и се концентрира върху дейностите на Русия в Източна Европа, по-конкретно в Балтийския район и Полша. Споразуменията, контрактувани по време на Варшавската среща на НАТО през 2016 година, и по-конкретно по този начин наречените 3D, засягащи „ отбраната, сдържането и разговора “ («defence, deterrence, dialogue» — бел. прев.), остават настоящи и би трябвало да бъдат разширени.
Но укрепването на източния фланг на НАТО е незадоволително. Беше реализирано доста малко за изработването на съгласувана идея по отношение на това по какъв начин да се пазят ползите на НАТО в Арктика и Черно море. Това провокира паника, тъй като Русия все по-активно работи в двата района, което се вижда и от такива образци, като провокационните маневри на летателните апарати, нападателната степен на бойна подготвеност на съединенията и непрекъснатата военна подготовка.
Арктика и Крайният Север
В Арктика и по-широкия район, прочут като Крайния Север, Русия проецира военна мощност, очаквайки конкуренция с граничещите тук страни, а също по този начин с Китай. Кремъл е написал своята Арктическа тактика още през 2008 година, а във военно-морската теория от 2017 година дефинира Крайния Север като стратегически значим район.
Русия усилва там своето военно наличие от 2014 година за сметка на разрастване на сили и техника – откриването на военни бази в Северен Сибир, на Нова Земя и Земя Франц-Йосиф, а също по този начин за сметка на спомагателен брой учения и патрули, в това число интензивност на подводния флот. Това въздейства на комерсиалните пътища и линиите на връзка сред Арктика и Северния Атлантик.
НАТО няма никаква сходна тактика за Крайния Север: в неговата стратегическа идея от 2010 година районът дори на се загатва, а полемиките за Северния Атлантик не включват автоматизирано разискването на проблемите на Крайния Север. Създаването на ново обединено командване на силите на НАТО в Северния Атлантик през февруари тази година без отделянето на задоволително внимания върху Арктика единствено удостоверява тази позиция. Освен това постоянно се не помни Фареро-Исландската граница /линията за противоподводна защита на НАТО в Северния Атлантик сред Гренландия, Исландия и Великобритания/, съединяваща Северния Атлантик с Арктическия район.
Черно море
В Черно море Москва милитаризира Крим от момента на неговото присъединение през 2014 година Полуостровът беше преобразуван във военна цитадела. Русия разпростира брегови системи за противовъздушна защита, надводни съединения и ударен капацитет на Военновъздушни сили. На НАТО му се постанова да се сблъска с противен факт – членовете на алианса България и Румъния в действителност имат морски граници с Русия.
Кремъл също по този начин разчита на разделянето сред членовете на НАТО, имащи изход на Черно море, изключително сред Турция и България. Двете играят спорна игра с Русия, а техните различия са спънка за укрепването на НАТО в Черно море.
През октомври 2017 година беше разгърнато съединяване на НАТО в Румъния. Става дума за многонационална сухопътна, въздушна и морска формация с бройка 4000 военнослужещи, което е съпоставимо с една бригада. Това усили наличието на НАТО в Черно море, само че не съставлява същинско средство за въздържане.
Препоръки
Тъй като НАТО няма ясна и единна тактика за Арктика или Черно море, двата района ще се сблъскат с по-високи опасности при по-нататъшно увеличение на военния капацитет на Кремъл. Тези опасности включват ограничение на свободата на достъп и осъществяване на интервенции в тези противоречиви територии поради укрепването на противовъздушната защита и опциите на Русия за нанасяне на предпазен удар.
Рисковете от пропуски и тактически неточности също участват. Непреднамерен случай може да предизвика пагубна военна ескалация сред Москва и Северноатлантическия алианс.
Следователно по време на срещата в Брюксел членовете на НАТО би трябвало:
1. Да слагат Арктика и Черно море в центъра на дневния ред, тъй като ситуацията в региона на сигурността в двата района се трансформира в слабост за Северноатлантическия алианс. Целта е тези два района да получат същата стратегическа тежест, както и източният фланг;
2. Систематически да се ползва концепцията „ 3D “ във връзка с Крайния Север и Черно море. Кремъл не би трябвало да има вяра, че има там военно предимство или че достъпът на НАТО до тези райони може да бъде оспорен;
3. Да се развиват силите и средствата на НАТО за повишението на военната подвижност и информираност за обстановката, в това число задачи за защита на въздушното пространство, въздушно и морско наблюдаване и разузнаване, противоподводни сили, средства на Противовъздушна отбрана и система за брегова отбрана;
4. Да се обнови морската тактика на НАТО 2011 в сходство с последните събития;
5. За Арктика да се сътвори специфична арктическа целева група или в границите на Северноатлантическия съвет на НАТО, или в качеството на независима част. В нея би трябвало да бъдат включени сътрудниците на НАТО Финландия и Швеция, а също по този начин другите заинтригувани страни, които имат отношение към този проблем. Става дума за Европейски Съюз и Арктическия съвет. Ниското напрежение в района би трябвало да бъде приоритет;
6. В Черно море би трябвало по-сериозно да бъде увеличено военно-морското наличие, да се работи в тази посока дружно с Румъния в качеството на основна мощ, а от България и Турция да се изиска да съблюдават съюзническите си отговорности. /БГНЕС
------------
Матю Буле, Чатъм Хаус
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ