Разкрит е геномът на Неандерталците
National Geographic оповестява за нови разкрития, отнасящи се до генома на Неандерталците. Тези разкрития удостоверяват, че изчезналият човешки тип е имал нетърпимост към лактоза, а също по този начин и някои общи съществени езикови качества, сходно на актуалните хора.
Човешкото и Неандерталското родословие се разделят едно от друго преди към 450 000 години, след което не е имало разбъркване сред двата типа.
Неандерталците са изчезнали преди към 30000 години, оставяйки актуалните хора да наследят Земята. Защо актуалните хора са се оказали по-успешни в оцеляването е тематика, която се дискутира и до през днешния ден.
Новозавършена класификация на гените демонстрира, че хората и Неандерталците са имали геноми, които са 99, 5% идентични.
Чрез сравняване на човешките и Неандерталските геноми с тези на нашия непосредствен родственик, шимпанзето, учените се надяват да открият кои са гените, които са се трансформирали по-скоро, давайки на актуалните хора преимущество.
" Изучаването на Неандерталския геном ще ни каже какво прави актуалните хора в действителност модерни и в действителност хора ", споделя сътрудникът Жан-Жак Хъблин от Института за еволюционна антропология Макс Планк в Лайпциг, Германия.
Гените на един организъм са формирани от базови двойки, " буквите " на генетичната писменост. Гените дават на индивидите техните физически черти, от цвят на косата до форма на тялото. От друга страна, геномът е цялостният набор от гени, който дефинира зараждането на даден тип.
Подредбата на повече от 3, 7 милиарда базови двойки в Неандерталския геном е лишила към четири години, като до в този момент екипът е прочел единствено към 60% от гените.
Първоначалните резултати, обявени на конференция в Макс Планк Институт, демонстрират завладяващ контрастност сред нас и нашите антични братовчеди. Например, проучването поддържа предходни изследвания на Неандерталското ДНК, че споделяме една и съща версия на " генен език ", наречена FOXP2, отбелязва ръководителят на екипа, правещ изследванията, Сванте Паабо, също от Института Макс Планк. Този ген взе участие в езиковото развиване, което допуска, че Неандерталците биха могли да приказват.
В допълнение, проучването на генома показва доказателства, че Неандерталците са имали нетърпимост към лактоза, т.е. не са можели да я преработват като възрастни, положение, което през днешния ден визира близо 50 милиона възрастни в Съединените Щати, съгласно американската Гастроентерологична Асоциация.
В последващите стадии на проучването на Неандерталския геном, откривателите възнамеряват да създадат повече съпоставения по метод, който е обвързван с разглеждане на гените, участващи в развиването на мозъка.
