Настъпи ли краят на Ердоган и партията му? Още не.

Настъпи ли краят на Ердоган и партията му? Още не. Но упадъкът на ПСР ще се форсира, тъй като тя губи младите турци, показва Дойче веле. Ако ПСР не промени политиката си, скоро ще бъде единствено една дребна партия в консервативния Централен Анадол, предвижда анализаторът от " Франкфурт алгемайне цайтунг " Райнер Херман.

Загубите на турската ръководеща Партия на справедливостта и развиването (ПСР) на локалните избори предходната неделя демонстрират ясно едно: апогеят ѝ към този момент е надалеч в предишното. Няма я към този момент онази лекост, с която ПСР печелеше съвсем всички избори от основаването си през 2001 година насам. В изборната борба този път нямаше и диря от пристрастеността, с която нейните функционери и претенденти се бореха в предишното.

Сериозно предизвестие за Ердоган

След изборите Ердоган държа обичайна си тирада от балкона на партийната централа. По негово предпочитание до него застанаха само брачната половинка му Емине и представителя му Алтун. При визитата си в партийната централа в Истанбул на идващия ден Ердоган не поздрави нито един партиен функциинер. Дори и единствено поради това тези функционери трябваше да апелират изборите в Истанбул. За да се спасят.

Всичко това не значи, че е настъпил краят на ПСР и нейния ръководител Реджеп Тайип Ердоган. Защото локалните избори не трансформират разпределението на властта в Анкара. През последните пет години турците гласоподаваха шест пъти. А идващите избори ще се проведат чак след четири години. Следователно Ердоган има още четири години време, с цел да стори това, което чакат турците. Парламентът също не съставлява някаква заплаха: в него ПСР има устойчиво болшинство - с помощта на съюза с националистическата Партия на националното деяние.

И въпреки всичко: изборите бяха мощен сигнален изстрел, който дълго няма да отзвучи. Ердоган би трябвало да промени политиката си, а партията му е длъжна да се обнови и да се завърне към реформаторските си идеали от основаването си. В противоположен случай на идващите избори тя най-вероятно ще се провали. Те ще се проведат през 2023 година, когато Турската република става на 100 години.

Ако ПСР не се промени...

Четири рискове грозят Ердоган и партията му. Първо: партията загуби предходната си жизнеспособност. Тя към този момент не се бори, няма цел и не знае накъде желае да води Турция. Второ: затова вътрешнопартийните дисиденти към някогашния министър на стопанската система Али Бабаджан и някогашния президент Абдуллах Гюл желаят да основат нова партия, която да се опира на правилата на остарялата ПСР. Трето: най-голямата опозиционна партия - Републиканската национална партия - получи мощен подтик с триумфите си на локалните избори. В очите на доста турци тя още веднъж се трансформира в опция на ПСР. Четвърто: с досегашната си политика ПСР ще жъне все по-малко триумфи. Защото за последните 10 години турската юноша се промени. Особено в градовете.

Групата на турците сред 15 и 29 години стана по-модерна и световна в съпоставяне със същата възрастова група отпреди едно десетилетие. Младите турци през днешния ден познават единствено Ердоган и партията му. И ги отхвърлят от ден на ден и повече. Защото политиката на ПСР не дава отговор на виталния жанр на младото потомство.

Ако Партията на справедливостта и развиването не се преоткрие, скоро ще престане да бъде национална партия и ще се трансформира в дребна политическа групировка в консервативния Централен Анадол. /dw.com