Гневът за цената на тока не трябва да е към борсата
Настанала е стихия от недоволства против енергийната борса (IBEX). Чужди търговци мамят дребния бизнес, олигарси печелят десетки милиони. Енергийният популизъм може да ни коства повече и от " Белене ". Няколко обяснения и въпроси, които може да задавате към хора, които следят по-отблизо и са по-ангажирани с електроенергийната търговия.
1. Енергийната борса е платформа, която оперира по транспарантни и интернационално дефинирани правила плюс правила, които са признати от и следени от КЕВР. Нали по този начин?
2. Борсата не е страна в покупко-продажбите и няма по какъв начин да ги манипулира.
3. Борсата обезпечава бистрота на търговията и вкарва всички обилни производители в ярък пазар. Това евентуално нервира доста хора, които биха предпочели покупко-продажбите да не са чак толкоз ясни.
4. Правилата на търговия на електрическа енергия не позволяват заявяване на цената, на която обособеният търговец купува, което е естествена процедура. Борсата обаче разгласява среднопретеглената цена на всеки търг и лист на участниците във всеки търг.
5. В центъра на вниманието в този момент е един търг, разгласен от АЕЦ " Козлодуй ", извършен на 29 септември, за 300 МВ мощ за интервал от 3 месеца. Тоест през борсата са продадени (а не борсата е продала) дълготрайни контракти за 3 месеца. Среднопретеглената цена, на която е осъществен търгът е 237.27 лв. на МВч. Именно тази цена е предмет на голям брой изявления.
6. Цената ден напред за 1 октомври на борсата е 328 лв. на МВч. Твърди се, че на 29 септември търговците са купили 300 МВ за 237.27 лв. и след това са ги продали по 328 лв. на МВтч и по този начин небрежно са спечелили 60 милиона лв. (умножете 300 МВ по дните и часовете до Нова година и след това по разликата сред 237 лв. и 328 лв. и ще получите някъде към 60 милиона).
7. Тази сметка е учредена на несравними неща. Ако търговец купи електрическа енергия за 3 месеца, няма по какъв начин да я продаде на другия ден всичката на пазар ден напред. Тук е първата доста сериозна неточност. Може да продаде 1/90 от купеното. На идващия ден цената може отново да е висока, може и да падне. Днес цената е 287 лв.. Ако търговците бяха изтъргували купената от АЕЦ електрическа енергия през днешния ден, щяха да завоюват не 60 милиона, а 32 милиона. Ако след 3 дни цената падне на 187 лева, тогава търговците ще изгубят 32 милиона от златната договорка. Само дето търговията не работи по този начин.
8. Възможно е някои търговци да са продали закупеното на друга борса и по този начин да са осъществили някаква облага. Няма обаче по какъв начин да знаем кой, какъв брой и къде го е продал. Нито пък борсата може да знае какво тъкмо са създали търговците, камо ли пък да бъде страна в тази търговия. Вероятно някои търговци са сключили тримесечни контракти с някои предприятия и по този начин са им подсигурили закрепена цена. Възможно е някои търговци да са купили по 200 лв., други по 400 лв.. И това няма по какъв начин да се знае. По тази причина всички спекулации за това по какъв начин търговците са спечелили и какъв брой са спечелили остават спекулации. Може да са спечелили, може да са изгубили.
9. Призивите да се трансформират разпоредбите на борсата е добре да се обсъдят. Но това разискване би трябвало да стане умело и в сходство с борсовите правила в другите европейски страни. Добре е да се води и диалог с КЕВР, да се изиска разбор и от борсата, и от КЕВР, както и да се създадат самостоятелни разбори на пазара у нас и другите страни. Всичко това е рационално и ще помогне за това да разберем по-добре по какъв начин работи пазарът и по какъв начин той би могъл да се промени. И в каква степен е належащо да се промени.
10. Другата опция, за която се чуват апели, е да прекратим износа. Това значи да излезем от общия европейски енергиен пазар. Това няма по какъв начин да стане в случай че не желаеме да излезем и от Европейския съюз. Дори и това няма да стигне, тъй като трансграничната търговия на електрическа енергия съществува и без Европейски Съюз. Можем да затворим границите.
11. Ако спрем износа, страната ще се наводни с ток, цените ще паднат. Тогава тецовте ще затворят и цената отново ще се вдигне и ще ни би трябвало режим на тока. Тогава, някои оферират, да излезем от търговията с излъчвания. И това значи излизане от Европейски Съюз. Дори и това няма да помогне поради подготвяното от Европейски Съюз въглеродно мито.
12. Има ограничения, които могат да се подхващат за компенсиране на скока в цените и доста ограничения, които би трябвало да се обсъдят и одобряват за дълготрайната резистентност на електроенергийното ползване и за събаряне на рисковете от ценови скокове. Излизането от Европейски Съюз не наподобява една от тях. Разтуряне на борсата също.
Обръщам се с въпрос към всички: по този начин ли е? Някои други данни, разсъждения, оферти?
Коментарът на анализатора на енергийни и екологични тематики е от Facebook. Заглавието е на Mediapool.
1. Енергийната борса е платформа, която оперира по транспарантни и интернационално дефинирани правила плюс правила, които са признати от и следени от КЕВР. Нали по този начин?
2. Борсата не е страна в покупко-продажбите и няма по какъв начин да ги манипулира.
3. Борсата обезпечава бистрота на търговията и вкарва всички обилни производители в ярък пазар. Това евентуално нервира доста хора, които биха предпочели покупко-продажбите да не са чак толкоз ясни.
4. Правилата на търговия на електрическа енергия не позволяват заявяване на цената, на която обособеният търговец купува, което е естествена процедура. Борсата обаче разгласява среднопретеглената цена на всеки търг и лист на участниците във всеки търг.
5. В центъра на вниманието в този момент е един търг, разгласен от АЕЦ " Козлодуй ", извършен на 29 септември, за 300 МВ мощ за интервал от 3 месеца. Тоест през борсата са продадени (а не борсата е продала) дълготрайни контракти за 3 месеца. Среднопретеглената цена, на която е осъществен търгът е 237.27 лв. на МВч. Именно тази цена е предмет на голям брой изявления.
6. Цената ден напред за 1 октомври на борсата е 328 лв. на МВч. Твърди се, че на 29 септември търговците са купили 300 МВ за 237.27 лв. и след това са ги продали по 328 лв. на МВтч и по този начин небрежно са спечелили 60 милиона лв. (умножете 300 МВ по дните и часовете до Нова година и след това по разликата сред 237 лв. и 328 лв. и ще получите някъде към 60 милиона).
7. Тази сметка е учредена на несравними неща. Ако търговец купи електрическа енергия за 3 месеца, няма по какъв начин да я продаде на другия ден всичката на пазар ден напред. Тук е първата доста сериозна неточност. Може да продаде 1/90 от купеното. На идващия ден цената може отново да е висока, може и да падне. Днес цената е 287 лв.. Ако търговците бяха изтъргували купената от АЕЦ електрическа енергия през днешния ден, щяха да завоюват не 60 милиона, а 32 милиона. Ако след 3 дни цената падне на 187 лева, тогава търговците ще изгубят 32 милиона от златната договорка. Само дето търговията не работи по този начин.
8. Възможно е някои търговци да са продали закупеното на друга борса и по този начин да са осъществили някаква облага. Няма обаче по какъв начин да знаем кой, какъв брой и къде го е продал. Нито пък борсата може да знае какво тъкмо са създали търговците, камо ли пък да бъде страна в тази търговия. Вероятно някои търговци са сключили тримесечни контракти с някои предприятия и по този начин са им подсигурили закрепена цена. Възможно е някои търговци да са купили по 200 лв., други по 400 лв.. И това няма по какъв начин да се знае. По тази причина всички спекулации за това по какъв начин търговците са спечелили и какъв брой са спечелили остават спекулации. Може да са спечелили, може да са изгубили.
9. Призивите да се трансформират разпоредбите на борсата е добре да се обсъдят. Но това разискване би трябвало да стане умело и в сходство с борсовите правила в другите европейски страни. Добре е да се води и диалог с КЕВР, да се изиска разбор и от борсата, и от КЕВР, както и да се създадат самостоятелни разбори на пазара у нас и другите страни. Всичко това е рационално и ще помогне за това да разберем по-добре по какъв начин работи пазарът и по какъв начин той би могъл да се промени. И в каква степен е належащо да се промени.
10. Другата опция, за която се чуват апели, е да прекратим износа. Това значи да излезем от общия европейски енергиен пазар. Това няма по какъв начин да стане в случай че не желаеме да излезем и от Европейския съюз. Дори и това няма да стигне, тъй като трансграничната търговия на електрическа енергия съществува и без Европейски Съюз. Можем да затворим границите.
11. Ако спрем износа, страната ще се наводни с ток, цените ще паднат. Тогава тецовте ще затворят и цената отново ще се вдигне и ще ни би трябвало режим на тока. Тогава, някои оферират, да излезем от търговията с излъчвания. И това значи излизане от Европейски Съюз. Дори и това няма да помогне поради подготвяното от Европейски Съюз въглеродно мито.
12. Има ограничения, които могат да се подхващат за компенсиране на скока в цените и доста ограничения, които би трябвало да се обсъдят и одобряват за дълготрайната резистентност на електроенергийното ползване и за събаряне на рисковете от ценови скокове. Излизането от Европейски Съюз не наподобява една от тях. Разтуряне на борсата също.
Обръщам се с въпрос към всички: по този начин ли е? Някои други данни, разсъждения, оферти?
Коментарът на анализатора на енергийни и екологични тематики е от Facebook. Заглавието е на Mediapool.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ