Наследници на Рокфелер мизерстват у нас - "копат лук и картофи", за да се изхранват
Наследниците на милиардера Джон Рокфелер едвам свързват двата края в свищовското село Ореш. Анка и Захари Йозови са единствено двама от общо 32-мата наследници на приказното благосъстояние в размер на 2,5 милиарда $, златни мини в Съединени американски щати и хотели в цяла Америка. Възрастните хора обаче живеят като останалите свои съселяни, написа „ Телеграф ”. Имат си дребна градинка, в която сеят картофи, лук, фасул и всичко останало за трапезата, с цел да не харчат пари за тях. Старците, притежатели на милиарди долари и златни кюлчета в американските банки, са принудени да оцеляват единствено с мизерните си училищен пенсийки. Анка е изкарала живота си като шеф на детска градина, а брачният партньор й като преподавател в родното село. Жената има и тежко заболяване, което в допълнение затруднява живота им. Двамата не желаят да приказват за несметното благосъстояние, което ги чака оттатък океана. Не желаят и да бъдат снимани, защото се опасяват, че нарушители могат да ги атакуван и убият.
Мистериозната история за българските наследници стартира при започване на предишния век, когато младият свищовлия Иван Чорбаджийозов потегля да си търси шанса по света. С параход той стига до Америка и стартира в работа в една от златните мини в щата Милуоки. Там се дами за Жаклин Кларк, племенница на самия Джон Д. Рокфелер, която няколко години по-късно обаче умира при рухване от езда. Така нашенецът става правоприемник на голямо благосъстояние – златни мини в Америка и Южна Африка, 7 хотела в Ню Йорк и 6 в Чикаго, автопаркове за милиони долари. През 1932 година тогавашният бедняк се връща в родината си към този момент баснословен паралия и оставя на родата си няколко папки с документи.
След гибелта му роднините на Чорбаджийозов вземат решение да си потърсят наследството и подават молба за подпомагане до българското външно министерство. Оттук нататък мистерията става цялостна. Държавна сигурност изземва досиетата с документи, сякаш да ги ревизира и да помогне на хората да се свържат с банката в Америка. Малко по-късно обаче внезапно се оказва, че документите са изчезнали. След рухването на комунизма наследниците научават, че дядо им Иван е вложил пари и в българска банка, които обаче също са изчезнали.
По времето на Вълко Червенков от банковата сметка изчезват 640 млн. $. Като съображение за тегленето в графата е записано „ за коопериране на селското стопанство”. В кацата с меда бърка и Цола Драгойчева, която също щипва от наследството „ за подкрепяне на приятелски комунистически партии”. Освен тези пари в продължение на дълги години от Съединени американски щати постоянно изпращат в България по 720 хиляди $ – рентата от наследствените недвижими парцели. Тези пари обаче по този начин и не стигнали до получателите. Според наследниците на Чорбаджийозов с парите им се облажили хора от ръководещата комунистическа върхушка.
Преди десетина години великотърновската адвокатка Невяна Христова се съгласи да съставлява наследниците на Чорбаджийозов пред американското законодателство и да заведе правосъдно дело за приемане на законно полагащото им се завещание. Тя обаче не довърши започнатото, защото не съумя да събере пълномощни от всички законно наследници. Сега обаче тези пари са открити с помощта на българския бежанец в Германия Иван Атанасов. А откакто американският съд към този момент е насрочил делото, има действителни шансове внуците на бай Иван – Рокфелер от Свищов да получат наследството си и да станат милиардери. Анка и Захари от Ореш обаче не имат вяра това да се случи, а не престават да си копаят градинката, тъй като тя е тяхната издръжка.
Мистериозната история за българските наследници стартира при започване на предишния век, когато младият свищовлия Иван Чорбаджийозов потегля да си търси шанса по света. С параход той стига до Америка и стартира в работа в една от златните мини в щата Милуоки. Там се дами за Жаклин Кларк, племенница на самия Джон Д. Рокфелер, която няколко години по-късно обаче умира при рухване от езда. Така нашенецът става правоприемник на голямо благосъстояние – златни мини в Америка и Южна Африка, 7 хотела в Ню Йорк и 6 в Чикаго, автопаркове за милиони долари. През 1932 година тогавашният бедняк се връща в родината си към този момент баснословен паралия и оставя на родата си няколко папки с документи.
След гибелта му роднините на Чорбаджийозов вземат решение да си потърсят наследството и подават молба за подпомагане до българското външно министерство. Оттук нататък мистерията става цялостна. Държавна сигурност изземва досиетата с документи, сякаш да ги ревизира и да помогне на хората да се свържат с банката в Америка. Малко по-късно обаче внезапно се оказва, че документите са изчезнали. След рухването на комунизма наследниците научават, че дядо им Иван е вложил пари и в българска банка, които обаче също са изчезнали.
По времето на Вълко Червенков от банковата сметка изчезват 640 млн. $. Като съображение за тегленето в графата е записано „ за коопериране на селското стопанство”. В кацата с меда бърка и Цола Драгойчева, която също щипва от наследството „ за подкрепяне на приятелски комунистически партии”. Освен тези пари в продължение на дълги години от Съединени американски щати постоянно изпращат в България по 720 хиляди $ – рентата от наследствените недвижими парцели. Тези пари обаче по този начин и не стигнали до получателите. Според наследниците на Чорбаджийозов с парите им се облажили хора от ръководещата комунистическа върхушка.
Преди десетина години великотърновската адвокатка Невяна Христова се съгласи да съставлява наследниците на Чорбаджийозов пред американското законодателство и да заведе правосъдно дело за приемане на законно полагащото им се завещание. Тя обаче не довърши започнатото, защото не съумя да събере пълномощни от всички законно наследници. Сега обаче тези пари са открити с помощта на българския бежанец в Германия Иван Атанасов. А откакто американският съд към този момент е насрочил делото, има действителни шансове внуците на бай Иван – Рокфелер от Свищов да получат наследството си и да станат милиардери. Анка и Захари от Ореш обаче не имат вяра това да се случи, а не престават да си копаят градинката, тъй като тя е тяхната издръжка.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ