Наскоро ви запознахме с оригиналните арт идеи на Виктор Попов,

Наскоро ви запознахме с истинските арт хрумвания на Виктор Попов, който “лови ” изображения от градските стени на Пекин, Венеция и Макао и ги придвижва върху обичайната китайска хартия, наречена “хартия-кожа ”. Предлагаме ви да надникнем в този момент и зад фасадата на актьора и да разберем какво поражда креативните му импулси и какво го е насочило към Китай и Далечния изток...

Кой е Виктор Попов, тук и в този момент?
Това е въпрос, на който е доста мъчно аз да отговоря. Мисля, че е нужна известна отдалеченост, с цел да се добие от малко малко обективно мнение...
На мен ми се ще да си мисля, че съм прелестно загубен в света симпатяга, който опипом си търси пътя и от време на време попада на красиви находки.

Как се роди концепцията за твоите произведения?
Всичко стартира напълно инцидентно, с една птича глава, която видях на стена в Летния замък в Пекин. Започнах да се развличам с нея без никаква упоритост да сътворявам картина или въобще нещо, което да демонстрирам пред повече хора. В прочут смисъл мога да кажа, Домът е постоянно с мен там, където се намирам. Очевидно съм някакъв тип великански охлюв.че по-скоро се оставих на тази картинка да ме води и да ми демонстрира от ден на ден и повече облици и герои.Постепенно това развлечение се трансформира в веднъж, който аз последвах – и той ме докара дотук. Вярвам и мощно се надявам, че този път е дълъг и има да ми покаже още доста светове и страсти, тъй като вървенето по него е прелестно и за първи път в живота си се усещам като че ли пребивавам 100 %.

Кой вятър те отвя в Китай?
Случайността под формата на Васко Василев и Памела Никълсън, които ме поканиха да отида там с тях и да работим дружно по план за Китайската национална телевизия.След като попаднах там, толкоз ми хареса, че взех решение да остана за по-дълго.

Как наподобява Европа от Азия?
Тъжна и изтощена, с не всеки път на място високо самочувствие.

Какво можем да научим от китайците?
Какво е усърдие.

По какво се отличава пазарът на модерно изкуство в Китай и Европа? Има ли смисъл да приказваме за подобен в България?
Не мисля, че познавам пазара задоволително, с цел да мога да разясня и да върша разбор. Мога единствено да кажа, че Китай, заради големия си размер и икономическа мощ, несъмнено притегля и големи ползи.

Каква е твоята упоритост?
Както споделих нагоре, аз последвам веднъж и мисля, че силата на магията е в това да му се доверя и да го последвам, а не толкоз да го ръководя. Мисля, че упоритостта е нещо, което стимулира хората и им дава сили да преследват избрани цели, само че цената на това е, че тя стартира в един миг да избира и задачите, и пътя. По тази причина аз нямам доста доверие на упоритостта и се пробвам да я заобикалям. Това води до по-малка скорост на придвижване, само че аз се пробвам да диря качество, а не скорост.Нещата от живота нямат непрекъснато и обективно положение. То зависи само от нашето отношение към тях – нашето благоденствие е напълно в нашите мозъци. Коя е твоята муза?
За мен музата няма едно лице. Тя идва под разнообразни форми и по свое предпочитание.
Това, което аз мога да направя, е да я поканя. И може би най-добре настоящата покана е да върша нещо. Да върша нещо в посоката, в която диря. И тогава се появява някоя хубава концепция, след нея друга. Тези хрумвания като дребни балончета стартират да се събират и се трансформират в един огромен балон, който към този момент има силата да ме издигне на някакво друго равнище, където нещата стартират да се случват с лекост.

Къде е у дома и какъв брой постоянно се прибираш там?
Интересно е, че за мен дом става всяко място, на което прекарам повече от няколко дни. Така че домът е постоянно с мен там, където се намирам. Очевидно съм някакъв тип великански охлюв.

Разкажи ни една приказка...
Един безпаричен селяндур отишъл при халифа да се оплаква от бедния си живот и дребната къща, която едвам побирала многолюдното му семейство.
– Коза имаш ли? – попитал го халифът.
– Имам.
– Вкарай и нея в къщата и ела отново след седмица.
Не бил удовлетворен от съвета селянинът, само че се подчинил.
След седмица се оплакал, че още по-зле е станало.
– Вкарай и магарето и ела отново след седмица.
На идната седмица съветът бил да вкара и кравата, след това и прасето.
Продължило това няколко месеца. Накрая халифът попитал селянина по какъв начин се усеща в къщата си. Той дал отговор, че не се търпи, няма място за нищо и никого, няма въздух и къщата се пръска по шевовете си.
– Сега изкарай всички животни назад в обора – споделил му халифът.
След седмица селянинът пристигнал благополучен да благодари на халифа.
Разказал какъв брой пространно е в този момент в дома му и какъв брой усмихнати и удовлетворени са всички в фамилията му...Очарованието в тази приказка за мен е в концепцията, че нещата от живота нямат непрекъснато и обективно положение. То зависи само от нашето отношение към тях, което носи голямото облекчение, че нашето благоденствие е напълно в нашите мозъци.